Когато преди два дни за първи път публикувахме новите програми по история за пети клас, един познат ми каза "Ей, ами то така беше по мое време". Прословутата реформа в образованието се оказа "добре забравеното старо" - след години на експерименти, които трябваше да ни впишат в Европа, да вкарат "модерност" в учебниците и да ги направят "адекватни" на съвременните изисквания, в крайна сметка се върнахме на времената още отпреди прословутите демократични промени.
В което само по себе си няма нищо лошо. Има лошо в това обаче, че вече повече от 20 години образованието ни се върти в кръг, експериментирайки със самото себе си, и представя това като реформа с главно Р. В началото на демокрацията великата цел беше да бъде разрушено всичко, което по някакъв начин ни навява макар и бегли спомени за тоталитаризма - и пренаписахме програмите, ашладисахме учебниците с малко Европа - като Алековия герой, който наметна белгийската мантия и ето ти го "цял европеец".
Големият проблем и на предишните, и на настоящите учебни програми е в това, че те се разработват "на тъмно", общественото им обсъждане е само пародия, а концепция за това какво трябва да знаят и умеят децата направо липсва. Опасявам се, че този проблем ще се усети с най-голяма сила сега. Причината е, че парламентът заложи нещо като мина на образователното министерство, записвайки в училищния закон, че той влиза в сила още от догодина за първи и пети клас. Министерството, притеснено от кратките срокове, в които трябва да реформира и програми, и учебници, се втурна да прави промени само в тези два класа. Получава се реформа "на парче" - вече знаем какво ще се учи в пети клас, но не знаем какво е в четвърти и шести. Как се свързват знанията от тези три класа, така че детето да няма усещане за пропуски? Какво се случва с произведенията, които отпадат от програмата на пети клас, като например Вазовото стихотворение "Родната реч"? В някой друг клас ли отива, или просто изчезва безследно? Едва ли учителите, които трябва да дадат становища по програмите, ще бъдат в състояние да го направят, ако не виждат цялостната идея, заложена в тях. Така и не постигнахме консенсус за начините, по които трябва да се преподават българска литература и история, за това около кои автори и събития се обединяваме за това, че те са важни за националната ни идентичност и не трябва да бъдат закачани. В министерството се формират работни групи, които дават някакви предложения, и в тях дори има учители. Невъзможно е обаче такава цялостна реформа да бъде направена, без да стъпи на концепция, която да обхване програмите за всички класове, при това по няколко предмета накуп - история, география, литература. В момента деканите на природните факултети настояват такава концепция да се изработи и за техните науки - но едва ли ще дочакаме да я видим. На този етап онова, което се вижда, е, че програмите са закърпени тук-там с някоя "брюкселска дантела" в образованието. Тук са прикачили урок по здравословно хранене, там за писането на sms или са вкарали изискване детето да умее да прави мултимедийна презентация на наученото. Благодарение на това ноу-хау новият предмет "Технологии и предприемачество" например се е превърнал в миш-маш от разнородни умения - в един от часовете децата трябва да учат как се вари супа, а в друг - как се борави с уебкамера. Не завиждам на учителя, който ще преподава всичко това. Не завиждам и на автора на учебници, който ще го пише. А най-вече на децата, чиито учебници само след няколко години отново ще трябва да бъдат поправяни заради "бисери", ще бъдат обект на кръгли маси, дискусии и прочие умни форуми, които да обясняват що е топла вода и има ли тя почва у нас.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
