„Болестта е покана да промените отношенията си със себе си към по-добро“! Така казва писателката Луиз Хей, автор на редица книги, които са насочени към това човек да се научи да опознае себе си. Самата тя не е с лека съдба, но именно промяната в собствения й начин на мисли позволява да пребори тежките препятствия, пред които я изправя живота. Този й успех вероятно я мотивира да го предаде на хората по света. Нещо, което се доказва от факта, че редица нейни книги се превръщат в бестселъри, а тя самата казва, че е човек, който подкрепя хората, опитвайки се да им помогне да поемат отговорност за собствения си живот. И нещо много интересно, тя казва, а именно че промяната не значи, че никога повече няма да имаме проблеми, но пък ще промени начина на нашата реакция на тях.
И така след тези редове човек се замисля за времето, през което е живяла Луиз Хей. Житейският й опит и как колкото и години да минават някои няща от живота остават неподвластни на времето. В това число и отношението на човека към самия себе си. Една тема, от която произтича всичко остнало. По-просто казано ако човек е нехаен към собственото си съществуване, то от него не може да се очаква или изисква нещо по-различно в поведението спрямо околните. Няма как да му се търси отговорност, ако той към себе си не проявява такава. Въобще всичко, което произтича като последствия както в личен план, така и къмобкръжаващата среда изначалано тръгва от личното поведение.
На него в последните години можем да намерим много кусури, защото някак лошият пример успя да вземе превес над добрия. Все по-често показваме негативното за сметка на позитивното. Може би си мислим, че навирайки в очите на хората лошото, то ще им подейства така, че да не правят същото. Или поне да са една идея по-предпазливи. Изглежда обаче този начин на мислене се оказва неработещ, защото оглеждайки се наоколо се вижда, че повечето от нас не предпочитат да подражават на добрия пример. Той е скучен, с него няма да успееш в живота толкова бързо. Оказва се, че е далече по-лесно и нетрудоемко да те в запомнят с лошо, отколкото с добро. Та по тази причина можем спокойно да си го караме през просото, пък после каквото дойде.
За жалост обаче животът е така устроен, че точно когато най-много си повярваш и започнеш да живееш всекидневно с мисълта, че си недосегаем, ти изпраща персонално изпитание. За такова приемаме всяка болест, която ни сполети, защото обикновено първият въпрос, който изниква е „защо точно на мен“? Но на това питане търсенето на отговор носи само загуба на време. На болестта то може да бъде както най-верния съюзник, така и най-големия враг. Тук обаче избора какво ще бъде то зависи изцяло от човека и неговото поведение.
То както многократно е напомняно е в основата на възникването на заболяванията, а също така и на задълбочаването им. И като се добави, че не малко болести се развиват тихо в организма, без никакви видими признаци, прибавянето на личната незаинтересованост към здравословния статус допринася за тежко протичащи диагнози.
До такива безспорно водят редица представители от рода на микозите. Към тях трябва да сме особено бдителни през летните месеци. Всеизвестно е, че те обичат топлината и влагата, а също така и че изключително рядко причиняват симптоми в началото. Именно това прави и всяка гъбична инфекция потенциално много опасна. Разбира се, че е изключително важно кой е конкретният й причинител, но доста по-сериозно става положението, когато той е престоял в организма със седмици.
Иситната е, че една микотична инфекция може да се развива в тялото даже и с месеци. Дори и да се появаи някаква клиника в даден момент, то тя често имитира такава на други диагнози, чийто причинители нямат нищо общо с микозите. Така често се изпада в заблуждение и последващи погрешни действия, които печелят време в полза на здравословния проблем. Така, докато в един момент не се стигне до поставянето на диагноза, зад която обаче никой не търси гъбичен патоген.
Разбира се тук е важно да се уточни, че от диагноза до диагноза има разлика. Например някои външни прояви на микотичните инфекции лесно биха могли да се определят, като например тези на ноктите и други, засягащи кожата. Но възможността да се конкретизира болестно състояние на око по никакъв начин не елиминира изследването. То е абсолютно задължителен елемент, предхождащ диагностицирането и определящ лечението. И това е така, тъй като дори повърхностните гъбични заболявания трудно биха могли да се овладеят посредством външно третиране. Това даже към днешна дата е по-скоро илюзия, разбита от редица научни проучвания, казващи че пероралният прием на медикаменти в такива случаи е задължителен, и то не само заради предотвратяването на усложнения.
А до такива се стига изключително бързо и лесно, когато гъбичната инфекция се установи вътре в организма. В такива случаи всичко изглежда много по-различно и сложно. На първо място този тип инфекциозни процеси остават скрити за простото око. Следва това, че клиниката им често се припокрива с тази на редица други заболявания, което е предпоставка за неправилно диагностициране, а също така и за насочване на усилята към туширане на симптомите, а не към първопричината. Така се попада в един омагьосан кръг, от който не всеки има сили да излезе.
За заболяванията в резултат на микотични инфекции (а и на всички останали) е важно да се знае, че симптомите са следствие на провокатора на заболяването. Но той може да се определи чрез микс от изледвания, обхващи по-широк спектър. Това е важно от гледна точка на възможността на микозите да се разпространяват с бързи темпове из организма и респективно да поразяват различни органи.
В зависимост от това се наблюдават и конкретни оплаквания. Ако да кажем е засегната пикочо-половата система, то клиниката, която се съобщава в началото обикновено се свежда до необичайно вагинално течение, парене и дискомфорт при уриниране. Тези симптоми обаче са сходни с тези при наличието на бактериална инфекция. Пропускането на изледването и респективно започването на лечение насочено към този тип инфекциозен процес се явява причина за задълбочаване на гъбичното заболяване. Нещо повече то подкрепя по-бързото му мултиплициране и от там разпространение към други места. Те могат да включват целия набор от органи към пикочо-половата система. Това на практика означава, че също биха могли да доведат до различни възплителни процеси в областта на малкия таз, яйчници, маточни тръби и т.н.
В такива случаи е редно да се представя реалността, която се изпразява в доста продължително лечение. Факт, който е отхвърлян от много хора, защото никак не им харесва. Не остава по-назад и примитивното разсъждение, че щом вече нямаш оплаквания, то значи си оздравял. Последното си е една от основните причини за честия рецидив при заболяванията, развиването на резистентност (тя не се дължи само на безразборната употреба на лекарства) и не на последно място за хронифицирането на редица диагнози. Но както казва Франсоа дьо Ларошфуко: „Ние лесно забравяме грешките си, когато те са известни само на нас самите“!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
