Ракът на гърдата е водеща диагноза сред жените в България и по света, но въпреки това страната ни все още няма национална програма за скрининг, която да гарантира системна профилактика и ранно откриване. Това е най-сериозният пропуск в борбата с болестта, която всяка година отнема стотици животи, въпреки че при навременна диагностика лечението в повечето случаи е успешно.
„Ефектът от скрининга е значим само когато обхваща голям процент жени“, подчертава в интервю за „Стандарт“ доц. Ася Консулова* - началник на Клиниката по медицинска онкология в УСБАЛ по онкология "Проф. Иван Черноземски" в София. Тя посочва, че в България профилактичните прегледи продължават да се провеждат спорадично, без координация и без национална ангажираност.
Допълнителна тревога буди фактът, че повече от половината българки, според последните проучвания на Novartis и Blue Point, избягват профилактиката от страх. Страхът от диагнозата, от изследванията, от евентуалната цена на прегледите продължава да бъде пречка, която струва човешки животи. „Грам профилактика струва колкото килограм лечение“, казва доц. Консулова и призовава жените да поемат отговорност за собственото си здраве.
Доц. Консулова, ракът на гърдата остава водеща диагноза сред жените по света. Как изглежда България на картата на Европа по отношение на профилактиката и ранното откриване?
По отношение на профилактиката и ранното откриване не изглеждаме много добре. Вървим позитивно, все повече се говори, все повече жени провеждат профилактични прегледи. Но смисълът е да има въведена скринингова програма, т.е. да има национална ангажираност към всички жени. Ефектът от скрининга зависи от процента жени, които се включват. Става значим, когато е голям. Докато в България продължаваме да имаме профилактични прегледи един или два пъти в годината. Това не е скринингова програма, така че това е основното място, където имаме да наваксаме.
Тези прегледи по държавна инициатива ли са или по някаква друга?
Има и прегледи, които са профилактични, които са за определена възрастова група, но има и такива допълнителни програми, които имаме. Но това не е национална скринингова програма, която да се въведе масово, която да има покана към пациентката, в която да се следи процент участие. Такава програма все още трябва да бъде изработена.
Данните на Novartis и Blue Point показват, че повече от половината българки – около 52% – избягват профилактичните прегледи от страх. Какво поражда този страх и как може да бъде преодолян?
Този страх, всеки един страх, според мен се променя с образование. Защото в България продължава да има страх от ваксинации, страх от профилактични прегледи - да не ми открият нещо, страх от изследвания, защото те имали някаква друга цел… Всъщност този страх трябва наистина да се преодолее чрез образование и да си дадат сметка, че всеки един човек е отговорен към себе си, собствените си близки, семейство. И да не се прегледаш профилактично, особено ако има рискови фактори или съмнение за нещо, да не се прегледаш, не е най-добрият съветник страха. Считам, че страхът никога не е бил добър съветник. Затова всякакви програми с обучение и разпространение на това, че профилактиката е изключително ценна, защото и да ти открият нещо, то ще бъде в ранен клиничен стадий. Което е смисълът на профилактиката.
Обаче, възможно ли е причината да е и финансова? Дали хората не се притесняват от това, че профилактиката, грубо казано, струва пари?
Профилактиката струва пари, здравето струва пари, всичко струва пари. Това е така. Но лечението коства много повече от пари, усилия. Лечението коства и живот, и качество на живот. Затова всяка една инвестиция е важна. И всички инвестиции се възвръщат във времето. Профилактиката за мен е изключително разумна, минимална инвестиция с огромна възвръщаемост. Много пъти тези изследвания се осигуряват и безплатно, или пък са с различни облекчения през годината. Това че нещо струва пари, може би е факт, но смисълът и значението му са огромни.
А от каква възраст е препоръчително жените да започнат профилактични прегледи, включително и редовни? И как се изменя честотата им с напредването на годините?
Профилактика е да провеждаме прегледи преди да има симптоматика. Това има определени международни стандарти за 45-50-годишна възраст, на популационно ниво. И ако има роднина със съответната болест, профилактиката може да започне 10 години по-рано от възрастта на най-младия роднина. Примерно ако имаме няколко човека с онкологични болести, то трябва да започне 10 години по-рано. Тогава профилактиката е различна. Това е така нареченият непопулационен скрининг. Имаме селективен скрининг, т.е. хора, които имат повишен риск в семейството си.
