Юлия Навална, вдовицата на Алексей гласува в посолството на страната си в Берлин. Тя каза пред журналисти, че е написала името на покойния си съпруг на бюлетината
Телевизионната журналистка Екатерина Дунцова, се опита да се кандидатира за президент, издигайки антивоенна платформа, но бързо беше дисквалифицирана. Такава беше и съдбата на Борис Надеждин, който не успя да влезе в бюлетината заради забрана от изборната комисия
Кремъл организира и проведе президентски избори в Русия, с изхода от които прати уникално послание у дома и в чужбина - подкрепата "За" президента Владимир Путин е огромна и непоклатима, въпреки или дори заради войната, която той води срещу Украйна. От момента, в който предварителните резултати бяха обявени за първи път по държавната телевизия късно вечерта в неделя, властите не оставиха място за превратно тълкуване. Путин печели с повече от 87% от гласовете, а най-близкият му конкурент има само 4 на сто. Вотът в Русия по същество се превърна в авторитарен плебисцит.
Първи бяха социолозите
В Москва може би се чувстват вече по-комфортно, отбелязвайки такава голяма победа, тъй като рейтингът на одобрение на Путин и без това се повиши по време на войната. Показват го и смятани за независими проучвания. Причините са две, тълкуват специалистите - ефектът на национално обединение около лидера и оптимизмът за руската икономика. Центърът "Левада", независима социологическа агенция, съобщи миналия месец, че 86% от руснаците одобряват Путин, а това е най-високата му оценка от повече от седем години.
Но докато цифрите може да предполагат непоколебима подкрепа за Путин и неговия дневен ред в цяла Русия, ситуацията е по-сложна, отколкото процентите демонстрират. Лидерът на опозиционна изследователска група в Москва твърди по повод изхода от изборите и социологията, цитиран от "Ню Йорк таймс", че подкрепата за президента всъщност е много по-крехка, отколкото предполагат обикновените числа на одобрение.
"Числата, които получаваме в социологически проучвания в Русия, не са показателни за това, което хората всъщност имат предвид", казва Алексей Миняйло - базиран в Москва опозиционен активист и съосновател на изследователски проект, наречен "Хроники", който анкетира руснаци през последните месеци. "Защото Русия не е изборна демокрация, а военновременна диктатура", аргументира се Миняйло.
В проучване от края на януари "Хроники" пита група руски респонденти какво желаят да видят постигнато в ключови области на политиката и друга група какво очакват да видят от Путин. Така се проявява съществена разлика между желанията и очакванията.
Повече от половината от анкетираните например казват, че подкрепят възстановяването на отношенията със западните страни, но само 28% очакват Путин да ги възстанови. Около 58% изразяват подкрепа за примирие с Украйна, но само 29% очакват Путин да се съгласи на такова.
"Виждаме, че руснаците искат различни неща от това, което очакват от Путин", подчертава Миняйло. "Вероятно ако имаха някаква алтернатива, можеха да направят различен избор", продължава той.
Има ли алтернатива?
Алтернативите в изборния процес в Русия обаче бяха систематично елиминирани през последния близо четвърт век, откакто Путин е на власт в страната. Опозиционни фигури биват пращани в трудови колонии, хвърляни в затвора или дори убити. Независимите медии бяха изгонени от страната. А вълна от репресии, невиждана от съветската епоха, доведе до дълги присъди затвор за обикновени прояви на несъгласие, като например критични публикации в социалните медии.
Алексей Навални, руският опозиционер, който в надеждите на много руснаци се явяваше алтернатива на Путин, почина при мистериозни обстоятелства в арктическа колония миналия месец. След като обяви победата си късно тази неделя, Путин определи смъртта на Навални като "злощастен инцидент".
Войната в Украйна още повече ограничи и без това малкото пространство, което съществуваше за алтернативи на дневния ред на Путин. Резултатът е, че те няма как да придобият популярност в обществото.
Трябва да се покаже защо тази война е толкова противна на интересите на Русия, но няма кой да издигне алтернативна хипотеза, смята Александър Габуев, директор на Центъра за Евразия в руския клон на организацията "Карнеги". В момента това се прави от руснаци в изгнание и правителството издига много бариери пред хората вътре в страната, които се докосват до подобни хипотези.
Като нарича онези, които са против войната, саботьори, режимът на Путин превръща "опозицията в нещо, което наистина е непривлекателно - повече за аутсайдери, не за масовия човек".
През изминалите години руските "политически технолози" позволиха подобие на конкуренция и открит дебат на президентските избори, за да стимулират избирателната активност и да придадат на състезанието поне малко образ на автентичност. Но тази година не рискуваха дори това, отбелязва "Ню Йорк таймс".
Екатерина Дунцова, сравнително неизвестна телевизионна журналистка и бивш общински съветник от град Ржев край Москва, се опита да се кандидатира за президент, издигайки антивоенна платформа, но бързо беше дисквалифицирана. Такава беше и съдбата на Борис Надеждин, друг изскочил от сенките нов политик, който събра повече от 100 000 подписа, необходими за участие в надпреварата, но не успя да влезе в бюлетината заради забрана от изборната комисия.
"Сметнаха и двамата за достатъчно опасни, за да не ги допуснат до гласуването", казва Миняйло. "Това според мен говори много за природата на режима и за това колко твърда е позицията на Путин. Ако неговият режим смята, че има опасност да остави провинциален журналист да събира подписи, това говори много", продължава той, оценявайки кандидатурата на Дунцова.
Кой обича президента?
Проучванията на общественото мнение в Русия редовно показват, че сравнително малък сегмент от руското население са твърди поддръжници на Путин, а група с подобен размер са агресивни противници, много от които вече са в чужбина. Социолозите установяват, че мнозинството е относително апатично, подкрепящо Путин пасивно, защото не вижда алтернатива. Гласоподавателите са особено повлияни от телевизионната пропаганда, която струи от контролирани от държавата медии.
Дълбоките прояви на социална инерция, апатия и разделение са истинският източник на властта на Путин, посочва Габуев. Много руснаци, казва той, няма как да правят сериозна оценка на ситуацията по определени въпроси, защото истински обществени дискусии не се провеждат.
Дори онези руснаци, които изговарят своите желания открито и които се дистанцират от действията на Путин, не са непременно готови да се борят за това, в което вярват, при това не само от страха от репресии. Според Миняйло подобни хора смятат, че няма как да окажат влияние върху развитието на събитията в страната.
И все пак нарастването на подкрепата за Путин сред руснаците през двете години, откакто той нареди пълномащабното нахлуване в Украйна, е безпогрешно в множество проучвания. Денис Волков, директор на центъра "Левада", признава, че редица показатели са категорични за консолидацията около обитателя на Кремъл.
"Наблюдаваме и много други показатели, не само одобрението", обяснява г-н Волков. "Ние задаваме отворени въпроси. Питаме за икономическата ситуация. Питаме за настроението на хората. Всички тези показатели сочат в едно направление", добавя той.
Въоръжен с огромен пропаганден апарат, Путин убеди милиони руснаци, че смело ги защитава срещу антагонистичния Запад, който се стреми да използва Украйна като оръжие, за да унищожи руската нация и начина им на живот.
"Държавният наратив породи тази идея, че Русия е срещу всички останали", твърди Катерина Тертичная, професор по сравнителна политика в Оксфордския университет. "Това е много важно, този разказ за това, че си под обсада. Липсата на алтернатива се посочва и като една от причините хората да подкрепят Путин. Хората просто не могат да си представят алтернатива", добавя тя.
Не само че Путин явно превъзхожда алтернативните кандидати, на които Кремъл позволява да се появяват по държавната телевизия, но той също се оказва по-добър избор в сравнение с почти всички свои исторически предшественици.
Габуев отбелязва, че въпреки че войната сложи петно върху голяма част от постигнатото от Путин, първите му два мандата по-специално са донесли най-близкото подобие до комбинацията от материален просперитет и относителна свобода, което руснаците някога са виждали. Това е парадоксът - те наистина са видели най-щастливите си мигове в живота в историята на страната при управлението на Владимир Путин. Защото комбинацията от материален просперитет и свободи, присъстващи едновременно, никога не е била по-висока, отколкото беше преди началото на войната в Украйна.
Победителят и опозицията
В понеделник сутринта Путин се радваше на победа, в която никой не се е съмнявал, а на този фон обявените резултати само показаха нагледно пълния контрол на руския лидер върху политическата система в страната.
Изправил се само срещу символични съперници и подложил опозиционните гласове на жестока разправа, Путин ще продължи вече почти четвъртвековното си управление с още шест години. Но дори и при малкото възможности за протест, по пладне в изборния ден много руснаци се тълпяха пред изборните секции, очевидно вслушали се в призива на опозицията да изразят недоволството си от президента.
Путин приветства поразителните предварителни резултати като знак за "доверието" и "надеждата", които хората изпитват към него, но според критиците те са пореден израз на предизвестения изход от надпреварата за Кремъл. "Разбира се, пред нас има много задачи. Но искам ясно да заявя пред всички: винаги, когато сме били сплотени, никой не е успявал да ни уплаши, да потисне волята ни и нашето самосъзнание. Не успяха в миналото, няма да успеят и сега", категоричен бе Путин след края на изборния ден.
В строго контролирана среда оцелелите и преживяващи в чужбина сътрудници на Навални призоваха недоволните от Путин и войната да отидат в изборните секции в неделя по пладне, като пред редица секции в Русия и в посолствата ? по света се извиха опашки именно по това време на деня.
