Българи бяха задържани при акция на турската полиция, която разследва трафик на органи с българско участие. Четирима души бяха арестувани, след като полицията в Турция е разкрила канал за трафик на органи в Истанбул, съобщи NOVA. Престъпната схема е била създадена от български граждани и донори, които използвали за операциите болница в Истанбул. Трима от задържаните са наши сънародници.
Най-зловещата търговия е пазарът на черно за органи с обещанието за втори живот. За тази търговска ниша стана ясно още през септември. Тогава на българо-турската граница ГДБОП и спецпрокуратурата задържаха при акция четирима души. Двама от тях по подозрение, че са организатори на канала за трафик на органи. Другите две лица бяха заподозрени в донорство. Търсени са още хора в ромските махали.
Към онзи момент данните на разследващите сочеха, че донорът е получавал около 10 000 евро за бъбрек. Сега обаче цената е тройна, разказват пред NOVA координатори по трансплантации в Истанбул, които се борят със схемата от години, към момента обаче без резултат.
„Най-високата цена в Истанбул е 25 000 евро за легална трансплантация, когато си доведете жив родствен донор. Тези, които се занимават с нелегална търговия, взимат до 60 000 евро”, каза координаторът Стоянка Ананиева.
Ясна е и схемата - посредник се свързвал с българи, които спешно се нуждаят от бъбречна трансплантация, но нямат подходящ донор. След като уговорят сумата, те намирали и лица, готови да продадат бъбрека си за пари.
„За да се извърши такава операция в Турция, е необходимо използването на неистински документи, които да удостоверяват, че реципиентът и донорът са в роднински отношения”, заяви през септември Иван Гешев. На същия принцип е действала и разбитата преди дни престъпна група. Според институциите между акцията през септември и тази от началото на седмицата има връзка. Битката с търговията на органи засега обаче е в полза на каналджиите.
„От дълго време не сме имали толкова силна акция на разследващите органи, включително и с много добро сътрудничество с властите в Турция. Това, което ми направи впечатление в конкретния случай е, че при залавянето на извършителите на престъплението са били задържани и хората, които са търсили орган. Много се надявам тези хора да не са разглеждани като такива, извършващи престъпление, защото те също са жертва. Жертва на онези, които се явяват едно междинно звено между два типа уязвими групи – тези, които имат нужда от трансплантации, и онези, които са крайно бедни и нуждаещи се”, посочи Антоанета Василева от групата за борба с трафика на хора към Съвета на Европа. „Когато става дума за български граждани, става дума за най-бедните, трайно неработещи и много често от ромската общност. Цяла Северна България е в изключително тежко икономическо положение и много често случаите са оттам”, добави Василева.
„Хората, които стигат дотам да правят трансплантации, където и да е извън България, са доведени до това положение, защото държавата ни абсолютно ги е изоставила. През последните няколко десетилетия страната ни не прави нищо, за да развива донорството. Включително се налагат все повече рестрикции, така че тези хора да бъдат увредени и да не стигат до трансплантации. Това са хора, които търсят спасение някъде по света. За тях това е последният изход”, коментира Иван Димитров от Българския пациентски форум. „Ние като пациентска общност сме искали държавата ни да узакони, както е в цяла Европа, кръстосаното донорство. За този тип донорство нашата организация настоява вече пета или шеста година. Не желаят да се случва. Поради всички тези причини – слабо донорство, неангажираност на държавата, хората стоят с десетилетия на хемодиализа и се увреждат. Заради това се търси спасение навсякъде”, заключи Димитров.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
