Сряда,

Да стана учител бе най-доброто ми решение

От: Стела Стоянова -
345
Да стана учител бе най-доброто ми решение
A
A
A
  • Синът ми каза "Каква полза от престижната ти професия, ако си нещастна с нея", споделя учителката Леда Аврамова в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
  • Повишението на заплатите трябваше да стане в съответствие с резултатите на учениците

Леда Аврамова преподава английски език на деца до четвърти клас в Частно начално училище "Питагор". Преди няколко години тя работи като PR, но взема решение да промени живота си. Какъв е смисълът да си учител, какво може да те подтикне да смениш престижната работа за нещо друго, как ти се отплаща променената професия и на какво те учат малчуганите - "Стандарт" разговаря с нея в навечерието на Деня на учителя 5 октомври.

  • Това, което имам сега, е повече от преди и не съжалявам
  • Децата са щедри към теб, когато признаеш грешка, те ме излекуваха от перфекционизма
  • Дистанционното обучение издълба яма в знанията на децата и отвори ножицата за социални неравенства

 

- Госпожо Аврамова, как учителите ще празнуват тази година своя празник 5 октомври в една по-различна обстановка?

- Според мен и сега празнуваме това, което сме празнували преди години и което е най-важното - връзката си с децата и помощта, която им оказваме, за да търсят и вървят по свой собствен път. А иначе предизвикателствата пред учителя за всяко време са различни. В нашето време - ковидни.

- Кое е най-важното за един учител, според Вас?

- Може да прозвучи клиширано, но според мен е най-важното той да усеща, че си е на мястото. Тоест, че професията, която упражнява, е именно неговата, че това е работата, която иска да върши. А и това, всеки ден да имаш желанието да учиш нещо ново и да се развиваш ти самият. Но усещането, че си намерил своето собствено място, е най-важното. Това важи не само за учителите, а и за всяка професия, но в нашата залогът е много висок. Ако не си си на мястото и не си вършиш качествено работата, загубите са по-големи, отколкото в други сфери.

- Вие сте направили житейския си избор да станете учител след кариера като PR. Как взехте решението? И как го приеха близките Ви?

- То беше плод на различни фактори. Лични причини, една умора от предишната професия и търсене на нещо, в което да намирам повече смисъл, повече полза лично за себе си и да виждам ежедневен резултат. В PR-а има повече суета, отколкото ми харесваше да имам в живота си, а в учителската работа има повече вдъхновение. Що се отнася до подкрепата на близките - не, не я получих в началото, голяма борба беше. Не само че не ме подкрепиха, а и в един момент се оказах сама, когато взех това решение. Приятели и близки казаха, че по-скоро правя грешка и губя по този начин. Дори най-близката ми приятелка каза, че аз от PR на БТА винаги мога да стана учителка, но от учителка PR няма как да стана. Един вид те приеха това мое решение като задраскване на предишната кариера, като връщане назад. Но пък моят син, който тогава бе в шести клас, ми каза "Няма никаква полза от престижната ти работа, ако си нещастна в нея". И всъщност той ме окуражи да си търся щастието и късмета другаде. Имайте предвид, че имиджът на учителската професия, особено в онези години, когато ги нямаше митовете за увеличението на учителските заплати, беше съвсем лош. Едва ли не в онзи период се смяташе, че ако не ставаш за друго, отиваш да преподаваш в училище. Не бяха възторжени близките ми - преди това имаше доста години образование, кариера, сравнително висока позиция, която заемах. Но после свикнаха.

- А Вие съжалявали ли сте за този избор, който направихте?

- Мисля, че едно от най-добрите ми решения е това, никога не съм съжалявала. Понякога, разбира се, човек съжалява за спокойствието, за това, че е работил с възрастни, по-скоро зрели хора, а динамиката в училище е съвсем различна от един офис. Но когато умората ме натисне, си мисля за нещата, които имам- усмивките на децата, любовта им, ежедневната атмосфера на топлота, която имам. Ако щете, дори и някаква приказност, в която живее учителят, който ежедневно контактува с малките човеци. Така че това, което имам сега, е повече и не съжалявам.

- А на какво Ви научиха малките човеци?  

- Понеже моят живот се разви така, че от сравнително висока позиция се върнах в класната стая като абсолютен новак, първото, от което ме излекуваха моите ученици, бе перфекционизмът. Това е един типичен капан на егото, в който изпадаме около средна възраст, когато сме се развили в професията и кариерата си. Всъщност човек трябва не да се стреми към някакво илюзорно съвършенство, а да прави най-доброто, което може към съответния момент. А децата са много щедри, когато си признаеш, че нещо си сгрешил. Склонни са много по-лесно от възрастните да прощават и са много по-открити и искрени.

- Според Вас нарасна ли имиджът на учителя след митологичното увеличаване на заплатите?

- Увеличаването на заплатите безспорно бе необходимо, но те са повишавани без оглед на работата на учителя и без обвързаност с нейните резултати, което според мен е погрешно. Вече има достатъчно проучвания, които показват, че повишаването на заплатата на учителите не повишава автоматично качеството на образованието. Трябва да се търсят някакви други критерии - образованието е сложна комплексна система и няма как с промени в единия показател да се търсят промени в цялостната работа на системата. Много неща трябва да се вземат под внимание, а те като че ли остават извън фокуса на обществения разговор. Имам предвид и самото качество на образование на учителите, тяхната квалификация. Имам предвид и учебните програми, които уж непрекъснато се разглеждат и преразглеждат и остават точно толкова неработещи, колкото и преди. Имам предвид и проблема с повишаването на квалификацията на учителя, докато той работи - не само преди да бъде назначен на работа. Както и мандатността в училище на всички нива. Но това са организационните проблеми - трябва да се помисли и каква е ролята на учителя, защото той вече не е един човек, който стои и предава една информация на децата. Те могат да си я намерят и от другаде. Неговата работа е да ги вдъхнови да учат, да им покаже защо това е важно и да им покаже как да го правят. Ако една девойка е влязла със средна оценка в университета и е записала педагогика поради липса на друга възможност, съмнявам се, че ще може да се изправи срещу толкова сложно предизвикателство. Иначе знанието, което навремето ни предаваха нашите учители и те бяха единствен източник на това знание, освен учебника - това е наистина отживяло и дори донякъде вредно, защото демотивира децата.

- Пандемията вкара дистанционното образование в училище и промени образованието. В същото вече има отчетени образователни дефицити. Какво даде тя и какво отне на образованието ни?

- Пандемията ни научи да работим в някаква друга среда, даде много повече инструменти и на нас, и на децата. Но няма как да няма дефицити в резултатите след дистанционното обучение. Защото, първо, нито един от нас не бе подготвен, а тази ситуация на практика задълбочи предишни проблеми, които съществуваха. Имам предвид неравенството, което съществува в образованието. Моят професионален път се стече така, че първо преподавах в общинско, а след това в частно училище. Предизвикателствата в двете са различни. Но децата, които нямат достъп до технологии, изостанаха в подготовката си, а и загубиха мотивацията, че е важно да се учи. Вярно е, че научихме много за технологиите, но в същото време се отвори още повече тази ножица на неравенство.   


Всички новини от категория Образование.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички