Урок по история! Апостолът, който даде обет да пролее кръвта си

Главният ръководител на Втори Сливенски революционен окръг владее 5 езика

Урок по история! Апостолът, който даде обет да пролее кръвта си | StandartNews.com

Набиват на кол главата на Иларион Драгостинов

За главен Апостол на Втори Сливенски революционен окръг в предстоящото въстание, насрочено за пролетта на 1876 г., Гюргевския комитет определя сърцатия патриот Иларион Драгостинов. 

Роден е през 1852 г. в село Арбанаси като второ дете на заможния търговец от Елена Иван Драгостинов. По това време селото е крепост на гъркоманите и затова гръцкото влияние е много силно и в дома на Драгостинов се говорило на гръцки език. Иларион завършил местното училище, което също било гръцко, българско било открито едва през 1870 г. След това продължил образованието си във Велико Търново, където усвоил френски, турски, румънски, немски и италиански езици. 

Става свидетел на неуспешния бунт 

на хаджи Ставри през 1862 г. и на жестоката разправа на турците с въстаниците. Така постепенно у него се пробужда омразата към поробителя и копнежът по свободата.

През 1868 г. се установява в Русе. В началото бил писар в търговска кантора, но впоследствие започнал самостоятелна дейност като комисионер. Обслужвал търговци от различни градове в рамките на Османската империя, а също така и от чужбина. Драгостинов известно време живеел в една къща с видния български просветен деец, публицист и общественик Драган Цанков. Скоро Иларион се приобщил и към младите русенски родолюбци, групирани около местното читалище „Зора“ и развил широка дейност в агитацията срещу гърцизма. През 1870 г. бил избран за негов писар – секретар. Вземал активно участие в театралната дейност. Постепенно обаче се увлича все повече по народното дело и през 1871 г. заедно с Никола Обретенов, Тома Кърджиев, Ради Иванов и Георги Икономов е един от учредителите на Русенския революционен комитет. За да може по-лесно да изпълнява задачите на комитета, напуска кантората си и постъпва на работа като 

търговски агент в Английската железопътна компания

а по-късно като телеграфист при железопътната станция в Русе. Неведнъж подпомага съмишленици да преминат тайно Дунава. Лично пресича реката и под прикритието на служебните си задължения върши организационна работа. Следи всяко разпореждане на турската власт по телеграфа и уведомява за всичко комитета. На следващата година заедно с Никола Обретенов участва в историческото Общо събрание на БРЦК в Букурещ, което определя курса към въоръжена организирана борба срещу османския поробител. През 1874 г. БРЦК го изпраща в Шумен да въстанови комитета, който почти не функционира след ареста на Панайот Волов, но въпреки положения труд не успява да убеди шуменци да подновят революционната си дейност. Иларион се завръща в Русе, но подготвено предателство го принуждава да мине отвъд Дунава. След разгрома на Старозагорското въстание през 1875 г. в Гюргево се събират Никола Обретенов, Стоян Заимов и Панайот Волов, а скоро към тях се присъединяват Иларион Драгостинов, Стефан Стамболов и др. и създават нов революционен комитет, който взима решение през пролетта на 1876 г. в България да избухне всенародно въстание. Както пише Обретенов, при вземането на важните решения не всички от събраните дейци в т.нар. „казарма“ вземали участие, „но всички бяха решителни и готови да умрат за свободата на България. Иларион Драгостинов беше между тия, мнението на който се ценеше в заседанието.“ И неслучайно той бил определен за главен Апостол на Сливенския революционен окръг, а за негови помощници – юнкерът Георги Обретенов и опитният в планински битки Стоил войвода. Въодушевен от патриотичен порив, Иларион пише до свои близки: „Сбогом, братя, а най-вече не забравяйте, че 

днес е най-сгодната минута за нас да възкръснем

Гответе се, гответе се“.  В началото на 1876 г. Апостолите се отправят към определените им революционни окръзи, но Иларион остава по-дълго във Влашко, защото е зает със снабдяването на въстаниците с оръжие и муниции. Със своя търговски опит и знанието на чужди езици той подпомагал дошлите от България представители да се свързват и закупуват оръжие, което се набавяло предимно чрез чуждестранни търговци. През март Драгостинов влиза в България и пътьом към Сливен минава през родното си Арбанаси, за да се прости с роднините си. Почти по същото време там пристигнал и Георги Обретенов, а Стоил войвода дошъл още през февруари. Апостолите посещавали различни селища, разнасяли агитационни материали, грижели се за набавяне на оръжие, амуниции, униформи за бъдещите въстаници и пр. Драгостинов съчинил писмо-позив: „Братя българи,… побързайте да се приготвите за всеобщото българско въстание, което скоро ще се прогласи по цялото ни отечество… Дерзайте да се съберем под левското кръстно знаме и да докажем на тиранина турчин, че знаем да мрем за свободата на отечеството си… Да строшим железните окови на петстотингодишното робство. Да отворим път на свободата, за да се наслаждават и нашите бъдещи поколения.“
В разгара на подготовката за бунта до Иларион достига вестта за преждевременното избухване на въстанието. Въпреки недостатъчното време за подготовката 

Сливенските апостоли изпращат паролата

патриотите да се съберат в местността Куш бунар в Сливенския Балкан. Макар и малко на брой, те решават да осъществят първоначално замисления план за вдигане на въстание в планинските села. 
На 7 май четата полага клетва пред знамето, съпроводена от думите на Драгостинов: "Вярна дружина, ние се заклеваме в името на Отечеството си и в името на вярата си, че всинца ще пролеем кръвта си за свободата на милото си отечество, за да отървеме братята си, на които очите гледат към нас и от нас очакват да умием поруганото име и чест на народа си. Земята да не приеме оногова, който стане предател. Майчиното му мляко да е харам [прокълнато, незаслужено], който стане изменник на тази клетва. Ний не сме вече за нас си и не отиваме за печалба, но да мрем. Пазете това знаме да не падне в ръцете на неверника, защото ще стане за хула и поругание. От днес нататък ставаме волна жертва за народа си".
Най-напред четата се отправя към с. Нейково, където към нея се присъединили тридесетина момци. На селския площад местният свещеник освещава знамето на въстаниците, които след това се отправят към с. Жеравна, където прогонват заптиета и турци-търговци, дошли в селото. Оттам се разпращат известия до околните села тамошните въстаници да се отправят към новия

сборен пункт – връх Разбойна

откъдето уголемените им сили трябвало да атакуват Котел. Но започналият дъжд, който се превръща в обилен снеговалеж, попречва на четниците да се съберат на отбелязаното място. Междувременно турската власт, уведомена вече за действията на четата, изпраща по дирите й башибозушки потери и редовните войски. Военните и административните власти в околните райони вземат мерки за бързо мобилизиране на башибозуци и заедно с наличните войскови части ги изпращат на местата, на които се намира четата. Опитвайки се да се върне към село Нейково за храна, при местността „Кадън кория" четата е пресрещната и започва първото голямо сражение с башибозуци, редовна войска и черкезка конница. Като се оттеглят, въстаниците водят бой с преследващите ги турски части и се отправят към село Кипилово. Над село Раково четата отново води лют и неравен бой, в който загива безстрашният революционер, военният инструктор на Сливенския революционен окръг Георги Обретенов. Отскубвайки се от потерите и засадите, останалите малцина въстаници се добират до местността „Кална усоя" и изворите на река Луда Камчия. Тук четата дава нови жертви и фактически се разпада на няколко по-малки групи. Иларион Драгостинов, Стоил войвода и десетина четници се насочват към прохода Демир капия (Вратник), където влизат в сражение с преследващата ги потеря на Осман Бюлюкбаши. В тази схватка 

четата дава нова скъпа жертва

- загива главният Апостол на Сливенския революционен окръг - Иларион Драгостинов. Падат убити още няколко четници, между които и знаменосецът Ст. Серткосов. Останалите живи четници, водени от Стоил войвода, си проправят път през Балкана и се отправят на изток, но всички са заловени или избити. На 10 май турците донасят в Жеравна набити на колове главите на 7 въстаници, сред които и тази на Иларион Драгостинов. 
Днес костите на Иларион Драгостинов почиват в Пантеона на Възрожденците в град Русе .

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай