Бил ли е масон Раковски?

Историята на неизвестен ръкопис, открит от колекционер при търговец на антикварни книги

Бил ли е масон Раковски? | StandartNews.com

Неизвестен досега ръкопис показва, че Раковски споделял идеята на италианския философ Джузепе Мацини за Европа като федерация

Точно преди 8 години колекционерът на редки карти и книги адвокат Христо Раев открива стар антиквариат тефтер с кожена подвързия. Книгата съдържа съчиненията „Разсъждения връх франкмасонската същност за човещина“ и „Ценностите на живота“. Каква е обаче изненадата му, когато в края на записките ясно се вижда подписът на Георги Сава Раковски, разказва Марица.

Неизвестният ръкопис обърна напълно традиционните представи за идеолога на българската национална освободителна революция.

„Paкoвcки гo е пиcaл пpез мaй 1866 г. в Одеca, кoгaтo вече е тежко бoлен. Той умира една година по-късно - през 1867-а, така че това е последният му философски труд“, разказа адв. Paев. Текстът е оформен в типичния за революционера стил - смесица от френски изрази, русизми и котленско наречие, но според адвоката това е първото признание от страна на Раковски, че е масон по убеждения.

Откъде идва връзката му с Братството?

Малко след Браилските бунтове от 1842 г., осъден на смърт от румънските власти, Раковски бяга в Марсилия. Там среща италианския философ и политически активист Джузепе Мацини, за когото се смята, че е бил масон.

Италианският демократ е убеден че Френската революция е допринесла за индивидуалните свободи в Европа, ала за да постигнат национална свобода, народите се нуждаят от нова революция. Затова Мацини създава организацията „Млада Италия“, която се бори за независимостта на страната му от австрийците. Постепенно идеята му завладява цяла Европа и се мултиплицира в „Млада Европа“, „Млада Германия“, „Млада Швейцария“, „Млада Полша“. По този модел родните поборници Иван Касабов, Димитър Ценович, Киряк Цанков и Иван Кършовски основават в Букурещ „Млада България“. Всички тези организации отразяват идеята на Мацини, че в по-далечно бъдеще Европа би могла да се превърне във федерация, управлявана от общо федерално събрание. Под негово влияние Раковски създава своята легия в Белград. След време легията му е разтурена, но остава идеята за единен съюз, който да обедини поробените балкански народи.

"Познавам тези факти от биографията на Раковски и изведнъж попаднах на документ, който ги потвърди. Това, което историците ни от времето на соца упорито премълчаваха излезе наяве - Раковски е бил масон!“, разказва за „Марица“ адв. Христо Раев.

Варненският адвокат дарява тефтерчето на Раковски на Регионалния исторически музей в Шумен, където ръкописът е поставен във витрина. После попада в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" в София, където изследват почерка, мастилото, установяват, че хартията е от XIX век. След това четиридесетте ситно изпитани страници са издадени във вид на фототипно издание от бургаското издателство „Дукати". Варненецът Христо Раев желае само едно - точна експертиза за ръкописа.

Специалистите обаче го посрещат скептично!

„Първо, търговецът на книги, който ми продаде ръкописа, се оказа замесен в криминална история, направиха му обиск, иззеха част от старите му книги… Тогава погнаха и ръкописа на Раковски, което попречи да се довърши обстойната експертиза", разказа адвокатът. Така Тефтерчето попада в чекмеджето на полицай в Шумен, където имало опасност да го съсипят. Въпросният търговец стига до споразумение с прокуратурата, но за да не бъде осъден, се съгласява да предостави на държавата част от своите редки книги. Сред тях е и „Ръкописът“.

„Получи се така, че веднъж аз вече бях му платил за него. В същото време търговецът си го върна и го дари в полза на държавата“, обясни варненският адвокат.

Докато ръкописът е в София, пък се появил  първият сигнал, че той е фалшив. Зад обвинението стои „неизвестно лице“, няма и аргументи за тезата. Мълвата обаче влиза във фокуса на общественото мнение. В спора се включва дори професор от Шуменския университет, който твърди, че съчинението на Раковски много напомня книгата на немеца д-р К. Н. Щарке „Масонстовото”. „Тази книга обаче излиза през 30-те години на 20- век, т.е. поне 50-60 години след Раковски. Може двамата автори да са ползвали един и същи източник - възможно е! ­­­Но да говорим за фалшификат - не мисля“, категоричен е Раев.

Бил ли е масон великият възрожденец Г.С. Раковски?НовиниИнформация

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай