Ракът на гърдата е водеща диагноза сред жените в България и по света, но въпреки това страната ни все още няма национална програма за скрининг, която да гарантира системна профилактика и ранно откриване. Това е най-сериозният пропуск в борбата с болестта, която всяка година отнема стотици животи в България, въпреки че при навременна диагностика лечението в повечето случаи е успешно.
„Ефектът от скрининга е значим, само когато е обхванат голям процент жени“, подчертава в интервю за „Стандарт“ доц. д-р Ася Консулова* - началник на Клиника Медицинска онкология в УСБАЛ по онкология "Проф. Иван Черноземски" в София. Тя посочва, че в България профилактичните прегледи продължават да се провеждат спорадично, без координация и без национална ангажираност.
Допълнителна тревога буди фактът, че повече от половината българки, според последните проучвания на Novartis и Blue Point, избягват профилактиката от страх. Страхът от диагнозата, от изследванията, от евентуалната цена на прегледите продължава да бъде пречка, която струва човешки животи. „Грам профилактика струва колкото килограм лечение“, казва доц. д-р Консулова и призовава жените да поемат отговорност за собственото си здраве.
Доц. Консулова, ракът на гърдата остава водеща диагноза сред жените по света. Как изглежда България на картата на Европа по отношение на профилактиката и ранното откриване?
По отношение на профилактиката и ранното откриване можем да изглеждаме по-добре. Вървим позитивно, все повече се говори, все повече жени провеждат профилактични прегледи. Но смисълът е да има въведена скринингова програма, т.е. да има национална ангажираност към всички жени. Ефектът от скрининга зависи от процента жени, които се включват. Става значим, когато е голям. Докато в България продължаваме да имаме профилактични инициативи за прегледи един или два пъти в годината. Това не е скринингова програма, така че това е основното място, където имаме да наваксаме.
Тези прегледи по държавна инициатива ли са или по някаква друга?
Има профилактични прегледи, които са за определена възрастова група, но има и допълнителни програми, за изследвания при по-рискови групи пациенти. Но това, обаче, не е национална скринингова програма, която да се въведе масово, която да има покана към пациентката, в която да се следи процент участие. Такава програма все още следва да бъде изработена.
Данните на Novartis и Blue Point показват, че повече от половината българки – около 52% – избягват профилактичните прегледи от страх. Какво поражда този страх и как може да бъде преодолян?
Всеки един страх, според мен, се променя с образование. В България продължава да има страх от ваксинации, страх от профилактични прегледи - да не ми открият нещо, страх от изследвания, защото те имали някаква друга цел… Всъщност този страх трябва наистина да се преодолее чрез образование и да всички ние да си дадем сметка, че всеки от нас е отговорен към себе си, собствените си близки, семейство. Да не се прегледаш профилактично от страх, особено ако има рискови фактори или съмнение за болест, не е най-добрият подход. Считам, че страхът никога не е бил добър съветник. Затова програми с обучение и разпространение на знанието, че профилактиката е изключително ценна и смислена, са важни. Всъщност това е смисълът на профилактиката – ако има риск или проблем, той да бъде открит в ранен клиничен стадий, най-често лечим.
Обаче, възможно ли е причината да е и финансова? Дали хората не се притесняват от това, че профилактиката, грубо казано, струва пари?
Профилактиката струва пари, здравето струва пари, всичко струва пари. Това е така. Но лечението коства много повече от пари, усилия. Лечението коства и живот, и качество на живот. Затова всяка една инвестиция в здраве и профилактика е важна. Такива инвестиции се възвръщат във времето. Профилактиката за мен е изключително разумна, минимална инвестиция с огромна възвръщаемост. Много пъти профилактичните изследвания се осигуряват и безплатно или пък са с различни облекчения през годината. Това, че нещо струва пари, може би е факт, но смисълът и значението му са огромни.
А от каква възраст е препоръчително жените да започнат профилактични прегледи за карцином на гърда, включително и редовни? И как се изменя честотата им с напредването на годините?
Профилактика е да провеждаме прегледи преди да има симптоми. При липса на допълнителен риск (липсва фамилност, известни патогенни генетични мутации за предразположеност, предишен карцином на гърда и др) и международните стандарти са за начало между 45-50-годишна възраст. Ако имаме роднина с карцином на гърдата, профилактиката вече може да започне по-рано. Примерно, ако имаме няколко кръвни роднини с онкологични болести, то профилактични търсения трябва да започнат около 10 години по-рано от възрастта на най-младия роднина. Тогава профилактиката е различна. Това е така нареченият селективен скрининг - т.е. при здрави хора, които имат повишен риск в семейството си.
