Само преди седмица Министерство на здравеопазването (МЗ) предложи законодателни промени, които обезпокоиха лекари и пациенти. Те предвиждат селективно договаряне с касата, двойни цени за болниците, които работят много и задължителни отстъпки за лекарствата към фонда. Какви са целите на реформата? Пред "Стандарт" отговаря д-р Бойко Пенков, зам.-министър на здравеопазването.
- Д-р Пенков, МЗ представи промени в три важни закона, каква е идеята им, какво целите с тях?
- В края на годината се записа, че системата може да ползва още 100 млн., ако МЗ и НЗОК представят съвместни мерки за финансовата й устойчивост и предвидимост. Те се приеха от правителството, но за да се реализират, трябват промени в много законови и подзаконови нормативни актове.
- "Финансовата устойчивост" и "предвидимост" на системата не се ли оказват в ущърб на пациентите и лекарите?
- Хората се страхуват, че те ще ги ограничат, защото се каза, че ще има диференцирано заплащане, ако се надвишат определени обеми и т.н. Но не е така, предлагаме НЗОК и съсловните организации на национално ниво да планират какъв продукт медицински услуги трябва да се купят. Намаляването на цените ще дойде, ако на национално ниво имаме свръхиндукция на услуги.
- Сега всяка година се прави това планиране на национално ниво и то е по-малко от реалната дейност на болниците, защо смятате, че догодина нещата ще са различни?
- Защото до момента ние казваме на болницата - ето, това са ти финансите и те се мъчат да ги постигнат. Сега искаме да променим философията и да кажем - за тази област сме наясно, че имаме нужда от толкова случаи и, ако видим, че хората отиват в определена болница, ще пренасочим финансиране натам.
- Двойните цени на клиничните пътеки ли са най-удачният вариант, за да се редуцират ненужните хоспитализации, няма ли как това да става с повишен контрол?
- Контролът винаги е последващ, отиваш и виждаш това, което е свършено, и, ако е свършено перфектно по документи, няма какво да се направи. Затова трябва друга възпитаваща мярка.
Когато значително се надвиши бюджетът - над 5%, за нея ще влизат в сила редуцираните цени. В Германия преди години се въведе подобен механизъм.
- Не е ли по-добрият начин да се въведат диагностично-свързани групи (ДСГ)?
- Аз съм "за", но нищо не се случва от 1993 г. насам. Винаги има притеснения, че ще отидат много пари и трябва да спрем да поддържаме тази митология. ДСГ е начин за отчитане на болницата и реална оценка колко струва продуктът й. С тях ще се види, че в "Св. Екатерина" едно нещо струва 100 лв., в "Александровска" - 150, а във "Втора градска" - 80. На базата на това същите средства между болниците и диагнозите се преразпределят по-справедливо, а не се увеличават.
- Кога е крайният срок за въвеждането им?
- Началото е 2016 г., а крайният срок е, когато успеем. Обикновено трябват около 10 г., защото всяка здравна система е консервативна и сложна.
- Предвиждате и въвеждане на селективно договаряне от НЗОК, то няма ли да затвърди процеса на декапитализация на клиниките, които няма да сключат договор с фонда?
- Фокусът ни е само върху човека, всички останали са субекти на здравния пазар, които осигуряват услуги за хората. Когато пациентът може да получи лечение в най-доброто заведение, е чудесно. Да поддържаме структури само, за да ги има, е безсмислено. Нека работят тези, които заслужават и дават най-добрия и качествен продукт. Но тъй като говорим за устойчивост на системата, аз имам предложение, стига да го приемат. Болниците в един регион могат да направят консорциум - общинските болници например заедно с областната. Tогава на пазара имаме един субект, който гарантира медицинската помощ в областта.
- Това не е ли добре за районите, където няма достатъчно болници, ще проработи ли за София-град?
- Защо в София да няма големи клиники, където да се правят всички видове изследвания? Другите няма да инвестират ресурс за собствени, но ще имат договор с тях. И сега няма достатъчно патохистолози или микробиолози, за да се поддържат такива структури във всяка болница. Ако напишем, че всяка болница трябва и съдебен медик да има, а те са 72, няма как да стане. Затова моето предложение към болниците в София ще бъде изграждането на консорциум.
- Как касата ще отсява най-добрите болници, няма ли опасност от корупция?
- Чрез ясни критерии при определянето им като комплексност на услугата, осигуряване на бърза диагностика, когато трябва, наситеност с кадри и апаратура. Критериите са почти ясни, сега всички виждаме как постъпва човек в една болница, но проблемът му не може да се реши, касата плаща веднъж, той отива в друга, касата плаща втори път. Имаме доста работа и в самото съсловие, за да се научим да уважаваме труда на колегите си, защото сега отиваш във втората болница и лекарите казват: "На предишните изследвания не вярвам!", и всичко се прави наново - разходва се напразно ресурс.
- Ще има ли значение цената на услугите, които болниците предлагат или само качеството на дейността им?