Сред тези, които последваха призива, беше и Юлия Навална, вдовицата на Алексей, която прекара над пет часа, застанала на опашка пред посолството на Руската федерация в Берлин. Тя каза пред журналисти, че е написала името на покойния си съпруг на бюлетината.
Помолена да коментира дали иска да отправи специално послание към Путин, Навална отговори: "Моля, спрете да ме питате за послания от мен или от когото и да било другиго към г-н Путин. С г-н Путин не може да има нито преговори, нито нищо, защото той е убиец, той е бандит."
Путин обаче не смята, че протестът е довел до някакъв резултат. "Имаше призиви да се гласува по пладне. И това трябваше да бъде проява на опозицията. Ами добре, щом е имало призиви да се гласува, това е похвално", каза той иронично на пресконференция след края на изборния ден.
Междувременно привърженици на Навални се стекоха на гроба му в Москва, като някои от тях носеха бюлетини с името му, изписано върху тях. "Медуза", най-голямото руско опозиционно издание, помести снимки с бюлетини, изпратени от читатели, на които бяха написани послания като "убиец" и "Хага те очаква". Последното послание се отнася до международната заповед за арест, издадена срещу Путин от Международния наказателен съд в Хага по обвинение във военни престъпления.
Но преобладаващият дял от анкетираните, включително и от чуждестранни медии, в дните на изборите разказаха, че с радост гласуват за Путин - което не е учудващо за страна, в която държавната телевизия прелива от хвалебствия за руския лидер, а изразяването на различно мнение е рисковано. "Доволен съм от всичко и искам всичко да си остане така и занапред", беше основното твърдение.
Реакциите на Запада
Споменатият вече "Ню Йорк таймс" цитира в понеделник говорителката на Съвета за национална сигурност към Белия дом Ейдриън Уотсън, според която "изборите очевидно не са били нито свободни, нито честни". И това беше тонът, с който Западът посрещна изхода от вота в Руската федерация.
Сега анализаторите очакват Владимир Путин да издигне твърдолинейни поддръжници на войната в руското правителство, залагайки на това, че западната подкрепа за Украйна в крайна сметка ще се разпадне и украинското правителство ще бъде принудено да преговаря за мирно споразумение при условията на Русия.
Путин ще изтълкува сегашната си изборна победа като "голяма победа и потвърждение на неговата политика", казва в интервю за германското сп. "Фокус" Щефан Майстер, ръководител на Центъра за ред и управление в Източна Европа. Той прогнозира, че Путин ще продължи да "губи представа за реалността" и да се "откъсва от собствения си народ". "Той ще почувства прилив на сили да продължи войната", смята Майстер, който също така очаква в Русия да последва нова мобилизация. Но според германския експерт подобен ход ще породи вътрешни проблеми в Русия. "Ще има все по-малко средства за образование, здравеопазване и социални грижи. Ще се засили и напрежението в обществото", допълва Майстер.
Изданието се спира и на проблема доколко е реална обществената подкрепа за Путин в Русия. "Въпросът кой ще спечели руските президентски избори от самото начало бе чисто риторичен. Фактът, че Владимир Путин ще застане начело на Русия след 17 март беше ясен не само за много западни наблюдатели, но и за повечето руснаци. За много от тях изборите всъщност са само ритуал. На всички е ясно, че решението е взето предварително", смята Александър Либман, преподавател по политически науки и експерт по Източна Европа в Свободния университет в Берлин.
"Бих казал, че преди войната имаше една значителна част от руснаците, които бяха склонни да гласуват доброволно за ръководителя на Кремъл. Все пак в Русия неговото управление до последния момент се свързваше с икономически просперитет", посочва Либман.
С инвазията в Украйна обаче настроенията в страната се промениха. "Хората са изключително несигурни", отбеляза Либман. Според германския политолог Путин дори можеше да загуби изборите, ако бяха прозрачни и честни, "макар че това е само предположение".
Най-войнствени по отношение на резултата от изборите в Русия са британците. "Дейли телеграф" публикува статия на министъра на отбраната Грант Шапс, според когото Путин се държи като "съвременен Сталин". Шапс пише, че руският лидер е "откраднал изборите", след като е накарал опоненти като Алексей Навални да бъдат "хвърлени в затвора или убити". "Той, разбира се, няма да стигне доникъде, след като открадна така наречените избори в неделя, на които политическите опоненти са или хвърлени в затвора, или убити", прогнозира британският министър на отбраната.
"Шокиращо е, че в края на следващия си шестгодишен мандат той ще бъде на власт почти точно толкова дълго, колкото и диктаторът Йосиф Сталин. Путин се държи като съвременен Сталин. Това е тиранин, на когото Западът трябва да се противопостави. Ние разполагаме със средствата, но, както казах, стоейки пред Златоустовия манастир "Свети Михаил" в Киев, трябва да покажем, че имаме колективната воля да победим", пише още Шапс в статията си за "Дейли Телеграф".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
