* Земетресението през 1545 г. довело до намаляване на височината на камбанариите
* 7 изповедания имат свои олтари и часове за молитви
И тази година хиляди православни ще се стекат в Йерусалим, за да изживеят на място възкресението на Сина Божий. Мнозина от тях ще посетят църквата на Божи гроб в очакване да станат свидетели на най-голямото чудо - появата на Благодатния огън, частица от който всеки поклонник ще отнесе със себе си.
ВИЖ ОЩЕ: Чудото на Божи гроб. Защо Благодатният огън се носи в кандило
Посещавайки Гроба Господен, миряните изпълняват едно от най-съкровените за всеки християнин задължения - да стане хаджия.
ВИЖ ОЩЕ: Благодатният огън пристига! Кога влиза в страната
Само допреди 100-150 години този акт е бил символ на социален престиж и религиозна отдаденост, които са се предавали на следващите поколения. Да се докоснеш до камъка, от който се е възнесъл Божият син и да се помолиш на метри от
ВИЖ ОЩЕ: Чудото се случи. В църквата на Божи гроб ликуват
мястото, където се е издигал кръстът
са довеждали мнозина до състояние на религиозен екстаз и отдаденост. Но, може би малцина са знаели тогава, пък и в настоящето, че хората които буквално им отварят храмовите двери за поклонничество и молитви не са последователи на Христа, а мюсюлмани.
Храмът е построен на мястото където е бил разпънат и погребан Христос, което тогава се е намирало извън градските стени. Споменът за месторазположението не е бил загубен даже след разрушаването на Йерусалим от император Тит през 70 г., а при възстановяването на на града при император Адриан през 135 г. на святото място бил издигнат езически храм на римската богиня Венера. Първата християнска църква била построена и осветена чак през 335 г. в присъствието на император Константин, след като майка му - царица Елена, намерила останките от Светия кръст на това място. Храмовият комплекс включвал няколко постройки: храм-мавзолей, наречен Анастасис (в превод от гръцки Възкресение), в центъра на който бил Гробът Господен, наречен Кувуклия. До него била Голямата църква, чийто олтар гледал към Анастасиса, като в нея имало крипта, където бил намерен Кръстът. Освен тези сгради комплексът включвал множество
параклиси, богато украсени с мрамор
мозайки и скъпоценни метали и камъни. В този си вид храмът просъществувал до 614 г., когато персийският цар Хосров II превзел града. Комплексът бил силно повреден и с помощта на византийския император Ираклий бил възстановен през 629 г., макар и не с това великолепие, каквото имал преди.
През 637 г. Йерусалим бил обсаден от халиф Омар, но тогавашният патриарх на града Софроний дал ключовете от града на завоевателите след обещанието им да запазят християнските храмове, реликви и поклонически места.
През 1009 г. халиф Ал-Хаким би-Амруллах в нарушение на сключения договор между патриарх Софроний и халиф Омар, провокирал гонения над християнското население на града и разрушаване на църквите им. В резултат на това Голямата църква на Божи гроб била разрушена и впоследствие частично възстановена през 1048 г. по времето на византийския император Константин Мономах. Тогава били построени и няколко параклиса, а като централен храм останала църквата Анастасис.
Тези погроми послужили като
катализатор за организирането и провеждането на кръстоносните походи
През 1099 г. Йерусалим бил освободен в рамките на Първия кръстоносен поход. По време на управлението на кралица Мелисенде бил построен нов голям храм Кафоликон, осветен през 1149 г. През 1187 г. мюсюлманите отново поемат контрола над светия град, но водачът им Саладин разрешава на християните свободно да посещават Божи гроб и Светите земи.
През 1400 г. главният храм Кафоликон бил украсен с нови два купола, а земетресението през 1545 г. довело до намаляване на височината на камбанариите. По-нататък през годините храмът постоянно бил обновяван и ремонтиран от монаси-францисканци до пожара през 1808 г., когато две трети от църквата потънали в пламъците, сред които Анастасисът и Кувуклията. Със средства от православни християни две години по-късно зданието било възстановено. През 1860 г. бил положен метален купол, който се доближавал до този, който бил построен от император Константин. В този вид църквата съществува и до ден днешен.
Интересен аспект през годините представлява и упражняването на собствеността върху религиозния комплекс. Понастоящем олтари в храма имат Йерусалимската православна църква, Римо-католическата църква, Арменската апостолическа църква, Коптската православна църква, Сирийската православна църква и Етиопската православна църква.
Всяка от тези деноминации има свой олтар в храма и определени часове за молитви и религиозни церемонии. Това разпределение се е наложило в ХIХ век след
векове на конфликти и спорове
понякога достигащи и до физически сблъсъци между монасите. След построяването на храма от император Константин определяща роля в религиозните дела са имали византийските свещенослужители. По време на кръстоносните походи монополът на Византия бил преустановен и Рим изпратил латински патриарх да управлява Светите места. Години наред в храма са се разпореждали монаси - францисканци, които благодарение на европейските монарси са успявали да си осигурят статута на "хранители на храма на Божи гроб".
Гръцките монаси от своя страна протестирали срещу това с аргумента, че още от времето на халиф Омар правата над християнските светини били тяхно задължение. Католиците оспорвали това доказателство, опирайки се на факта, че по времето на халиф Омар християнството все още било единно и нямало разделение на католици и православни, така че правата били за всички.
Друг аргумент на католиците бил, че те са правоприемници на кръстоносците и че православните християни не са взели участие в походите. Тези спорове били съпроводени с писане на писма и доноси отправени към европейските кралски дворове и Константинополската патриаршия. На няколко пъти единствено намесата на турската стража предотвратявала не само кръвопролития, но и физически посегателства върху светините.
Османските управляващи са издавали неколкократно укази, опитвайки се да регулират отношенията между отделните деноминации. През 1719 г.
францисканците удържат известна победа
получавайки султански ферман, който им разрешава самостоятелно да проведат реставрационни работи в храма. През 1757 г. те започнали да строят свой олтар пред Кувуклията, но на Великден гръцките монаси спрели строителството и написали протестно писмо до султана. За да предотврати вълнения на православното население в империята султан Осман III предал във владение на Гръцката православна църква храма "Рождество Христово" във Витлеем, гробницата на Дева Мария в източната част на Йерусалим и поделил поравно между католици и православни правата в храма на Божи гроб. Този султански ферман се счита за първата документална основа, която установява правилата за разделянето на християнските светини между отделните деноминации.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
