Д-р Петър Кътев: Хориоамнионитът - еднакво опасен за майката и плода - Вестник "Стандарт"

"Не разчитайте прекалено много на никой на този свят, защото дори и собствената ви сянка ви изоставя, когато е тъмно". Една проницателна мисъл, върху която е хубаво човек да поразмишлява. И то не с цел да се вгледа в негативния й аспект, а за да разбере, че преди всичко в живота трябва да разчиташ на себе си.

Днес това изглежда трудно начинание, защото да се оповаваш на собствените си възможности означава, че не можеш да прехвърляш отговорността на друг. Плашеща мисъл за тези, свикнали да живеят в свят, в който тя не се отнася за тях. Но тя, отговорността, винаги е била страшилище за силните на думи, но слабите на действия. Едно е да говориш, друго е да действаш. Единственото общо между двете е нуждата от мисъл. Без нея човек е загубен.

За съжаление обаче тя също изглежда доста дефицитна в наши дни. Домързя ни да правим и това, защото някак успяхме да свикнем, че може друг да разсъждава вместо нас. А сега с настъпването на модерните технологии и изкуствения интелект хич не се чувстваме задължени да упражняваме мисловен процес в дълбочина. Хубавото в цялата тази работа е, че ако се наложи да хвърлим вината за неуспеха или проблемите на някой, то той вече няма да е човека. Така поне съвестта ни ще е чиста, че не сме набедили живо същество за собствените си ядове. Отговрност от нещо, което съществува във виртуалното пространство трудно можеш да търсиш, та едва ли някой ще се заеме с тази нелека задача, посилна само на героя Дон Кихот де ла Манча от романа на Мигел де Сервантес.

Банално или не, но не малко хора се чувстват като като този литературен персонаж в битката си с някои заболявания. Дългата такава понякога те кара да си мислиш, че се бориш срещу вятърни мелници. Положение, до което се стига след като дълго време си лишавал себе си от грижа, а през него организмът е трупал ли трупал в себе си. Така един ден се озоваваш пред множество нездраволсовни неволи и започваш да се чудиш с коя да започнеш. И може би една от причините повечето от нас да отлагат разрешаването на даден здраволсовен казаус е именно нежеланието да инвестират неопределена част от времето си в това занимание. Някак изглежда плашещо да не занаеш един процес колко време ще ти отнеме. А неяснотата отблъсква, кара те да се чувстваш несигурен във възможностите си, емоции каращи човек да не поеме по пътя, който така или иначе ще му се наложи да извърви в даден момент. Но отлагането ще го направи доста по-трънлив след време.

Та затова може би е вярна мисълта, че: "Настоящите обстоятелства не определят мястото, до което можете да стигнете. Те определят от къде да започнете"! Когато говорим за такива, касаещи болестта, то е повече от ясно откъде следва да тръгнем. На първо място при неразположения, особено често повтарящи се е най-разумно да им обърнем внимание, естествено позовавайки се на мниение от специалист. Това е отправната точка, защото няма как да преодолееш даден проблем ако не определиш какъв е той и каква причината за появата му.

По отношение на редица диагнози въпросната почти винаги има патогенен произход, ако може така да се каже. Колкото и да се твърди, че е нормално човешкият организъм да съжителства с неопределен брой патогени, то това отчасти не е точно така. Защото всеки един имунен срив води до активиране на така наречените уж непатогенни микроорганизми. Същите често се трансформират в болестотворни, и когато попаднат под "влиянието" на агресивни представители - бактерилани, паразитни, микотични.

Например бактерията Morganella morganii се счита за нормален обитател на флората на хора и влечуги, но при определени обстоятелства се превръща силно агресивна и респективно водеща до неприятни инфекциозни процеси.

Въпреки че някъде все още се споменава за рядък човешки патоген, M. Morganii отдавна не е такъв. Към днешна дата тя е причина за все повече инфекции на пикочните пътища, централната нервна система. Доказано стои в основата на опасни болестни състояния като перитонит, ендофталмит, пневмония, хориоамнионит, неонатален сепсис, пиомиозит, некротизиращ фасциит и артрит. Явява се и причина за развиването на бактериемия, особено при имунокомпрометирани, диабетици или хора, които вече страдат от поне едно основно (хрнично) заболяване.

Инфекцията с M. morganii дори може да доведе до сепсис, ектима, ендофталмит, инфекции на меките тъкани, септичен артрит, менингит. Разбира се коя част и органи от тялото са засегнати изцяло зависи от локализирането на инфекциозния процес. Провокиран от този патоген конкретно следва да се има предвид, че той бързо мигрира из организма и често, когато се установи наличието му в тялото, то вече има поразени повече от една органни системи.

Една от тях, предизвикаваща сериозно притеснение, и то с голямо основание е гениталната. Поразяването й от M. Morganii провокира поредица от възпалителни процеси, увреждащи нейната структура и функции. А развитието на хориоамнионит е последствие от нейната инвазия.

Това състояние се наблюдава по време на бременност и е изключително опасно. То се отличава с инфектиране на мембраните, които заобикалят плода и амниотичната течност, поради което се счита за високо рисково по отношение развитието на усложнения както за плода, така и за майката.

Инфекцията възниква при навлизането на патогена в мембраните около плода или някоя от тъканите. Той може да проникне през амниотичната течност, плацентата, амниона или хориона. Преди обаче да достигне такива "дълбочини" бактериалната инфекция, причиняваща хориоамнионита започва още във вагината (и други интимни зони), откъдето се разпространява към матката. Тя може да остане незабелязана за известно време, но като цяло не е безсимптомна, защото се забелязва промяна в цвета и мириса на урината. Всъщност тези двете са най-елементарният признак, който подсказва на човек, че има нещо не както трябва.

Освен Morganella morganii, най-честите бактерии, причиняващи хориоамнионит, са Escherichia coli и стрептококи от група В. Що се касае до симптомите на диагнозата, то те варират, но сред най-често срещаните са вагинално течение с особен цвят и неприятен мирис, треска, изпотяване, болезнена матка, ускорен пулс, наблюдаващ се както при бременната, така и при плода.

За нежния пол хориоамнионитът е сред причините за преждевременно раждане и такова съпроводено с редица усложнения. От такива е застрашен и плода, като при него е възможно развитието на инфекциозен процес, засягащ мозъка и белите дробове, респективно предизвикващ менингити и пневмонии. Възможно е дори и да се стигне до сепсис. Всичко това естествено е в сферата на рисковете, произтичащи от ненавременно или въобще липсата на лечение. За това помнете: "Да разбереш и да започнеш да действаш не е едно и също" - Джонатан Тропър.