- Това е една от мечтите ми, но надали ще се сбъдне другата година. Когато си купувач и купуваш много услуги, трябва да получиш отстъпка. Но трябва да се тръгне в нова посока. НЗОК да стане активен купувач на услуги, да изчисли какви са нуждите на хората, а не пасивно да реимбурсира, както е сега.
- Със селективното договаряне и двойните цени, какви ще са реалните последици след 2 г.? Колко ще са договорните партньори на касата тогава?
- Очаквам да намалее инвестиционният бяс и да се окрупнят определени болници. Сега трябва да съгласувам разрешенията за дейност на болниците и гледам каква е тенденцията. Повечето закриват инфекциозните си отделения, защото те са функция на епидемия, за да са успешни непрекъснато някой трябва да ни заразява. В същото време се увеличават леглата за гастроентерология или за инвазивна кардиология. Но това трябва да се планира - дори във Франция, за да си купиш ЯМР в съседната болница апаратът трябва да се е счупил.
- Ще се разреши ли възможността за публично-частно партньорство?
- Започваме работа по тази тема. Ще трябва да се направи методология така, че да са защитени интересите на държавата. Но то е идеална форма там, където държавата няма ресурс, частният инвеститор да стъпи, за да оправи нещата.
- Самата дейност ли ще се отдава под наем или и сградният фонд?
- Има различни форми, всичко може да се направи, стига да има полза за хората.
- А приватизацията ще се отпуши ли?
- Общините могат да продават болниците си, ако искат, но не го правят. Във Франция обаче кметът е председател на борда на общинската болница и така е силно ангажиран с нея. Би могло и тук така да стане.
- Когато министърът ще издава разрешение къде може да има болница, как може инвеститорите да са спокойни, че няма да има корупция?
- Картата видимо ще показва дали има нужда от болница и несъобразяването с нея ще си проличи веднага. Първо, ще се преценява на областно ниво какви са потребностите, след това министърът ще гледа на централно ниво как седят нещата.
- Казахте, че целта на всички мерки са финансовата предвидимост и устойчивост, но не трябва ли това да се съчетае и с намирането на по-голям финансов ресурс, защото знаем, че системата е недофинансирана?
- Генерирането на допълнителни приходи в системата може да стане, ако се раздвижи здравно-осигурителният пазар. Например, ако има заместващо и допълващо задължително осигуряване и от частни застрахователи. Тогава, ако аз изляза от обществената система и се насоча към друг фонд, той ще бъде задължен да покрие минималния пакет срещу сегашната вноска от 8%, и да предложи нещо индивидуално срещу допълнителна сума. Например, ако съм на 58 г., може да искам допълнителни срещи с уролог и с кардиолог, за да ми е максимално полезен пакетът.
- Това ли е идеята, около която управляващите ще се обединят?
- На масата са сложени всички варианти, но когато говорим за конкуренция, заместващият и допълващият вариант са най-добри. Подобна схема има на много места. В Германия АОК е социалният фонд, в който много хора се осигуряват, но има още около 200 каси. Всеки преценява къде да отиде. Убеден съм, че у нас повечето хора ще останат в НЗОК.
- Пакетът на НЗОК при подобна промяна ще бъде ли ревизиран?
- При всички положения - да. Идеята е повечето неща, които се правят в болничната помощ, да се преместят в извънболничната. Ако можем, ще го направим още следващата година. Но за да се прецени, трябва да се види какъв брой хора се очаква да излязат от НЗОК, какво може да се покрие от касата за останалите в нея. Би трябвало и законодателно да има забрана за негативна селекция на пациенти за частните фондове.
- Дори да забраните законово селекцията, тя няма ли да дойде автоматично за пенсионерите, които вече няма да имат доходи за високи вноски в частни фондове?
- Моето предложение ще бъде, ако се избере този вариант от 8% вноска за частния осигурител 1% да се превежда обратно в НЗОК. Така ще се гарантира стабилността и правото на солидарност. Ако аз в момента имам добра работа и заплата, но отида на улицата - какво правя, когато съм си избрал частен осигурител, за когото вече не мога да покривам вноските. Трябва да мога да се върна в обществения фонд, но няма как, ако не съм плащал.
- Държавата има ли желание да си плаща вноската за деца и пенсионери?
- Това зависи от министъра на финансите и бюджетната комисия.
- Не се ли опасявате, че задължителните отстъпки за лекарствата може да стимулират корупция или да изпъдят фирмите?
- Разходите за лекарства хвърчат. Видяхме, че намаляването на единична цена постигна ефекта си. Оттук нататък не трябва да искаме това, защото компаниите няма да рискуват бизнеса си заради нас. Затова ще дадем правото на НЗОК за постигане на отстъпки на база обем.
- Но в проекта пише друго - отстъпка за всяко лекарство?
- Предложих промяна - НЗОК да преговаря задължително за отстъпки по различни методики на база портфолио, обем. Например фирмата да поеме разходите при надвишаване на обема с 5%.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
