Светът отново си задава въпроса: "Идва ли нова "Оранжева революция"?. Отказът на Украйна от подписване на документите за евроасоцииране предизвикаха засилваща се вълна на недоволство в страната. Отхвърлянето на вота на недоверие към правителството на Николай Азаров от Върховната Рада (парламента), както и проведеният в подкрепа на управляващите митинг в Киев са част от модел, който с различни нюанси се разиграва и в България. Основната разлика е в това, че ние сме членки на ЕС, а Украйна е част от постсъветското пространство, но най-вече е между Брюксел и Москва.
Това, което обединява двете държави, е, че през по-голямата част от своето съществуване те са гранични зони. Границата е проклятие, но и своеобразно спасение. София и Киев през последните месеци правят своите опити да оцелеят между Москва-Брюксел-Вашингтон. България затвърди политическия формат на управление независимо от стачките, студентските окупации и институционалната конфронтация.
В Украйна събитията следват определен сценарий. Сега отново се наблюдава ескалация на напрежението преди поредния рунд в битката за тази стратегическа територия. През вековете страната винаги е била покрайнина, полска или руска. След Първата световна война Украйна е е част от санитарния кордон срещу съветска Русия. В началото на ХХI век тя беше част от т.нар. цветни революции, включващи ключови държави от постсъветското пространство - освен Украйна, Грузия и Киргизстан. Поредният опит за актуализирането на този сценарий е европейската програма "Източно партньорство", създадена с активното участие на Полша и Чехия през май 2008 г. Отсъствието на финансов стимул, както и невъзможността на евробюрокрацията да осмисли и изготви политика, съобразена със специфичните процеси, особености и приоритети на всяка една от страните, включени в "Източното партньорство", обрича на неуспех цялото начинание.
Измамното спокойствие, което цареше около Украйна след избора на Виктор Янукович за президент през февруари 2010 г., се изпари след отказа на Киев да подпише документите за евроинтеграция във Вилнюс. Ескалацията на протестите в Киев, логично оглавени от опозицията, но и с активното участие на такива личности като бившия полски премиер Ярослав Качински, потвърждават няколко факта. Не са угаснали старите полски имперски амбиции, геостратегическите интереси на Вашингтон са актуални, а Украйна е включена в бюрократичната надпревара за евроизборите през май 2014 г.
Отлагането на евроинтеграцията от страна на Киев е логична, ориентирът към Москва - също. Реалностите като безмитна икономическа зона, зависимост от газа и възможностите за осъществими печалби в и чрез бившия принципал са много по-силни от европейската демагогия, отсъствието на финанси и засилващото се недоволство от държави, съобразяващи се с Русия, като Германия, Италия, Испания от "Източното партньорство".
Не трябва да се забравя също така и настъпилата зима. Газопроводът "Северен поток" работи, но той не може да покрие нуждите на европейския пазар. Все още е актуална руската енергийна система, която захранва Европа през Украйна. Едва ли някой би искал да се повторят газовите кризи от 2006 и 2009 г. Независимо от засилващото се напрежение по улиците на Киев негласуваният вот на недоверие към правителството на Николай Азаров от Украинската Рада, както и тридневното посещение на украинския президент Виктор Янукович в Китай са сериозна индикация, че уличните протести ще продължат, но политическото статукво ще се запази. В близко бъдеще може да бъде жертвано правителството, но едва ли ще се стигне до предсрочни президентски избори.
Подобно на България, Украйна ще продължи да бъде зона на напрежение, но уличният натиск в близките месеци няма да промени ориентацията на Киев към Москва и Митническия съюз.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