Тук може би идва и ролята на личните лекари. Къде виждате нея и помагат ли те действително? Какво показва вашият опит?
Моят опит напоследък е изключително положителен. Много се радвам на това. Не знам доколко личният опит отразява, обаче, националното ниво. Напоследък общувам с множество лични лекари, които са силно ангажирани. Показват ми собствените си инициативи, с които приканват жените, за които се грижат и резултатите, които са получили. Тези млади колеги общопрактикуващи лекари не просто изявяват желание, а и проследяват тези жени, правят анализ на успешните си практики с мисълта да ги разпространят сред други общопрактикуващи лекари. Така че има немалко такива мислещи и действащи общопрактикуващи лекари.
Хубаво е и, че броят на тези колеги нараства. Факт е, че резистентността за грижа за онкологично болни сред общопрактикуващите лекари по принцип не е малка. Така че аз лично се обръщам към този позитивен пример и се опитвам да го разпространя като нещо, което да бъде „заразно“ за всеки един от нас, защото такива позитивни практики всъщност водят до малки промени, малки стъпки, които дават ефект с времето.
Кои са основните фактори, които определят риска – наследственост, хормонални промени, начин на живот или по-скоро комбинация от всички тези елементи?
Рисковите фактори се разделят на модифицируеми и такива, които не се променят. Генетичните фактори са прмер за немодифицируем фактор, докато вредностите от нашия живот и ежедневие са обект на промяна. Свръхтеглото е значим фактор. Вредният начин на живот, който водим, тютюнопушенето също са свързани със заболеваемостта. С прекомерната естрогенна консумация и добавки, които се приемат с цел примерно бързо натрупване на мускулна маса. Най-вредни са лошото качество на храната, затлъстяването, стресът, обездвижеността.
В същото време има данни, че повишената физическа активност корелира с намаляване на риска от карцином на гърдата. И не само това, а и други хронични болести, и други онкологични заболявания. Така че собствената ни отговорност към самите нас е много голяма. Наследствеността не е толкова честа - около 6-7% от раковите болести са наследствени. Затова трябва да обмислим какви модифицируеми фактори имаме и всеки от нас да спомогне за промяната им при себе си.
Като говорим за рисковите фактори, нещо, което е много модно, това е поставянето на гръдни импланти. То явява ли се рисков фактор? Има ли специфики при профилактиката в тези случаи? И може ли да се открива рано при тях, ако има проблем с гърдата?
Самите гръдни импланти не водят до повишен риск за карцином на гърда. Още повече, че тези жени често правят повече образни изследвания, за да могат да се проследяват заради имплантите. Има определени правила обаче преди да се постави имплант. Например трябва да се проведе изследване на гърдите. Ехография и магнитен резонанс са изследвания, които са изключително важни. Ако има съмнение за някакъв процес в тъканта на гърдата, той трябва първо да бъде уточнен, така че естетиката да не противоречи или забави диагнозата на скрита онкологичната болест. Включително при пациентки, които са с предходна диагноза за карцином на гърда. При определени ситуации могат да проведат хирургия, която да премахне цялата гърда, т.нар. мастектомия и да има едномоментна реконструкция с имплант. Това води и до психическо, и до онкологично здраве. Самият имплант обаче сам по себе си не води до покачване на риска за карцином на гърда.
Често лекарите споменават, а и в медиите това е разпространено, че жените трябва да правят един вид само преглед на състоянието на гърдите си. Може ли една жена сама да открие някакъв проблем и трябва ли действително да проверява по този начин себе си?
Може, естествено. Тя ще го открие, но когато може да го опипа вече. Това е нещо, което се случва много лесно. Особено след менструален цикъл, когато тъканта на гърдата омекне и може в банята, докато почистваме тялото с препарат, за преодоляване на съпротивлението на кожата да се опипа тъканта на жлезата. Много по-лесно, в дълбочина могат да се опипат гърдите и да се открие някакъв проблем, включително и доброкачествени промени, от рода на кисти, фиброаденоми. Затова това е нашата отговорност, ние сами да си помогнем.
Но това не отменя профилактиката, която е вече със скринингов преглед - мамография или магнитен резонанс, според възрастта. Така само изследването може да бъде само в помощ на дамите и не е трудно. Не облъчва, не вреди. Да се проверяват гърдите е нещо, на което всяко момиче може да бъде научено своевременно, и с възрастта да бъде отговорно към себе си.
А има ли достатъчно специалисти във Вашата област в България? Има ли достъпна информация за това как се търси профилактика? И съответно, какви конкретни мерки вие виждате за подобряване на ситуацията?
Мисля, че информация има вече безкрайно много. Всички колеги, занимаващи се с профилактика или лечение в областта на онкологията, сме участвали в много събития и обсъждания за профилактика. Аз съм само един от хората, които се занимават с проблема. Специалисти има. Аз съм онколог и съм с насоченост към пациенти, които вече имат диагностицирана онкологична болест. Но за профилактика значима роля имат специалистите по образна диагностика (рентгенолозите) и гръдните хирурзи.
Що се отнася до информацията - през октомври редовно има колеги, които са записвали видеа по темата за профилактиката и различни начини за нейното провеждане. Ако човек реши да потърси информация как да проведе преглед, тя е широко достъпна. Така че мисля, че във времената, в които живеем, липса на качествена информация, дори и по тази тема, не може да бъде причина за незнание. Много пъти сме си говорили с колеги, че здравното образование в училище, не само за онкология, но и за сърдечно-съдови болести, за ендокринология и много други области, е изключително важно.
А що се отнася до наличието на специалисти във Вашата област, има ли достатъчно такива, които да поемат и профилактиката, и лечението?
Със сигурност има. Дали те са равномерно разпределени между големи градове и по-малки населени места е по-различен въпрос. Със сигурност има специалисти, които се занимават с профилактика, с образна диагностика, гръдни хирурзи или други специалисти с опит и образование в тази насока. Но може би тяхната достъпност не е толкова хомогенна в цялата страна. Обръщайки внимание на София, като един голям град, и на някой друг по-малък град или село, се вижда, че достъпът е различен. Но до всеки един такъв специалист има начин да се достигне при добро желание. Все пак профилактиката е един път в годината или на две години. Това е нещо, което може спокойно да се случи.
Нека стигнем вече до момента, в който има някаква диагноза, ранна или късна. Колко решаваща се оказва навременната диагностика за крайния изход от лечението?
Сред много лекари съществува, буквално битува, разбирането, че когато има съмнение за онкологична болест, той трябва да бъде махнат по спешност – ако може вчера. А това в днешно време е една от най-големите грешки. Защото всяка втора жена трябва да получи лечение преди хирургия. И това лечение е примерно химиотерапия, хормонотерапия, прицелно лечение - според болестта, която се диагностицира. Затова всъщност диагнозата карцином на гърда или диагноза на която и да е онкологична болест изисква няколко неща. И те са свързани с образна диагностика, т.е. къде се намира болестта, с тъканната дигностика, т.е каква е болестта, каква е нейната биология - информация, която идва от биопсията. Битуват наистина страшни за мен разбирания, че ако пипнеш тумора, ще го разгневиш.
Тези страхове и тези архаични разбирания, включително понякога и на колеги с медицинско образование, за мен са също кауза: диагнозата карцином на гърдата идва след образна диагностиика и биопсия. И след биопсията, след стадирането, след информацията каква и къде е тази болест, чак тогава мислим как ще се лекуваме. Не просто да пипнеш нещо и да кажеш „Махни го веднага!“. Решението да поставиш пълна диагноза и след това решението за лечение трябва да бъде взето от комисия, в която има медицински онколог, хирург, лъчетерапевт, патолог, специалист по образна диагностика и други специалности. Диагнозата Карцином на гърда вече отдавна не е прерогатив на един човек. „Оперирай го и го махни веднага!“, е една от най-големите грешки в онкологията, която в 50% от случаите, например при карцином на гърда, би отменило възможността за адекватно лечение.
Може би оттам идва и страха при жените, че ще отидат и точно това ще чуят при лекаря, че ще им каже, трябва да те срежат, за да ти махнат проблема?
Хирургията е единственото радикално към момента лечение - това е факт. Въпросът е не дали, а кога ще стигнем до хирургия. Да диагностицираш болестта, като я премахнеш, е неправилно. Премахването на проблема, което се опипва в гърдата не е лечение, защото тази болест от момента, в който я опипваш, тя вече е в кръвта. Раковите болести са системни и премахването на първичната формация в гърдата не решава проблема - махаш това, което можеш да видиш, но проблемът става още по-голям след това.
Медицината напредва с бързи крачки – кои са най-новите тенденции и иновации в терапията на карцинома на гърда и доколко българските пациентки имат достъп до тях?
Иновациите идват постоянно. За последните 20 години лечението на тази боелсттолкова се преобърна и промени. Вдъхновяващо е - моят опит е от почти 25 години и за това време, което знаем за тази болест, това, което провеждаме като лечение, и успехите от лечението се развиват постоянно и са впечатляващи. Освен че вече рутинно прилагаме нови лекарства като имунотерапия, прицелното лечение или антитяло-конюгатите, вече имаме и новости и в последователността на тези лечения. Медицината и онкологията се развиват постоянно.
Карциномът на гърда не е една болест, а съвкупност от множество болести, произлизащи от гърдата. И затова те се лекуват различно. Често давам този пример - да кажеш, че имаш вирусно заболяване. Вирусът може да е хепатитен, може да е грип, може да е ковид или варицела. Това са коренно различни вируси. Затова да знаеш каква е туморната биология, предопределя как се лекуват различните видове тумори.
Но доколко българските пациентки имат достъп - до новите начини за профилактика и изследване, и до леченията, които се предлагат като най-авангардни?
Имат. Лечението в България, смея да твърдя, е доста широко достъпно и обновяващо се относително бързо. Често по международни събития обсъждаме с колеги от други държави до какви видове лечение имам достъп. Когато разкажа за достъпът в България, често ситуацията в съседните държави е доста по-ограничена. Важно е да знаем, че можем да лекуваме пациентите си както трябва. Но ако искаме да променим негативната статистика, ние трябва да ги откриваме преди задрвите хора да са станали тези пациенти и да имат нужда от лечение при нас.
Профилактиката на онкологичните болести и на карцином ана гърда включва скрининга, но изисква и промяна в манталитета на българката, която да търси профилактика предварително преди симптоми. Въвеждане на общодостъпни програми за скрининг на високо качество, защото нискокачественият профилактичен преглед води до изключително голямо забавяне. Имаме за съжаление и такива пациентки. Не всеки има право да провежда профилактични изследвания. Трябва да има образование, обучение, доказана способност и опит чрез сертифицираност. Важни са качеството на апаратурата, опитът на човека, който провежда изследването.
Нека приключим това интервю с едно послание от Ваша страна към жените, които отлагат профилактичните прегледи постоянно. Какво според Вас можете да им кажете така, че да ги накара да прибягнат още днес до профилактика?
„Грам профилактика струва колкото килограм лечение“ са казали нашите учители по медицина. И ако една жена има отговорност към собственото си дете, към собственото си семейство, нека бъде толкова отговорна и към себе си. Един път в годината, един път на две години, не е страшно. Много пъти всъщност, страхът от прегледа или диагнозата ще изчезнат, защото сме здрави. Да бъдем отговорни към себе си и към своята приятелка дори. Нека разпространим знанието, а не да разпространяваме страха. Да разпространим образованието и волята за отговорност и правилно поведение. Нормалността е нещо, което липсва на нашето общество в последните години.
* Доц. д-р Ася Консулова е ръководител на Клиниката по медицинска онкология към УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“-София от 2022 г. Завършила е специализации и обучения в авторитетни европейски центрове – Институт „Жул Борде“ в Брюксел, Университетската болница AKH във Виена и Клиничния онкологичен център „Шампалимо“ в Лисабон, със стипендии на Европейския съюз и Европейското училище по онкология.
Доц. д-р Консулова е призната за един от най-активните специалисти у нас в областта на карцинома на гърдата, овариалния карцином и невроендокринните тумори. Носител е на наградите „МОРЕ – Дарзалас“ за значим принос в клиничната онкология (2016) и „Лекар, на който българите вярват“ (2021, 2023, 2024 и 2025). От 2023 г. е сертифициран одитор към OECI – организацията, акредитираща онкологични центрове в Европа.
Доц. д-р Консулова е член на ESMO, ECO, AACR и ASCO, основател на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ) и председател на сдружение „Жените в онкологията-България“. Автор е на над 100 научни публикации и посланик на Европейското училище по онкология за България.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
