Андрей Баташов, който на 10 септември трябваше да навърши 48, очарова наред от портрети и репортажни снимки в Клуба на фоторепортера в подлеза на Министерския съвет. Приятелите и колегите, които се събраха навръх рождения му ден, вдигнаха тостове за него. Защото никой все още не може да повярва, че Андрей отсъства физически. Духът му е тук и витае над родния Бродуей - въпреки че именно по "Раковска" той изпи до дъно горчивата чаша, изпълнена със завист. Баташов нямаше нищо общо с повечето от домораслите артисти, които бяха прочели последната си книга заради изпита по западна драматургия във ВИТИЗ. Дребните души не успяха да му простят, че беше красив, умен и талантлив. Че жените се лепяха по него и че, ако беше оцелял, щеше да изиграе култовия си моноспектакъл "Секс, наркотици и рокендрол" за 800-ен път в Театър "199". Уж по-едрите души пък трудно преглъщаха радикалния му максимализъм. Режисьорите се дразнеха, че преподава в Академията. Директорите
се притесняваха от мощния му интелект
и от иронията му към художествени съвети и други соцавторитети. Ако Баташов беше събрал цялата си енергия, за да се противопостави на всичко и на всички, щеше да ги победи. Но аристократът по кръв и емоции, рицарят с меча си отиде на Андреевден преди три години. Освен лекарската диагноза за полиорганната недостатъчност в неговото тяло имаше още една - за ранената му от несъстояли се докрай любови душа. Андрей искаше всичко или нищо - оттам тръгваха повечето драми в земното му битие. Първата от големите му музи извън театъра беше Мира - синеока и изтънчена красавица, която тогава се занимаваше с мениджърски науки. В един прекрасен ден на 1996 г. тя влиза случайно в кафенето на Народния. Той също се отбива след репетиция. Гръм от ясно небе. "Оттук нататък Мира изгори мислите и чувствата ми. Дълго преди да я срещна, знаех, че нещо ще ме обсеби. Очаквах събитието, което щеше да даде нов старт в живота ми", разказваше после той. И добавяше: "Нашата връзка е видяла 2 и 200. Когато докоснеш с нежност другото същество, ставаш много по-добър. Въпреки че не сме се събрали, за да се променяме. Романтиката позволява да спреш и да помиришеш розата". Бяха заедно петилетка. После се посвети на Кристина - изящна брюнетка от ансамбъл "Филип Кутев". Андрей трепереше над нея и тя над него.
Буквално я носеше на ръце
Бяха се сгодили на едно от поредните им пътешествия по света - май в Ерусалим, защото Андрей държеше на свещенодействията. Останаха двойка някъде около седем години. Една вечер среща в клуб Боряна, която работи в банка. Той я кани на танц, тя отказва - защото е обещала да изпее нещо. Баташов вижда ръката й и казва: "Няма начин да не сте родена в първата десетдневка на септември". После имаха идея да направят диск с любимите им дуети и да го подаряват на приятели. Но преди това се ожениха, а Мишо и Кристина Белчеви им кумуваха. Така Боряна се превърна в първата и единствена госпожа Баташова. "Носехме се две педи над земята. Дори не искахме, не се стремяхме да осъзнаем какво правим. Всичко беше импулсивно. Крояхме планове за бъдещето, но въпроси от сорта на "Какъв ще бъде съвместният ни живот?" и "Как и дали ще се разбираме", не сме си задавали. Емоциите и страстите бяха съвсем различни. Бяха ни завладели максимално. Бързахме. Бяхме отнесени от вихъра. Андрей
приемаше, че всичко това е знак от Съдбата
И двамата бяхме категорични, че на този свят няма нищо случайно. Фактът, че той е актьор, а аз работя в банка, се оказа без значение. Едно от най-хубавите неща на връзката ни беше, че всеки имаше своя територия. Може би по-късно той щеше да се опита да ме убеди да премина в неговата, но не се хвърли веднага да ме променя. Ако веднага бяхме решили да имаме дете, сега той вероятно щеше да е жив. Андрей мечтаеше първо за дъщеря. Но Господ реши друго", споделяше след смъртта му Боряна.
Тъкмо по време на техния ранен брак Баташов беше дълбоко и завинаги разочарован от политическата класа в родината. Той влезе в парламента с квотата на царя, за да направи нещо за гилдията си, но уви - никой не се вълнуваше от проблемите в културата, още по-малко от заплатите на артистите. Започнаха да падат и представленията му, защото един депутат не можел да играе в спектакъл на име "Секс". Неговата хиперчувствителност се сблъскваше за пореден път с постсоц действителността - спъваха го навсякъде, а той не се кланяше на никого. Така настъпва и метаморфозата в отношенията между съпрузите. Боряна се дразни от пристъпите на самосъжаление у него. Той пък се затваря в себе си и потъва в негативните факти. Само майка му, Теодора, може да му повлияе - при това в известна степен. И двете жени тогава виждат, че отровата го изяжда отвътре, но нищо не могат да направят. А после Боряна се изнася от апартамента му. Беше обаче до него в последните дни от живота му. Когато той се опитваше да слуша "Любе", Шопен, Жак Брел и "Бийтълс", докато се готвеше за пътя към Рая и небесния театър.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