Тук може би идва и ролята на личните лекари. Къде виждате нея и помагат ли те действително? Какво показва вашият опит?
Моят опит напоследък е изключително положителен. Много се радвам на това. Не знам доколко то отразява националното ниво. Напоследък общувам с множество лични лекари, които са изключително ангажирани. Показват ми собствените си инициативи, с които приканват жените, за които се грижат. Резултатите, които са получили, т.е. това са млади хора, млади общопрактикуващи лекари, които не просто изявяват желание, а и проследяват тези жени, правят анализ на успешните си практики с мисълта да ги разпространят сред други общопрактикуващи лекари. Така че има немалко такива общопрактикуващи лекари.
Така че всъщност има немалко такива колеги. Фактът е, че резистентността сред общопрактикуващите лекари по принцип не е малка за всяка иновация. Така че аз лично се обръщам към този позитивен пример и се опитвам да го разпространя като нещо, което да бъде „заразно“ за всеки един от нас, защото такива позитивни практики всъщност водят до малки промени, малки стъпки, които дават ефект изключително бързо.
Кои са основните фактори, които определят риска – наследственост, хормонални промени, начин на живот или по-скоро комбинация от всички тези елементи?
Свръхтеглото е изключително показателен фактор. Вредният начин на живот, който водим, с тютюнопушенето, също е свързан със заболеваемост. С прекомерната естрогенна консумация и добавки, които се приемат с цел примерно бързо натрупване на мускулна маса. Най-вредни са лошото качество на храната, затлъстяването, стреса, обездвижеността.
В същото време има данни, че повишената физическа активност корелира с намаляване на риска от рак на гърдата. И не само това, а и други хронични болести, и други онкологични заболявания. Така че собствената ни отговорност към самите нас е много голяма. Наследствеността е много по-рядка. Около 6-7% от раковите болести са наследствени. Така че влияят много други модифицируеми фактори, както казваме, които биха могли всеки от нас да спомогне за промяната при себе си.
Като говорим за рисковите фактори, нещо, което е много модно, това е поставянето на гръдни импланти. То явява ли се рисков фактор? Има ли специфики при профилактиката в тези случаи? И може ли да се открива рано при тях, ако има проблем с гърдата?
Самите гръдни импланти не водят до повишен риск за рак на гърдата. Още повече, че тези жени често правят повече образни изследвания, за да могат да се проследяват заради имплантите. Има определени правила обаче преди да се постави имплант. Например трябва да се проведе изследване на гърдите. Ехография и магнитен резонанс са неща, които са изключително важни. Ако има съмнение за нещо, то да бъде уточнено, така че естетиката да не противоречи на онкологичната болест. Включително при пациентки, които са с рак на гърдата. При определени ситуации могат да проведат хирургия, която да премахне цялата гърда, т.нар. мастектомия и да има моментна реконструкция с имплант. Това води и до психическо, и до онкологично здраве. Самият имплант обаче сам по себе си не води до покачване на риска за рак на гърдата.
Често лекарите споменават, а и в медиите това е разпространено, че жените трябва да правят един вид самопреглед на състоянието на гърдите си. Може ли една жена сама да открие някакъв проблем и трябва ли действително да проверява по този начин себе си?
Може, естествено. Тя ще го открие, но когато може да го опипа вече. Тогава тази патология е нещо, което тя открива. Това е нещо, което се случва много лесно. Особено след менструален цикъл, когато тъканта на гърдата омекне в банята, докато почистваме тялото с препарат, се преодолява съпротивлението на кожата. Много по-лесно, в дълбочина могат да се опипат гърдите и да се открие някакъв проблем, включително и доброкачествени промени, от рода на кисти, фиброаденоми. Затова това е нашата отговорност, ние сами да си помогнем.
Но това не отменя профилактиката, която е вече със скринингов преглед - мамография или магнитен резонанс, според възрастта. Така че това може да бъде само в помощ и изключително лесно. Не облъчва, не променя. Това нещо да се проверяват гърдите е на което всяко момиче може да бъде научено своевременно, и с възрастта да бъде отговорно към себе си.
А има ли достатъчно специалисти във вашата област в България? Има ли достъпна информация за това как се търси профилактика? И съответно, какви конкретни мерки вие виждате за подобряване на ситуацията?
Мисля, че информация има вече толкова безкрайно много. Аз също съм изнасяла толкова много лекции за профилактики. Аз съм само един от хората, които се занимават с проблематиката. Специалисти има. Аз съм онколог и съм с насоченост към пациенти, които вече имат някаква онкологична болест. Но своята роля имат и гръдните хирурзи, рентгенолозите.
Що се отнася до информацията през октомври редовно има колеги, които са записвали видеа с проблема и решаването му, с профилактиката. Ако човек трябва да потърси информация как да проведе преглед, тя е наистина широко достъпна. Така че мисля, че във времената, в който живеем, липса на качествена информация, дори и по тази тема, не може да бъде причина за незнание. Много пъти сме си говорили с колеги, че здравното образование в училище, не само за онкология, но и за сърдечно-съдови болести, за ендокринология, е изключително важно.
А що се отнася до наличието на специалисти във вашата област, има ли достатъчно такива, които да поемат и профилактиката, и лечението?
Със сигурност има. Дали те са равномерно разпределени между големи градове и по-малки населени места е по-различен въпрос. Със сигурност има специалисти, които се занимават с профилактика, с образна диагностика, гръдни хирурзи или пък хора, които имат опит в тази насока. Но може би тяхната достъпност не е толкова, как да кажа, хомогенна в цялата страна. Обръщайки внимание на София, като един голям град, и на някой друг по-малък град или село, се вижда, че достъпът е различен. Но до всеки един такъв специалист има начин да се достигне при добро желание. Все пак профилактиката е един път в годината или на две години. Това е нещо, което може спокойно да се случи.
Нека стигнем вече до момента, в който има някаква диагноза, ранна или късна. Колко решаваща се оказва навременната диагностика за крайния изход от лечението?
Сред много лекари съществува, буквално битува, разбирането, че когато има съмнение за рак, той трябва да бъде махнат на момента. А това в днешно време е една от най-големите грешки. Защото всяка втора жена трябва да получи лечение преди хирургия. И това лечение е примерно химиотерапия, хормонотерапия, прицелно лечение, изключително много зависи от болестта, която има. Затова всъщност диагнозата рак на гърдата или диагнозата на която и да е онкологична болест изисква няколко неща. И те са свързани с образна диагностика, т.е. къде се намира болестта, с определянето каква е болестта, каква е биологията на болестта, която идва от биопсията. Битуват наистина страшни за мен разбирания, че ако го пипнеш, ще го разгърнеш.
Тези страхове и тези архаични разбирания, включително и на колеги с медицинско образование, за мен са нещо, което се опитвам изключително много да боря, защото всъщност диагнозата рак на гърдата идва с биопсия. И след биопсията, и след стадирането, т.е. къде е тази болест. Не просто да пипнеш нещо и да кажеш махни го веднага. Решението да поставиш диагноза и след това да дадеш решението за лечение трябва да идва от комисия, в която има медицински онколог, хирург, лъчетерапевт, патолог, специалист по образна диагностика. Имам предвид, че това вече отдавна не е прерогатив на един човек. „Оперирай го и го махни веднага“, е една от най-големите грешки в онкологията, която в 50% от случаите, например при карцином на гърда, би отменило възможността за адекватно лечение.
Може би оттам идва и страха при жените, че ще отидат и точно това ще чуят при лекаря, че ще им каже, трябва да те срежат, за да ти махнат проблема?
Хирургията е най-важното лечение, това е факт, но въпросът е кога ще стигам до хирургия. Тя е тази, която премахва болестта, но да премахнеш останала една десета или изцяло изчистена болест е различно от това да диагностицираш болестта, като я премахнеш. Премахването на това, което виждат в гърдата не е лечение, защото тази болест от момента, в който я опипваш, тя вече е в кръвта, тя вече е системно заболяване и ти просто махаш това, което можеш да видиш, но проблемът става още по-голям.
Медицината напредва с бързи крачки – кои са най-новите тенденции и иновации в терапията на рака на гърдата и доколко българските пациентки имат достъп до тях?
Иновациите идват постоянно. За последните 20 години лечението на рак на гърдата толкова се преобърна, толкова се промени. Брутално е, защото моят опит е от почти 25 години. И за тези 25 години това, което знаем за рака на гърдата, това, което провеждаме като лечение, и успехите при лечението са толкова впечатляващи. Това наистина е нещо, което нас много ни вдъхновява. И всъщност това, което се случва освен че има много нови лекарства, има иновации, навлезе имунотерапия, навлезе прицелното лечение. Това са неща, които са изключително впечатляващи. Но това, което също се разви повече е диагностиката на рака на гърдата.
Рак на гърдата не е една болест, а съвкупност от множество болести, произлизащи от гърдата. И затова те се лекуват различно. Това е все едно, много пъти давам този пример, да кажеш, че имаш вирусно заболяване. Вирусът може да е спин, може да е грип, може да е ковид. Това са коренно различни вируси. Затова да знаеш каква е неговата биология, предопределя как да го лекуваш.
Но доколко българските пациентки имат достъп - до новите начини за профилактика и изследване, и до леченията, които се предлагат като най-авангардни?
Имат. Лечението в България смея да твърдя, че е доста широко застъпено и обновяващо се относително бързо. Когато ходим по множество конгреси и аз разкажа, дам пример с конкретни типове лечения, които провеждаме, ние имаме достъп до изключително много медикаменти. Това е факт и това е изключително важно, защото можем да лекуваме пациентите си както трябва. Но ако искаме да променим негативната статистика, ние трябва да ги откриваме преди тези пациенти да имат нужда от лечение при нас.
Тази профилактика включва скрининга, което изисква и промяна в манталитета на българката, да се обръща към профилактиката предварително. То изисква и въвеждане на общодостъпни програми за скрининг, на по-добро качество, защото нискокачественият профилактичен преглед води до изключително голямо забавяне. Имаме много такива пациентки. Не всеки има право да провежда такива изследвания. Трябва да има образование, обучение, доказана сертифицираност. Важни са качеството, на апаратурата, опитът на човека, който провежда изследването.
Нека приключим това интервю с едно послание от ваша страна към жените, които отлагат профилактичните прегледи постоянно. Какво според вас можете да им кажете така, че да ги накара да прибягнат още днес до профилактика?
Грам профилактика струва колкото килограм лечение. И ако една жена има отговорност към собственото си дете, към собственото си семейство, нека бъде толкова отговорна и към себе си. Един път в годината, един път на две години, не е страшно. Много пъти всъщност, страха да отиде на преглед, когато мине прегледа, той ще изчезне, защото няма нищо. Така, че всъщност да бъдем отговорни към себе си, и към своята приятелка дори. Нека разпространим знанието, а не да разпространяваме страх от всичко. Да разпространим образованието и волята за отговорност и правилно поведение. Нормалността е нещо, което липсва на нашето общество в последните години.
* Доц. д-р Ася Консулова е ръководител на Клиниката по медицинска онкология към УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“-София от 2022 г. До 2019 г. работи в Отделението по медицинска онкология към Комплексния онкологичен център в Бургас. Завършила е специализации и обучения в едни от най-авторитетните европейски центрове – Институт „Жул Борде“ в Брюксел, Университетската болница AKH във Виена и Клиничния онкологичен център „Шампалимо“ в Лисабон, със стипендии на Европейския съюз и Европейското училище по онкология.
Доц. Консулова е призната за един от най-активните специалисти у нас в областта на карцинома на гърдата, овариалния карцином и невроендокринните тумори. Носител е на наградите „МОРЕ – Дарзалас“ за значим принос в клиничната онкология (2016) и „Лекар, на който българите вярват“ (2021, 2023). От 2023 г. е сертифициран одитор към OECI – организацията, акредитираща онкологични центрове в Европа.
Доц. Консулова е член на ESMO, ECO, AACR и ASCO, основател на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ) и председател на сдружение „Жените в онкологията-България“. Автор е на над 100 научни публикации и посланик на Европейското училище по онкология за България.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
