Докога държавата ще си затваря очите за шефове, забранили болничните
"Не чакай да те заболи!" - това е мотото на стоматолога д-р Станимир Куюмджиев от Пазарджик. Потомственият медик е специалист по хирургия и дентална ортопедия, но интересите му се простират много по-далеч - от изобразителното изкуство до хипнозата. Как да се опазим от "камикадзетата" в сезона в грипа и кой стои зад "атентатите" срещу здравето ни? Д-р Куюмджиев споделя пред "Стандарт".
Атентаторите по света са опасно явление с трагични последици, но и около нас има не по-страшни и чести прояви на биотероризъм. Не вярвате? Ето ви пример.
Влизам в магазин. Насреща ми идва с леко премрежени очи и унесена еротична походка младо и хубаво момиче, чиито очи тайнствено блестят от възторг. Бузите й розовеят, чак пламтят... Може би очарована, че ме вижда, а тънките й пръсти с изящен маникюр нервно притреперват, докато ми показва исканото. Тайно се пооглеждам в огледалото. Ами, хубав съм си, може и да съм впечатлил - доближавайки я, мисля си суетно. По някое време красавицата отваря огромно уста и... "Ааапчхи!", изригва насреща ми милиони вируси, бактерии и какви ли не едноклетъчни. Грип! Температура, хрема, треска, минава ми светкавично през акъла и се дръпвам стреснато.
- Но, госпожице, какво е това? Та вие сте болна! Вземете си болничен, какво правите тук? - тирадирам изнервено.
- Няма как, господине - смутено безнадеждно промълвява момичето и сякаш се свива в черупка.
- Е, как да няма? Отивате при джипито и...
- Не е там проблемът, господине, няма как да напусна магазина. Веднага ще ме уволнят. Шефовете не позволяват да боледуваме. Не ни го признават.
- Поне се облечете по-дебело, треперите - казвам съжалително.
- Не може, господине, трябва да съм в тон с модата, така искат шефовете.
Поогледах се. Магазинът - голям, климатик няма, а навън е кучи студ. Момичето в дънки и якенце трепери в този магазин по 11 часа дневно, 6 дни в седмицата за... минимална заплата. Почивка на обед няма, осигуровка получава само за 4 часа работа. Ако протестира - вън! Безработни много, конкуренция - голяма, няма мърдане.
Така е в Пазарджик в поне 90%
от магазини,складове и другаде. Така е и по други градове и паланки. Не съм открил Америка с тази констатация.
Мисля си друго - като "сме в ЕС", защо сме там и каква е разликата от преди? Защото преди нямаше такива ситуации. Бил съм и из Европа и всеки знае, че там има закони. Има спазвано трудово законодателство и органи, които го прилагат стриктно. И в България има такива органи - "Охрана на труда" , Трудова медицина, Комисия за защита на потребителите, ХЕИ с неговите структури, профсъюзите (функциониращи май само на теория) и други. Това са безчетна група чиновници, обяздили данъкоплатците, които безучастно вегетират в канцелариите си с неособени заплатки и евентуално се размърдват, ако получат някакво оплакване. Но смее ли горното гладно момиче да се оплаче, като от горчив опит знае, че и проверка да има, ефектът може да е мъничка глоба за шефа, но после следва уволнение на непокорния? И трепери, грипясало за единия къшей хляб. Не съм открил Америка и с тази констатация, само се чудя, защо държавата ни лъже, че сме в Европа? Кога и кое министерство ще се сети да задейства наистина механизмите за трудова и здравна защита?
Замислих се и за друго, една проста сметка. В дадения магазин предположително влизат среднодневно поне 50 клиента. Всички са атакувани от описания грипен биотероризъм. Поне половината ще се тръшнат пламнали и неработоспособни, ежедневно заразявайки наоколо още по толкова. Само след дни новите заразени ще повредят други хора и хипотетичната пирамида става с необозрима основа. И това следва само след един първичен пациент. Ами, когато станат много?
Кой печели и кой губи от този биотероризъм? Печелят само фармацевтичните компании и тайно се радват на статуквото. Никой друг. Защото един болен работник нито е пълноценен, нито производителен, нито е добра реклама за магазин или фирма. Шефовете навярно не мислят така. Те гледат пара да пада, но да не "изтича" за "некъкви си болнични", камо ли за осигуровки. Губи цялото общество, но засега в България това е някакво аморфно, безсъзнателно понятие, наричано подигравателно "гражданско". Само някаква по-болезнена трагедия закратко може да го поизкара от летаргията. Временно обаче, не перманентно. Истинското гражданско общество по света, преминало отдавна през нашия мутренски стадий, е осъзнало и прилага систематично
умната българска поговорка: "Кучето скача,според тоягата!"
Но кой смее да развърти тук здраво тоягата, като шефовете пируват с контрольорите?
А се иска нещо толкова просто, лесно, съвсем адекватно и предварително платено - държавните органи да спазват и точно прилагат законите. Да обикалят систематично търговски и производствени обекти, за да "ги вкарат в ред". Така и здраве, и данъци ще има , а и обществото ще се чувства по-обгрижено.
Ха, дано грипясалата продавачка накиха здраво шефа, да разбере какво е и нещо се промени! Кой ли по-шеф да бъде накихан? Замисля ли се някой за психо-икономическите последици от неспазването на законите и докога примиренчески ще клатим глави? Ами, ако паднат?
Записа Оля Ал-Ахмед
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
