Ескалацията на войната в Украйна вече не се измерва само в боевете по фронтовата линия. Нарушенията на въздушното пространство на НАТО от руски изтребители и дронове превръщат конфликта в ежедневна реалност за Европа. Решението на Алианса да промени правилата си за ангажиране и да допусне по-твърди действия срещу руски апарати бележи исторически поврат, но поставя и трудни въпроси за политическата солидарност и готовността на западните съюзници.
Нови правила за действие
Само преди дни в Брюксел държавите-членки на НАТО взеха решение, което бе определено като стратегически завой - промяна в правилата за действие, позволяваща на всяка страна самостоятелно да реши как да реагира, ако руски самолет навлезе във въздушното й пространство. Досега охраняващите небето на източния фланг самолети основно прихващаха и съпровождаха нарушителите обратно, а по-радикални действия изискваха консенсус между всички съюзници. Новият подход, обяснен от американския генерал Алексъс Гринкевич, е по-гъвкав, но и по-рисков. Това на практика означава, че при следваща провокация може да се стигне до сваляне на руски изтребител, т.е. нещо, което преди изглеждаше немислимо.
НАТО подчерта, че промяната в правилата има и превантивен характер. Когато врагът знае, че съществува възможност за твърд отговор, рискът от нови провокации може да намалее. Но такава стратегическа двусмисленост крие и опасности, защото всяка държава може да се почувства в правото си да реагира по собствена преценка, което увеличава риска от непредвидима ескалация.
Нарушители в небето над Европа
Руските провокации не са нови. От 2022 г. НАТО отчита между 300 и 500 прихващания на руски самолети годишно, особено над Балтика. Но септември 2025 г. донесе нов етап. На 9 септември руски дронове навлязоха в полското въздушно пространство, а дни по-късно, на 13 септември, и в румънското. В случая с Полша апаратите бяха без бойни глави, което изключваше връзка с украинския фронт. Този „демонстративен полет“ обаче съвпадна със засилени руски бомбардировки срещу Киев и с международни дискусии за възможно разполагане на европейски войски в Украйна в случай на примирие. Москва предупреди, че подобна стъпка е „червена линия“.
Скоро след това дойде и датският епизод. В нощта срещу 12 септември дронови навлизания доведоха до временно затваряне на две големи летища - „Билунд“, второто по големина в страната, и „Олборг“, който обслужва както граждански, така и военни полети. Затварянето продължи от един до три часа, а дронове бяха засечени и край базата „Скридструп“, където са разположени датски изтребители F-16 и F-35.
Министърът на отбраната Троелс Лунд Поулсен определи тези действия като „хибридни атаки“, чиято цел е да всяват страх и объркване. Макар Дания да не свали нито един от дроновете поради съображения за сигурност, случаят показа колко лесно евтини технологии могат да предизвикат сериозни смущения в трафика и военната готовност.
Тези събития не могат да се разглеждат изолирано. Те ясно демонстрират, че Москва тества границите на Алианса, от Балтика до Ютланд, от Полша до Румъния, като проверява не само техническите способности на НАТО, но и неговата политическа воля за отговор.
Дебатът за червените линии
Западноевропейски лидери предупреждават, че НАТО трябва да изведе позицията си „на друго ниво“. Но какво означава това на практика? Експертите не са единодушни. Някои, като Рейчъл Рицо от Атлантическия съвет, подкрепят ясна червена линия и дори поемането на риска да бъде свален руски самолет, както направи Турция през 2015 г. Други, като естонската преподавателка Яаника Мерило, смятат, че в хибридна война отговорите не трябва да са съразмерни, но всяко враждебно действие трябва да срещне наказание.
Този дебат е симптом за по-дълбокото противоречие между необходимостта от възпиране и опасността от прекомерна ескалация. Случаят с Дания подсили спора доколко е уместно съюзниците да отговарят с твърди мерки на инциденти, които не носят преки разрушения, но създават хаос и несигурност. Дали затварянето на летища и военни бази трябва да се приравнява с открита атака? Въпросът остава отворен, но ясно очертава новите граници на стратегическото мислене в НАТО.
Политическата уязвимост на Алианса
Докато военните мерки изглеждат ясни, истинската слабост се оказва политическа. Отговорът на НАТО включи активиране на член 4 за консултации и съвместни действия, но скъпоструващите операции разкриха неподготвеност за масовото използване на евтини дронове. В Полша премиерът Доналд Туск вече прибегна до член 4, определяйки инцидентите като „масирана провокация“ от страна на Русия. Сега и Дания обмисля същата стъпка, след като поредицата дронове парализира ключови инфраструктури в страната.
Но основният проблем е политическият сигнал от Вашингтон. Американският президент Доналд Тръмп показа нежелание да признае реалността на руските навлизания или да обсъди техните последици. Това контрастира с по-твърдата позиция на американския посланик в НАТО и поставя под съмнение основния принцип на Алианса за солидарността при агресия. Несигурността около готовността на САЩ да реагират решително е именно това, върху което Москва се стреми да играе.
Фактът, че в последните години член 4 бе задействан няколко пъти, включително през февруари 2022 г. от редица източноевропейски държави, показва, че напрежението вече е структурен проблем, а не изолиран инцидент. Но по-сериозният въпрос остава. При реална атака би ли се задействал член 5 и би ли последвал военен отговор?
Член 4 от Северноатлантическия договор предвижда държавите членки да се консултират помежду си, когато някоя от тях смята, че нейната сигурност е застрашена. Член 5 обаче е сърцевината на договора. Той гласи, че въоръжено нападение срещу една или повече страни ще се счита за нападение срещу всички, което може да доведе до колективен военен отговор. Именно тази разлика между консултации и задължителна солидарност превръща обсъждането на членове 4 и 5 в критичен момент за бъдещето на Алианса.
Европейският съюз и „стената против дронове“
Докато НАТО променя своите правила, Европейският съюз също търси отговори на новата заплаха. Европейската комисия предложи създаването на т.нар. „стена против дронове“ по протежението на източния фланг на Алианса. Урсула фон дер Лайен заяви, че това е „крайъгълен камък на надеждната отбрана“, като девет страни от ЕС, сред които България, Полша, Литва и Румъния, вече обсъждат инициативата заедно с Украйна.
Германия планира да внесе промени в законите си за въздушна сигурност, а Полша настоява темата да влезе в дневния ред на Съвета за сигурност на ООН. В Брюксел бе подчертано, че освен технологии за засичане, ще се обсъждат и нови системи за отблъскване на дронове. Германската компания „Хелзинг“ обеща, че „стена против дронове“ може да бъде изградена в рамките на година, като в проекта ще се включат разузнавателни системи, сателити и специализирани прехващачи.
Същевременно се развиват и иновации на национално ниво – от чешкия „Ийгъл уан“, който с помощта на изкуствен интелект улавя вражески дронове, до германския HX-2, използващ автономно насочване на снаряди. Във Франция дори автомобилният производител „Рено“ е готов да произвежда дронове за военни цели. Тези примери показват, че Европа вече не гледа на дроновете като на екзотична добавка, а като на задължителен елемент от бъдещата си отбрана.
Европа между събуждането и отговорността
За Стария континент войната в Украйна вече не е само „далечен фронт“, поддържан от доставки на оръжие и разузнавателни данни. Дронове и изтребители нарушават въздушните пространства на съюзници, превръщайки конфликта в ежедневие. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте обяви нова мисия „Източен страж“, насочена към укрепване на защитата на източния фланг, която ще разчита предимно на европейски държави. Това е първа стъпка към по-голяма автономност на Европа в отбраната.
Събитията в Полша, Румъния и Дания показаха, че евтините дронове могат да парализират цели летища и бази, докато стратегическите самолети на Русия продължават да „тестват“ въздушните коридори над Балтика. За Европа сигналът за събуждане вече прозвуча. Въпросът е дали европейските правителства са готови да отделят нужните ресурси и да направят трудните компромиси, които независимата отбрана изисква, или ще оставят Москва да продължи да тества търпението и границите на НАТО.
Анализаторите подчертават, че ЕС рискува да изостане в технологичната надпревара. Само три от 50-те най-големи технологични компании в света са европейски, което превръща континента повече в пазар, отколкото в двигател на иновациите. Това поражда необходимост от нови инвестиции в стартъпи, роботика, системи за противодействие на дронове и изкуствен интелект.
Украйна вече показа, че с ограничени ресурси може да изгради евтини и ефективни защити срещу дронове, каквито Европа тепърва започва да развива. Затова бъдещето на европейската отбрана няма да се решава само на фронта или в дипломатическите зали, а и в лабораториите, университетите и малките технологични компании, които могат да определят дали ЕС ще остане уязвим или ще се превърне в лидер на новата ера на войната.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
