Сряда,

180 г. от рождението на Екзарх Йосиф Първи

От: СТАНДАРТ -
123
180 г. от рождението на Екзарх Йосиф Първи
A
A
A

На днешния ден се навършват 180 години от рождението на българския православен духовник Екзарх Йосиф Първи, който в продължение на една година е бил и Ловчански митрополит, а след това екзарх. Той е и първият почетен гражданин на Ловеч. По случай годишнината му, в града на люляците бяха планирани тържества и изложба, които няма да се състоят заради извънредното положение и мерките срещу разпространението на коронавируса. Въпреки това ловчалии ще си спомнят за делото, живота и приноса му за запазване на единството на Българската православна църква и за българското просветно и църковно дело в Македония и Одринско, съобщи БТА. Община Ловеч ще излъчи в интернет материал за Екзарх Йосиф Първи, в който ще бъде показана подготвената от Регионалния исторически музей изложба за духовника. Ловчанският митрополит Гавриил ще отслужи панихида в негова памет, а сред това в тесен кръг ще бъдат поднесени цветя на паметника на Екзарх Йосиф Първи на площада в града, носещ неговото име. За неговото църковно, просветно и народно дело разказа за БТА митрополит Гавриил.

По думите му Йосиф Първи е живял в трудно, бурно време. Той е роден на 5 май 1840 г. в Калофер, в семейство с родолюбиви и просветни традиции. Като малък остава сирак. През 1859 г. завършва Четирикласното училище с отличие. По настояване на общинската управа е назначен за учител в същото. В него обаче се заражда желание да продължи своето образование. Тази негова жажда е подпомогната от Драган Цанков и през 1862 година постъпва във Френски колеж в околностите на Цариград, където учи и преподава български език. Завършва през 1864 г. с награда за първенец на випуска. С помощта на калоферски първенци през същата година се записва като студент в Литературния факултет на Сорбоната в Париж. Завършва го след две години с бакалавърска степен, а след още три се дипломира от Юридическия факултет, припомня митрополит Гавриил.

Светското име на българския екзарх е било Лазар Йовчев, по-късно приема монашеското Йосиф. В дневника му от 16 септември 1872 г. се чете: "Ден знаменит, тази сутрин дадох дума на Светия синод, че постъпвам в духовното поприще. Отсега няма светски забавления и увеселения, няма да мисля за моми и за женитба. Както имах куража да се отрека от женитбата и световните добрини, тъй трябва да обърна всичкото си внимание в изпълнението на длъжностите ми и с всичката ревност и всичка енергия на душата си. Това решение ще има полза, ако имаш една постоянна идея в следването на попрището си", цитира митрополит Гавриил.

Монашеството с името Йосиф приема на 23 септември 1872 г. На 24 септември е ръкоположен за йеродякон. От декември е протосингел на екзархията, на 25 декември е ръкоположен в йеромонашески сан. На 6 януари 1873 г., Богоявление, е удостоен с архимандритско достойнство. През януари 1876 г. архимандрит Йосиф е избран с пълно вишегласие за Ловчански митрополит. Така бързо се изкачва в духовната йерархия.

Причините за бързата му кариера, според митрополит Гавриил, са както качествата му на духовник и водач, така и фактът, че след като през 1870 г. с издаването на турски ферман е учредена българската екзархия, тя има нужда от интелигентни, млади духовници. А той е бил интелигентен човек. Българските епархии са имали нужда от изцяло български митрополити. Той е изключение с такава бърза кариера, но времето го е изисквало. Хората са го оценявали, добави митрополит Гавриил.

Ловчански митрополит Йосиф е бил една година. През 1877 г., когато започва Руско-турската война, е избран за български екзарх. Това е било в трудно време. Налагало се е, работейки в столицата на турската империя - Цариград, с много дипломация и мъдрост да служи и да управлява така, че да се запази българската екзархия. От друга страна, да не върви срещу духовните и национални интереси на българското население. Това е било много трудно, но се оказало, че той блестящо се е справил с тази много сложна задача, поясни митрополит Гавриил.

Под ръководството на Йосиф Първи са отворени много гимназии и училища, църкви и манастири. В Цариград е създадена семинария, където са се подготвяли бъдещите духовници и богослови. Идеалът на българския духовен водач да обедини всички български епархии в обятията на екзархията са реализирани в значителни мащаби. До Балканската война (1912 - 1913) в екзархийския диоцез са включени 7 епархии, възглавявани от митрополити, 8 епархии в Македония и епархия в Одринска Тракия, управлявани от екзархийски наместници. В екзархийския диоцез са 1600 енорийски храма и параклиса, 73 манастира, 1300 свещеника, разказа митрополит Гавриил.

Той припомни, че на 27 април 1892 г. се полага основният камък на църквата "Св. Стефан" в Цариград. Същата година там се основава Духовна семинария, където се обучават учители, възпитатели, чиновници, свещеници, монаси, епископи и митрополити, които със своята дейност помагат за просперитета на българската екзархия.

Под ведомството на българската екзархия в Македония и Одринска Тракия били 1373 училища, 13 гимназии и 87 прогимназии с 2266 преподаватели и 78 854 ученици. Екзархията обединява българските земи в етническата цялост, която обхваща приблизително границите на Санстефанска България, допълва митрополит Гавриил. По думите му Екзарх Йосиф Първи е оценен в Ловеч много високо. Неговото име е носило петокласното училище в града, където през 1901 г. преподавателят тогава по музика Панайот Пипков написва музиката на химна на българската просвета "Върви, народе възродени". Днес на българския екзарх е кръстена Профилираната гимназия за чужди езици в Ловеч, както и площада в центъра на града, където през 2008 г. бе поставен негов паметник.


Всички новини от категория Общество.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички