Шарл Перо става първият „режисьор“ на кошмара
Знаете ли, че оригиналната версия на любимата детска приказка за Червената шапчица всъщност е била ужасяваща история за възрастни? Представете си следната сцена… Малко момиченце се разхожда безгрижно из гората, носейки кошница с вкусотии за баба си. Среща вълк, разговаря с него, посочва му къщата на бабата и... ясно е какво се случва след това. Или поне си мислим, че е ясно. Истината е шокираща. Приказката, която родителите разказват на децата си, първоначално е била толкова мрачна и кървава, че би накарала даже феновете на филмите на ужасите да се разтреперят. В истинския свят на Червената шапчица щастливият край е изключение, а кошмарите са правило.
Когато приказките бяха за възрастни
Забравете за анимациите на „Дисни“ и за таланта на илюстраторите на детски книжки. Преди векове, когато историята се е разказвала край огнищата в дългите зимни нощи, никой не е очаквал краят да е щастлив. Всъщност колкото по-страшна била приказката, толкова по-добре е изпълнявала функцията си. "Народните приказки изпълняват смислена социална функция. Те разкриват пропастите между истината и лъжата в обкръжаващото общество", обяснява фолклористът Джак Зайпс, водещ специалист по приказките от САЩ.
В онези дни вълците наистина са били смъртоносна заплаха. Не метафорично, а буквално. Документираните случаи на нападения от вълци са били ежедневие, а загиналите деца не са били рядкост. Приказката е имала много практична цел - да уплаши децата достатъчно, че да не се разхождат сами в гората.
Първият "режисьор" на кошмара и спасителите на детството
През 1697 година френският писател Шарл Перо решава да запише една от тези устни истории в своето произведение "Приказки на майка гъска" (Contes de ma mère l'Oye). Резултатът е версия под заглавието "Малката червена шапчица" (Le Petit Chaperon Rouge), която би накарала съвременните родители да се хванат за главите си.
В оригиналната история на Перо няма ловец-спасител. Няма и щастлив край. Вълкът просто изяжда и бабата, и момичето. Край на историята. Но дори това не е най-шокиращото. Има детайли, които са премахнати от всички по-късни адаптации за деца. Момичето се съблича и лежи в леглото с вълка, преди да бъде изядено.
"Перо не е писал детска приказка", обяснява Джак Зайпс в своето изследване "Изпитанията и нещастията на Червената шапчица". "Той е създал предупреждение за младите дами в двора на Луи XIV. Вълкът в неговата история не е просто звяр, той е символ на опасните мъже, които дебнат невинните момичета", казва Зайпс.
Приказката завършва с морализаторски стих, който е толкова директен, че няма нужда от тълкуване: "Малките момичета трябва да се пазят от чаровни непознати, защото не всички вълци имат четири крака."
Благодарение на германските братя Якоб и Вилхелм Грим днес имаме поносима версия на приказката. През 1812 г. те публикуват своята версия под заглавието „Червена шапчица (Rotkäppchen) в първото издание на своите "Детски и домашни приказки"(Kinder- und Hausmärchen), решавайки че историята се нуждае от редактиране, за да е по-поносима.
Гениалният им ход е, че въвеждат персонажа на ловеца. Този мистериозен спасител се появява точно навреме, за да разреже корема на вълка и да измъкне момичето и бабата. Внезапно приказката се превръща от кошмар в история за справедливост и изкупление.
"Братя Грим са майсторите на щастливия край", отбелязва фолклористът Мария Татар от Харвардския университет в своето изследване "Истинските факти зад приказките на братя Грим". Двамата успяват да запазят напрежението и поуката на оригиналната история, но добавят надежда.
Интересно е, че в по-късни издания братя Грим имат и втора история, където Червената шапчица отново среща вълк, но този път е по-мъдра и го надхитрява сама. Това е първата феминистка версия на приказката. Момичето се учи и израства от опита си.
История за шапчица, гора и вълк
Защо точно червена шапчица (макар че в оригиналния френски вариант е „наметало“)? Този въпрос е мъчил изследователите векове наред, и отговорите доста пикантни. В средновековна Европа червеният цвят е символизирал страст, опасност и сексуалност. Някои психолозите днес твърдят, че червената шапчица представлява първата менструация на момичето, тоест прехода от детство към женственост.
"Червеният цвят кара приказката да изглежда по различен начин", обяснява психологът Бруно Бетелхайм в своята книга "Употреба на магията". Цветът показва, че момичето вече не е дете, но още не е готово за предизвикателствата на света на възрастните.
Феминистките обаче имат друго мнение. За тях червеният цвят е символ на женската сила и независимост. Момичето е наказано не заради непослушанието си, а заради дързостта си да излезе сама в света - нещо, което патриархалното общество не одобрява.
Гората в приказката не е просто декор. Тя в голяма степен е главният "герой" зад кулисите. Тя е мястото, където се случват всички страшни неща. В психологията гората символизира подсъзнателното. Пътят през нея е метафора за вътрешното пътешествие, което всеки трябва да предприеме, за да израсне. Проблемът е, че в това пътешествие ни дебнат чудовища. Но има и практическа страна. В средновековна Европа горите са били пълни с бандити, диви животни и други опасности. Приказката буквално е казвала на децата: "Не ходете сами в гората, защото ще умрете!"
Вълкът в „Червената шапчица“ пък не е обикновен звяр. Той говори, мисли, планира и се преструва. Това го прави далеч по-ужасяващ от всеки друг приказен злодей. Исторически погледнато, вълците са били реална заплаха. Но в приказката те стават нещо много по-зловещо, те са символ на цивилизованото зло. Вълкът не просто напада от инстинкт, той манипулира и мами.
"Способността му да се преструва на баба го прави архизлодей," твърди Джак Зайпс. "Той използва най-светите неща – семейната любов и грижа – за да постигне злите си цели", посочва експертът.
Психолозите виждат във вълка представител на мъжката агресия. Социолозите пък съзират в него символ на обществените хищници. Феминистите надушват въплъщение на патриархалното потисничество. Истината е, че той е всичко това едновременно.
Холивуд и Червената шапчица
Въпреки че компанията „Дисни“ никога не е създавала пълнометражен филм за Червената шапчица, студиото я е използвало в множество къси анимации и специални епизоди. Най-известната е появата й във филма "Шрек" и неговата вселена, където тя се превръща в бойна машина и е далеч от безпомощното момиченце от оригинала.
Подходът на „Дисни“ винаги е бил да превърне даже най-тъмните приказки в истории на надеждата. В техните адаптации вълкът рядко е наистина зъл, а по-скоро заблуден или гладен. Момичето пък винаги е находчиво и в крайна сметка се справя само със ситуацията. Това е класическата формула на „Дисни“ - доброто побеждава, семейството е най-важно, а всеки заслужава втори шанс.
Американската киноиндустрия като цяло не е останала безразлична към приказката. Филми като "Червената шапчица" (2011) с Аманда Сайфред превръщат историята в готически трилър, където вълкът е върколак, а момичето е тийнейджърка, разкъсвана от любовен триъгълник. В „Истината за Червената шапчица“ (Hoodwinked! от 2005 г.) историята е превърната в детективска комедия, разказана от различна гледна точка.
Холивудските версии често добавят романтични елементи, които липсват в оригинала. Червената шапчица се превръща в героиня на собствената си история, а не просто жертва на обстоятелствата. Тези филми отразяват съвременните ценности. В тях има силни дамски персонажи, сложни морални дилеми и зрелищни екшън сцени.
Съвременният свят преоткрива историята
През XX век приказката претърпява нова революция в европейската култура. Френските сюрреалисти я използват като символ на потисканата женственост. Германските експресионисти виждат в нея метафора за ужасите на войната. Руските режисьори я превръщат в политическа алегория.
Появяват се театрални постановки в Лондон, където Червената шапчица е символ на работническата класа. Италианските неореалисти я адаптират като история за мигрантските деца. Скандинавските автори я използват за изследване на семейна драма.
Най-удивителното е как приказката се адаптира към различните култури. В Япония вълкът се превръща в горски дух. В Африка е хиена. В Латинска Америка историята се занимава със социалното неравенство. В Китай на фокус е уважението към възрастните.
Всяка култура добавя своите елементи, но основната структура остава непроменена - невинност срещу опасност, доверие срещу подозрение, детство срещу зрялост.
Днес родителите може да се окажат изправени пред дилема. Да разказват ли оригиналната версия на приказката или да се спрат на модерните адаптации? "Децата се нуждаят от приказки, които да ги подготвят за реалния свят", смята детският психолог Алисън Лурие, автор на "Не казвай на възрастните". Но, разбира се, историите трябва да са подходящи за възрастта. Четиригодишно дете не се нуждае да знае за сексуално насилие, но може да научи, че не трябва да се доверява на непознати.
Съвременните версии се опитват да балансират между поука и развлечение. Червената шапчица става по-умна, по-силна, по-независима. Но винаги остава малко момиче, което трябва да се научи да се ориентира в опасен свят. Много съвременни адаптации се фокусират особено върху психологическите аспекти. Някои автори изследват вътрешния свят на героинята, други се концентрират върху моралните дилеми.
Вечната приказка
Защо приказката за Червената шапчица оцелява през вековете? Един вероятен отговор е защото тя говори за нещо универсално - за момента, в който невинността среща реалността. Този момент е различен за всеки човек, но за всекиго е и трансформиращ. Може би истинската магия на приказката не е в това какво ни учи за вълците в гората, а в това какво ни разкрива за вълка в нас самите. Защото в края на краищата всеки носи и червена шапчица, и вълчи зъби.
„Червената шапчица“ не е просто детска приказка. Тя е психологически трилър, социален коментар, проява на феминизъм и история на ужасите, опакована в едно цяло. Затова след повече от 300 години все още разказваме историята за момичето, вълка и пътеката през гората. Защото понякога най-простите истории крият най-сложните истини.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
