Как баба Илийца преплува Панчарево

Три ученички от 119 СУ превърнаха „Една българка“ във филм, готвят кастинг и за "Немили-недраги"

Как баба Илийца преплува Панчарево | StandartNews.com

Спомняте ли си как в "Немили-недраги" хъшовете се стягаха за играят в спектакъл и нямаше кандидати за женската роля?

В 119 СУ историята се обърна - три момичета плюс още едно от друго училище решиха да заснемат филм по "Една българка" на Иван Вазов, който се превърна в хит сред съучениците им.
Идеята хрумнала на седмокласничката Александрина Стойкова, която привлякла към нея и съученичките си Силвия и Татяна Пейчеви. 

„Не казахме на момчетата, защото не бяхме сигурни, че ще се съгласят да участват. Решихме да го заснемем сами и после да го покажем на останалите“, споделя Александрина.

Първо го демонстрирали само на съучениците, а след като филмът бе споделен и от директора на училището Диян Стаматов във фейсбук, както и качен на училищния сайт, момичетата получиха много адмирации за идеята си. Техни съученици дори им благодарили, че благодарение на видеото разбрали по-добре училищния материал. 

На Татяна се паднало да играе Баба Илийца. За ролята на бунтовника Александрина поканила приятелката си Калина, която учи в друго училище. 

На Силвия се паднало да се преобразява в останалите мъжки роли – на заптието, на калугера. Част от сцените снимали в Банкя, но за култовата сцена с вземането на лодката от Баба Илийца специално си наели лодка в Панчарево. Снимали основно с айпада и телефона на Александрина, която е сценарист и режисьор едновременно. „На мен ми направи и мустаците, значи е и гримьор“, допълва Силвия, която за мъжките роли скрила дългите си коси под шапка. 

„Една българка“ ми харесва, защото в нея има различни сцени, има динамика. Описателните текстове не ми харесват чак толкова много, колкото онези, в които има действие“, разказва Александрина, която вижда себе си в бъдеще като актриса или режисьор. Ходи и на уроци по рисуване, но предпочита Мелпомена, когато става дума за избор на изкуство. 

Иначе и трите момичета нямат актьорска жилка в семействата си – родителите на Александрина са застрахователи. Бащата на Татяна и Силвия е програмист, а майка им – маникюристка. Двете сестри засега не могат да кажат към какво бъдеще ще се насочат, но пък ходят активно на частни уроци, защото искат да влязат в някоя от езиковите гимназии. Александрина си е набелязала Френската или Испанската. 

Това не е първият филм, в който момичетата се изявяват като екип.

За първи път Александрина написала сценарий още в четвърти клас. Става дума за нещо като мюзикъл, в който участват великденски зайчета. Едното от тях, наречено Улуф, се опитало да прецака другите в надпреварата по събиране на великденски яйца, като крадяло от техните, но в крайна сметка било разкрито от журито. „Забраниха му да участва в надпреварата за яйцата в следващите пет години“, спомня си сюжета

Татяна. Александрина смята, че тогава е била още много малка, но пък миналата година тествала уменията си с друг разказ от учебната програма - „Косачи“ на Елин Пелин. „Стана малко случайно – учителката ни възложи да напишем продължение на разказа, какво е станало на сутринта, след като Лазо си е тръгнал. И на мен ми хрумна, че можем да заснемем филмче с продължението на „Косачи“, разказва Александрина. Решила дори да експериментира с историята, като смеси събития от различни периоди – след като Лазо си тръгва, отивайки да търси любимата си Пенка, бива нападнат от заптиета.

„Нали знаете, че това е от друга епоха“, питам. „Знаем, но така ни хареса повече“, отговаря авторката. На финала Лазо все пак намира любимата, като този път честта да изиграе женска роля се паднала на Силвия.

За декор този път избрали задния двор на блока, в който живее Александрина. 

Девойките не смятат да продължат дотук – въпреки натоварената им програма покрай предстоящите изпити, следващата цел е отново Вазов, но този път с „Немили-недраги“. „Чели сме книгата, гледали сме и „Хъшове“ и виждаме как Вазов е подредил нещата по по-различен начин, когато става дума за драматургия“, обясняват момичетата.

Александрина е решила вече за себе си кои акценти точно да избере – предимно тези, които и без това влизат в програмата. „Този път обаче няма да играем сами, трябват ни повече хора, така че смятаме да поканим и момчетата. Ще кажем на учителката по литература да предаде в останалите класове, че подготвяме такъв филм, и ще чакаме те да ни се обадят. Ако са повече, ще направим кастинг“, обещават седмокласничките.

Момичетата обичат да четат и имат много любими книги, но не и конкретен автор. „Понякога един автор ти харесва, но дадена негова книга се оказва не толкова добра. Друг път пък ти харесва една-единствено книга от всичко, което е написал“, обясняват те. Дали ще има други филми, когато се пръснат в различни училища – предстои да разберем. 


 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай