Злодеят Карлос Чакала кръстен на Ленин

10 мита за най-големия терорист на 20-ти век
Чаушеску му заръчвал атентати, играел в казиното на Японския хотел

Точно една година ни дели от едно знаменито събитие през 1994-та, когато светът си отдъхна, гледайки кадрите по залавянето на ужасяващия терорист Карлос Чакала. Виновен за десетки атентати, убийства, взривове и похищения той излежава три доживотни присъди в парижкия затвор "Ла Санте". Зад решетките е вече 29 години. Не се е признал за виновен, не се е покаял. Напротив, използва всеки публичен интерес, за да припомни за себе си. Телевизии продължават да чакат интервюта, издателствата се състезават, за да издават биографията му. А животът му остава обвит с голямата мистерия - какво отключва в човека греховния път към злодейството, носещо анархия, разруха, кръв и болка. Макар да няма съмнение кой залови венецуелския престъпник, остава тайната кой го издаде. КГБ ли запали зловещата искра на терора в Чакала, къде отидоха парите от космическите откупи на министрите на петрола, какво си говореше с Уго Чавес в затвора, защо се сгоди с адвокатката си? Завесата полека се повдига.

1. Книгата на Фредерик Форсайт

Истинското му име не е нито Карлос, нито Чакала. Получава псевдонима Карлос след като става член на лявата екстремистка организация Народен фронт за освобождение на Палестина. Не е вярно обаче, че сам си слага прякора Чакала след като прочита книгата "Денят на Чакала" на Фредерик Форсайт. Сдобива се с прякора благодарение на пресата. The Guardian го слага в заглавие след поредния му атентат, когато след вещите му е открита книгата, която дори не е била негова. Чакала няма нищо против прякора си, а препратката е ясна - Форсайт описва грижливо подготвян терористичен заговор срещу френския президент Шарл дьо Гол. Нещо повече - терористът започва да изкупува изданията. Използва ги като запазена марки при престъпленията. След убийството на френски разузнавач властите успяват да заловят един от хората му и така узнават квартирата на Карлос в Париж. С пристигането на куп агенти, Карлос започва обичайната си актьорска игра. Черпи ги едно питие, обещава да съдейства, а след това ги застрелва и бяга в Бейрут. Преди това обаче оставя книгата "Денят на чакала", за да напомни на света с кого си има работа.

2. Култът към Ленин

Венецуелският терорист е роден на 12 октомври 1949 година в Каракас, в семейството на успешен адвокат, който обаче бил луд фен на марксизма. Затова и кръщава тримата си синове последователно: Владимир, Илич и Ленин. Това било неговият жест към първия лидер на СССР. Майката първо протестирала, а после се шегувала, че децата й ще останат в историята. Никой от родителите не си давал сметка, че Илич Рамирес Санчес ще стане печално известен, записвайки името си с едни от най-кървавите букви. Карлос бил закърмен с червените идеи на баща си. Още преди да навърши 10 години успял да прочете два пъти биографията на Ленин, а след това отворил страниците на "Капиталът". Това усилие го направило любимия син. Баща му го водил на всички червени протести до 17-тата му година, когато в семейството настъпил развод. Майката хукнала към Лондон с момчетата, но само година по-късно бащата променил изцяло съдбата на Илич.

3. Руснаците го готвят за шпионин

Жестът на баща му бил да го прати в Москва да учи в Университета за приятелство на народите. Мястото обаче се оказало перфектна подготовка за революционни лидери и шпиони, които катерят стълбицата по-късно в КГБ. Едни смятат, че точно това е оформило характера на Карлос. Други пък твърдят, че венецуелецът не оправдал съветските надежди, защото пиел, пушел, ходел по компании и бил изгонен от университета. Оставайки в Москва се запалил по историите на палестинските студенти за битката им с Израел и две години по-късно попаднал в армията за освобождение на Палестина. В тренировъчния лагер в Йордания е обучаван от зловещия ветеран Вади Хадад, който вярвал, че Израел може да бъде победен само с международни терористи. Познанството на двамата превръща Европа в кървава баня за следващите 10-20 години. Покушенията започват в Лондон, за да се пренесат и във Франция. Мишените са от дипломати до банки. Взривява редакции, опитва се да отвлече самолети. Но най-зловещият му удар е във Виена.

4. 50 милиона за двама премиери

1975 г. остава като най-черната в историята на ОПЕК - Организация на страните, износителки на петрол. Карлос е част от чудовищния план да се отвлекат 80-те участници в срещата на върха във Виена, включително петролните министри на 11 страни. Министрите на Саудитска Арабия и Иран, които показвали американски симпатии, трябвало да бъдат екзекутирани, а за останалите щели да се искат огромни откупи. Групата на Карлос влязла през входната врата, убила охраната, разделила заложниците на групи и пуснала на пресата съобщение: Тук е Известният Карлос. Терористът разменил няколко заложника за автобус, после други - за самолет и така избягал в Алжир. След дълги преговори с президента Хуари Бумиден били освободени и последните 11 заложника. Някои твърдят, че за двама от тях Карлос е получил 50 милиона долара, а парите поделил с Хадад. Други смятат, че сумата е много по-голяма. Проблем обаче се оказало, че нямало екзекуция и двамата престъпници се разделили завинаги.

5. Следите се губят

Преобладаващото мнение е, че след похищението на министрите, следите на Чакала се губят. Не е така. Следват поредица от похищения на полети, атентати във Франция, които носят почерка на Чакала. За тероризма във Франция през 1981-1982 година той получава втората си доживотна присъда. Яростта му се усилва особено след като съпругата му е заловена. Знае се, че се е крил в няколко държави, но после трайно се заселва в Судан. Някои казват, че е живял скромен живот, но други са категорични, че пътувал непрекъснато и е пръскал пари за хазарт и гуляи. Криеницата приключва през 1994 година, когато френски командоси го залавят в болница в Хартум след операция. Това обаче е съвместно дело на френското, израелското и американското разузнаване. Налага се да платят на властите в Судан, за да позволят екстрадиране и съд в Париж. Твърди се, че е упоен и пренесен в чувал със военен самолет във Франция.

6. Мистериозният предател

Знае се, че френските тайни служби го залавят, но кой го е предал, не е официално обявено. Преди няколко години се публикува книга, в която се лансира версията, че в основата е швейцарският ляв екстремист Бруно Бреге, който е бил вербуван от американската разузнавателна агенция да шпионира бившия си шеф и така е допринесъл за неговия арест. Първоначално Бреге е осъден на 15 години затвор за атентати и отказва да сътрудничи в замяна на по-кратка присъда. След това започва да работи с Чакала, като се твърди, че той взривява бомбата в офисите на "Радио Свободна ЕвропаСС. Атака, която рани шестима и причини огромни щети. След поредното си пребиваване в затвора обаче светът се е променил, дошла е демокрацията в Източна Европа и групата на Карлос е пред разпад. Тогава Бреге започва да доставя информация на ЦРУ. Месеци след ареста на Чакала, ветеранът -екстремист изчезва окончателно след като се качва на ферибот от Гърция за Италия. Какво се е случило е неясно. Подозренията са, че последствията от неговите злодеяния най-накрая са го настигнали.

7. Завършеният циник

Преди 6 години Илич Рамирес Санчес получи трета доживотна присъда за взривяване на магазин през 1974 година. Процес, който роднините на жертвите чакаха над 4 десетилетия. Бе докаран във френски съд на бронирана остъклена платформа, от която махаше и раздаваше целувки на публиката. Дни преди началото на процеса побелелият терорист даде скандално интервю по телефона от затвора за венецуелския в. "Национал". На въпрос колко са цивилните жертви в терористичните атаки с негово участие, той отговаря: "Много малко. По мои изчисления - не повече от 10% от общия брой." Като се има предвид, че при тези атентати жертвите са между 1500 и 2000 души, "професионалният международен революционер", както сам той се нарича, има на съвестта си около 200 цивилни жертви. В друго интервю той признава, че под негово ръководство са извършени над 100 атаки. Цинизмът му стигна дотам да се хвали с прецизността на своите атентати. Запитан дали съжалява за стореното той казва, че престъпленията му не са чак толкова големи. Според него кубинският лидер Фидел Кастро бил убил много повече хора.

8. Дългата ръка на службите

Бил ли е Чакала в страните от комунистическия блок? Преди години тогавашният заместник-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков обяви, че в "Системата за обединен отчет на данни", създадена въз основа на споразумение на бившите социалистически страни през 1977 г., има информация за над 35 000 оперативно интересни чужди граждани, сред които и Илич Рамирес Санчес. Българското МВР прекратява участието си в споразумението през 1991 г. и масивът е замразен. Твърди се още, че Карлос е получавал подкрепа от тайните служби на тогавашния комунистически блок. Имал е изградени свои бази с доверени хора в Румъния и Унгария. Атентатът на "Радио Свободна Европа" е бил поръчан от шпионските служби на румънския диктатор Николае Чаушеску, който давал на Карлос база, оръжия и паспорти. В ГДР бившата ЩАЗИ пропищяла от екстравагантното и безконтролно поведение на Карлос Чакала, който, усещайки хладното отношение в Източна Германия, заплашвал домакините си с това, което може да прави най-добре - терор.

9. Любимото казино

Различни публикации твърдят, че Чакала е посещавал многократно Румъния, Унгария, Чехословакия, а също така и България. У нас често посрещал Нова година. Посещенията му са били документирани подробно от агентите на ДС. Службите ни тайно обискирали багажът му в хотелите "Ню Отани" и "Шератон", където предпочитал да нощува. Оставал в казиното на японския хотел с часове като споделял с агенти, че се чувства спокоен в България. Това обаче било до момента, в който в казиното видял враждебни чужди агенти и това сложило край на полетите му до България. Любопитна подробност е, че в един от документите е останало запитване на българската ДС до КГБ. В него е поставен въпрос: Какво да правим с Илич Рамирес Санчес, с псевдонима Карлос? Още по-любопитно е, че в архивите няма запазен отговор от Москва. Дали терористът е отскачал до там, също е тайна. Но пък се знае, че любимият му автор е Лермонтов. Сигурно си го препрочита в затвора.

10. Доживотната годеница

За жените на Чакала се знае малко. Първата му любов е германката Соня, помагала му при първите престъпления. През 1979 г. се жени в Ливан за Магдалена Коп, активистка в неговата организация, участвала в обстрелването с РПГ-7 на ядрена централа "Супер-Феникс" в Крей Малвил, Централна Франция, през 1982 г. По време на пребиваването си в Судан той приема исляма и се жени за мюсюлманка.

На седмата си година в затвора изненадващо обяви, че ще се жени за адвокатката си Изабел Кутан - Пейре. Тя ревностно го защитаваше преди произнасянето на третата му доживотна присъда. Досущ като него няма нищо против публичността и не изпитва никакви угризения за извършените от Чакала престъпления. Доживотната годеница на най-страшния терорист на 20-ти век, който ще лежи до смъртта сиЕ Противно, брутално, извратено.