Инфлацията спаси лева. ЕЦБ и ЕК я мерят по различен начин
Това, което всички отдавна знаеха, че ще се случи, вече е факт - еврото се отлага. България не покрива един от критериите за членство в еврозоната - този за ценова стабилност, пише в редовните конвергентни доклади на Европейската комисия (ЕК) и на Европейската централна банка (ЕЦБ), публикувани в сряда. Те се изготвят на всеки две години и оценяват готовността на страните членки извън еврозоната да станат част от нея.
Новината не е изненада - отдавна беше ясно, че от 1 януари 2025 г. страната ни няма да е готова да влезе в Клуба на богатите европейски държави.
Но любопитното е, че оценките на двете институции за инфлацията у нас са различни. Според ЕК, за 12-те месеца до май тя е 5.1% и е с един процентен пункт над референтната стойност от 4.1%. ЕЦБ обаче изчислява референтната стойност за инфлацията на 3.3%, или 1.8 процентни пункта под тази на България. Разликата идва от преценката на двете институции кои са трите страни от ЕС, които се представят най-добре по отношение на ценовата стабилност.
ЕК приема, че трите държави с най-добри резултати са Нидерландия, Италия и Латвия и на тази база изчислява референтна стойност от 4.1%. От сметките са изключени Дания, Финландия и Белгия "тъй като техните темпове на инфлация се отклоняваха значително от средните за еврозоната и бяха обусловени от специфични за всяка страна фактори".
ЕЦБ е пресметнала референтната стойност от 3.3%, тъй като изключва от изчисленията само Финландия. Т.е. според тяхната оценка България не изпълнява критерия с 1.8 пр. пункта.
От ЕЦБ посочват, че се очаква в следващите месеци инфлацията у нас да намалява. Но и че основната инфлация ще остане трайно висока, "отразявайки главно
- силния натиск върху заплатите на фона на затегнатия пазар на труда"
В анализа се посочва, че разходите за труд на единица продукция са нараснали с 27.4% от 2020 г. до 2023 г., което е доста над нивото в еврозоната от 9.5%. "Съществуват опасения относно устойчивостта на конвергенцията на инфлацията в България в дългосрочен план", посочват от ЕЦБ, като обясняват, че процесът на догонване вероятно ще доведе до по-висока инфлация в страната спрямо средната в еврозоната, тъй като БВП на глава от населението и ценовите равнища тук все още са значително по-ниски.
От ЕЦБ посочват как може да се предотврати натрупването на прекомерен ценови натиск и макроикономически дисбаланси: "Докато почасовите разходи за труд в България все още са най-ниските в ЕС, растежът на заплатите трябва да бъде в съответствие с този на производителността, наред с други неща, за да се запази ценовата конкурентоспособност и привлекателността на страната за чуждестранни инвеститори."
Очакванията на ЕК са България да покрие инфлационния критерий по-късно през годината или в началото на 2025 г. В този момент можем да поискаме нов доклад и да договорим членство от средата на 2025 или най-късно от 1 януари 2026 г.
Но
- покриването на тези критерии не води автоматично до членство в еврозоната
Решението изисква одобрение от Съвета на ЕС по предложение на Европейската комисия, след като Европейският парламент и ЕЦБ са дали своите становища.
Според докладите, сега България изпълнява всеки от останалите три числови критерии. Единият е за стабилни публични финанси, като тук се гледат ниво на бюджетния дефицит и на държавния дълг. През миналата година бюджетният дефицит беше 1.9% от БВП, т.е. доста под референтната стойност от 3%, а съотношението дълг/БВП е 23.1% - отново доста под референтната стойност от 60%. От ЕК обаче коментират, че "въпреки ниското прогнозирано ниво на дълга до 2034 г. (41% от БВП), рисковете за устойчивостта на дълга на България изглеждат средни в средносрочен план.
Според ЕЦБ пък качеството и ефективността на капиталовите разходи следва да бъдат подобрени, включително чрез дългосрочна инвестиционна стратегия. По-нататъшното намаляване на пропуските в събираемостта на данъците и неформалната икономика, подобряването на резултатите на държавните предприятия, както и повишаването на ефективността на разходите, също са важни.
И ЕЦБ, и ЕК посочват, че българското законодателство е съвместимо с правото на ЕС и на Европейската система на централните банки.
Но промените в Конституцията ни "може косвено да повлияят на независимостта на БНБ". "Назначаването за служебен министър-председател на управителя или на някой от подуправителите на БНБ в определени ситуации би могло да наруши нейното ефективно и независимо функциониране. Това е потенциално сериозна причина за безпокойство", посочват от ЕК. За да се избегне такова,
- възможно решение и могло да бъде изменение на Закона за БНБ
- назначаването на управител или подуправител на БНБ за служебен премиер да става с тяхното изрично съгласие, посочват от ЕК. Освен това не трябва един човек да заема и двете длъжности едновременно. Запазването на независимостта на БНБ може да стане чрез оставката на лицето от поста му в БНБ при назначаването му за служебен премиер, пише в доклада на ЕК.
От Министерството на финансите заявиха, че "при покриване на всички критерии за членство, което се очаква да бъде изпълнено в края на годината, страната ни ще поиска изготвянето на извънредни конвергентни доклади от ЕК и ЕЦБ, на базата на които възможно най-скоро да се вземе решение за датата на членство на България в еврозоната".
Димитър Радев: Решението трябва да е политическо
Управителят на БНБ Димитър Радев заяви в интервю за БТА, че е необходимо да овладеем устойчиво фискалната експанзия, тъй като тя действа проинфлационно. В контекста на 2024 г. това означава намаляване на бюджетния дефицит с около 1% от БВП. Според Радев сценарият България да е в еврозоната още през 2025 г. може да се сбъдне, но "при едно условие: проевропейско правителство с достатъчно широка подкрепа и хоризонт на действие".
Влизането в еврозоната е политическо решение, а такова у нас липсва, каза Радев пред БНТ.
Той отбеляза, че влизането в еврозоната ще направи България по-голям бенефициент отколкото досега. "Очевидно, когато участваш в един такъв съюз и в неговите различни механизми, имаш някакви ангажименти. Но това, което плащаш като ангажименти, е по-малко от това, което получаваш", каза Димитър Радев.
Той отбеляза, че влизането на Хърватия в еврозоната донесе "автоматично две степени увеличение на кредитния рейтинг" на страната, а това се измерва с много пари.
Преди Хърватия да влезе в еврозоната, България беше с по-добър кредитен рейтинг, докато сега сме с по-нисък, отбеляза гуверньорът. Той припомни, че до 2019 г. България и Хърватия се движеха заедно, но през 2020 г. пътищата ни се разделиха. Това стана в деня, в който беше обявено решението за влизане на Хърватия в еврозоната, докато в България започна политическа криза, допълни Радев.
"Това, което липсва у нас, е подходящата политическа рамка, за да се задвижи този процес. Не става въпрос за технически процес, а за политическо решение. Важното в този процес е това, за което сравнително малко се говори - ясна идея за посока и принадлежност на страната. Иначе в чисто практически план промените няма да бъдат толкова драматични, колкото някои хора се опитват да ги представят. Хората дори няма да ги почувстват", коментира управителят на БНБ.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
