Четирите деца от ловешкото село Дренов, които с година са държани заключени в къща от баща им, са шампиони по шах. 42-годишният дипломиран доктор Димитър Дюлгеров, който закратко дори е бил асистент в Медицинския университет в Плевен, не само не ги е пускал на училище, но и не позволявал дори да се срещат със свои връстници. Единствените им контакти с външния свят били по време на турнири по шах. До участието им в тях, хлапетата се обучавали под строгия контрол на баща им в селската къща. Дюлгеров целял да ги превърне в световни гросмайстори от ранга на Гари Каспаров и Анатолий Карпов. Голямата му мечта била 16-годишният му син Димитър да се състезава на световен турнир задминавайки българският гросмайстор Веселин Топалов. Димитър става държавен шампион по шах за 2012 година във възрастовата си група. Брат му Волен е трети в България на блиц до 14-годишна възраст, а сестра им Елена е шампион в държавното отборно класиране по класически шах до 16-годишна възраст. Освен шаха, малките отшелници били обучавани основно по математика и биология. Имали и компютър, който се оказвал единствената връзка с външния свят. Медикът не смятал, че интернет е зло, но следял стриктно какви сайтове посещават. Хлапетата обаче играели отново он-лайн шах-мат турнири. Просто така били възпитани от съвсем малки и не се противяли. Ако някое от тях дръзнело да кривне, следвали сериозни наказания. Какви, само може да се гадае, но и според показанията на майката, бащата често прибягвал до физическо насилие. Дюлгеров изселва семейството си от града и ги настанява в селската си къща през 2004 година, след като бива дисциплинарно уволнен от болницата. Тогава входната врата хлопнала и за последен път зад тях. Единствено съпругата му, която притежава диплома от езикова гимназия излезнала от дома. Тя била освободена от Дюлгеров и заминава за Англия. Там жената работи като детегледачка и чистачка в различни английски семейства.
С припечелените от нея пари семейството се издържа и живее. Отшелниците са в къща в края на селото и дори не допускат двете баби до внучетата им. Едната е зъболекарка, а другата бивша журналистка. Все пак преди 9 години бабата Стефка Дюлгерова подава сигнал до социалните служби, че четирите й внучета са лишени от грижи и най-вече от възможност да посещават училище, тъй като баща им забранява това. Проверката на Социално подпомагане Ловеч показва, че най-голямото момиче, което сега е на 19 години е ходила на училище до 3 клас, 16-годишният Димитър и 14-годишната му сестричка са били в 1-ви клас, а 13-годишният никога не е стъпвал в школото. Освен с парите от майката, бащата си има собствено стопанство в двора и храни децата само с екологично чисти продукти. Малките не излизат дори за хляб в селото, тъй като си го месят сами в къщата. Лекар също никога не ги е посещавал, защото баща им е доктор и се грижи изцяло за здравето им. Ако има нужда от лекарства, той слиза до някоя от аптеките в Ловеч, за да ги набави или пък приготвя такива на билкова основа. В редките случаи, в които Димитър е разговарял със социалните работници, им обяснявал, че светът е опасно място за децата и чрез изолацията им той се опитвал да ги предпази. "Искаше да ги избави, да ги спаси от утвърдената система, защото тя била лоша", разказа Красимира Катева от Закрила на детето - Ловеч. Социалните работници над 15 пъти през годините са посещавали къщата в село Дренов, но винаги са били посрещани агресивно. Въпреки съдействието на полицията, бащата никога не е допускал контакт с децата, а при редките срещи със социалните обяснявал, че може да образова сам децата си, по-добре от училищната система. Със социални служби и полиция се държал също агресивно. Дори веднъж насъскал овчарката си срещу униформените и те се принудили да я гръмнат, за да не ги разкъса. Дори кметът на селото Петър Петров не е виждал никога децата. Той разказа, че Дюлгеров му се сторил странен още от самото начало и не се държал като доктор. Къщата му била пълна мизерия. Според Агенцията за социално подпомагане в този необичаен и единствен в страната случай на пълна изолация са нарушени няколко закона. Като начало е престъпен образователният закон, който въвежда задължително основно образование за българчетата. Нарушен е и Законът за защита от домашно насилие, според който всяко ограничено право, в случая на образование, се разглежда като домашно насилие. На няколко пъти се стига до дела в съда, където социалните настояват родителските права да бъдат отнети, а бащата да бъде подложен на психиатрична експертиза. Магистратите обаче отказват с мотива, че задължителното основно образование може да се получи не само в детството. Отнемането на родителските права според съда пък е твърде крайна мярка. Едва през 2011 г. след като делото стига до Върховния касационен съд и е върнато за повторно разглеждане, Окръжният съд в Ловеч е постановил ограничаване на родителските права на двамата родители и настаняването на децата в Център от семеен тип, като е определен и режим за личен контакт с тях. Това решение обаче до момента не е могло да бъде приведено в сила поради отпор от страна на родителите. Чак след като майката подава жалба за домашно насилие, ръцете на службите са развързани и те прибират децата. За 16 февруари обаче е насрочено открито съдебно заседание, на което ще се реши какво ще се случи с децата занапред. До тогава те ще останат в центровете за защита. Хлапетата са разделени заради различната им възраст. Според социалните това не е най-доброто решение в случая, но законът не им позволя да ги съберат на едно място.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
