Членове на международната неонацистка организация „Кръв и чест“ в Пловдив бяха арестувани, а срещу някои от тях бяха повдигнати обвинения за проповядване на дискриминация, насилие или омраза. Дейността на подобни структури в България обаче не е от вчера - за присъствието им у нас се говори още от началото на новото столетие.
Около организацията отново се заговори активно през 2023 г., а сега вниманието към нея се засили след арестите в Пловдив. Предстои да се изясни и дали има връзка между групата и убийството на Георги Кузев на Младежкия хълм в града, извършено недалеч от клуба на „Кръв и чест“. Това е предмет на разследване. Междувременно стана ясно, че един от членовете на организацията е участвал и в побоя над непалци в Пловдив.
"Чувал съм за „Кръв и чест“, но не познавам организацията в подробности". Това заяви в „Интервюто в Новините на NOVA” бившият зам.-ректор на Академията на МВР доц. д-р Милен Иванов.
Крайно десни
Според него обаче проблемът е по-широк и не се изчерпва с една конкретна структура. По думите му броят на групите, които споделят крайно десни и неонацистки възгледи, е значителен. „Колкото и да изненадва, броят им е доста голям. „Луков марш“ е част от цялата тази идеология“, заяви той.
Иванов обаче изтъкна, че самото притежание на нацистка литература или обсъждането на подобни идеи не означава автоматично извършване на престъпление. „Няма нищо престъпно в наличието на подобна литература. Все пак има и свобода на словото. И е по-добре гражданите да са запознати с такава литература, отколкото тя да се забранява“, посочи той.
Къде е границата?
Границата според него се преминава, когато идеологията започне да се превръща в организирани действия и насилие. „Ако един човек притежава такава литература, не е опасно. Но когато има група, която е организирана около такава идеология, тогава вече нещата стават опасни за държавата и за обществото“, каза Иванов.
Той определи реакцията на държавата срещу подобни организации като закъсняла. Според него институциите и специалните служби трябва да наблюдават подобни формирования още от момента на тяхното създаване.
Свободното говорене
В същото време експертът подчертава, че свободата на словото и свободата на сдружаване поставят сериозни граници пред възможността държавата да забранява организации единствено заради възгледите, които членовете им споделят. „Ако тръгнем да ограничаваме свободното говорене и свободното сдружаване, отиваме в другия край на махалото“, коментира той. И допълни: „Това, че се обсъждат такива идеи, не е престъпление. Но, ако такива идеи се обсъждат с последващи действия и тези действия се реализират на практика, ето това вече е престъпление“.
