Сортът гъмза е кръстен на третата дъщеря на богат видински владетел
Изисква особено рязане и внимание по време на зреенето
Сортът грозде "Гъмза" си остава ненадминат у нас, а виното от него е едно от най- търсените. Това твърди агрономката Красимира Владимирова, главен асистент по лозарство в опитната станция по земеделие във Видин. Именно на гъмзата тя е посветила научната си кариера. Гъмзата дели престиж само с мавруда и широката мелнишка лоза. Заради търсенето на специфичното вино през последните години интересът към сорта се възражда. Много земеделски производители, които се заемат със засаждане на нови лозя, искат да има пръчки и от него. Сега освен в Ново село, гъмза се отглежда и в масиви край село Рупци, както и от винарната "Магура" край село Рабиша. Наложило се да внасят посадъчен материал от Унгария. Видях листата на младите лози, те не са като на нашия сорт, но с времето могат да придобият същия цвят, казва Владимирова.
У нас гъмза се отглежда от незапомнени времена. Дори историците са затруднени да кажат откога този сорт го има в българските лозя. Известни са три негови района - Сухиндол, Плевен и Видин. Сухиндолската гъмза вече е изчезнала, а от плевенската вината нямат добрите показатели на видинската. В Ново село сортът е на особена почит, макар в момента с него да са засадени само 1000 дка.
Гъмзата има и други предимства - виното от нея може да се консумира като младо вино, но и като старо, тъй като с отлежаването не губи нищо от качествата си.
Гъмзата обаче не вирее при всякакви условия. Тя не е като плевелните сортове каберне и мерло, които могат да бъдат отглеждани при всякакви климатични условия, обяснява научната работничка. Гъмзата изисква особен климат, специфична почва. В Ново село тя се чувства най-добре - почвата е с наноси от Дунав, а климатът е прохладен от реката и защитен от северни ветрове. Не е студоустойчив сорт, но пък и бързо се възстановява след измръзване. Не всеки може да отглежда гъмза - тя изисква особено рязане и внимание по време на зреенето. Гъмзата е най-капризният сорт, обяснява Красимира Владимирова. Името има арабски произход и означава капризна. Защото има едри зърна, но с много тънка ципа. Един дъжд по време на зреенето може да унищожи цялата реколта. Затова лозарите я прибират още в края на септември. Остане ли времето топло до средата на октомври, тя стига захарност до 33 процента. Което означава, че виното от нея не се нуждае от допълнителна захар.
Известната легенда за трите дъщери на богат видински владетел - Вида, Кула и Гъмза, които построили крепости и градове в разделеното бащино имане, може да бъде разтълкувана по нов начин, смята специалистката. Според нея третата дъщеря Гъмза, която създава селището Гъмзиград в Сърбия, е кръстена не на сорта грозде, а означава капризна, т.е. - на характера си. По вероятно е сортът да е кръстен на нея. Въпреки това - и трите селища ги обединяват не само трите римски крепости, които съществуват до тях, но и виното, което се произвежда до каменните стени. От незапомнени времена, то е от сорта гъмза, смята Красимира Владимирова.
По-здрави зърна ще устояват на дъждовете
Работя върху усъвършенстване на сорта гъмза чрез заздравяване на ципата на зърното, казва Красимира Владимирова, главен асистент по лозарство в опитната станция по земеделие във Видин. Първите резултати са обнадеждаващи, допълва тя. Ако получим сорт, който устоява на есенните дъждове, то тогава гъмзата ще бъде още по-търсена. Тя наистина е уникална като сорт - може да се използва и за вино, и като десертно грозде, казва Владимирова.
Гъмзата под името "Кадарка" се отглежда и в Румъния и Унгария. В Сърбия до границата с България се среща в старите лозя под името "Стара гижа".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
