Българска телевизия излъчва от Аржентина

Стратегии за туризма в центъра на вниманието на срещата на медиите в Тирана

Българска телевизия излъчва от Аржентина | StandartNews.com

Първата българска телевизия в Латинска Америка започва излъчване от Аржентина. Това съобщи нейният създател Иван Цанков по време на 15-ата Световна среща на българските медии в Тирана, открита от генералния директор на БТА Максим Минчев. Новата медия ще се казва "Лос Булгарос ТВ" и започва излъчване в началото на 2020 г. Първоначално телевизията ще излъчва 30-минутни предавания един път месечно, с тенденция да бъде увеличен обемът на програмата. Финансирането е изцяло частно. По време на панела "Право на информация: Трансформации на медийните бизнесмодели след бума на безплатно съдържание" Цанков припомни, че медийната сфера на Аржентина има ярка българска следа. Радиоразпръскването в началото на 20-те години е дело на един от пионерите в тази област. Той се казва Хайме Якелевич и е роден през 1896 г. в София. В началото на 30-те години вече притежава три радиоканала. Създава и първия аржентински телевизионен  "Канал 7", който съществува и до днес.

В дискусията участваха доц. Георги Лозанов, според когото няма риск за журналистиката - професия на век и половина, която осигурява конституционното право на информация. След още една технологична революция ще има журналистика, която ще държи вниманието повече от 3 секунди, смята експертът. Розита Еленова, член на Съвета за електронни медии (СЕМ), заяви, че медийни закони има и те се спазват. Закрила над журналистите също има, добави тя. Йосиф Давидов от "Нова дума" - Испания, разказа за ръководеното от него издание. По думите му то има 10 000 тираж при 126 000 регистрирани българи в страната. Разпространява се в 1260 будки в Испания.

Срещата в Тирана продължава с панела "Медии и култура: Загиват ли културните формати?".

Стратегиите в туризма и различните форми за подобряване на инфраструктурата също обсъждат участниците в срещата на българските медии, организирана от БТА и АБМС. Модератор на панела, с който започна вторият ден от срещата, беше антропологът Харалан Александров, който посочи, че туризмът е една от страните на монетите, свързани с мобилността, наред с миграцията. Проектите, които са в процес на реализация от правителството по отношение на пътната нфраструктура, бяха представени от Николай Станков от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Той припомни, че през България минават 2 от европейските транспортни коридори и пет от Хелзинкските /паневропейски/ транспортни коридора. По думите му финансирането на пътищата и магистралите у нас се осигурява от националния бюджет и европейските фондове, но има и трети вариант - публично-частно партньорство. Този вариант на финансиране като възможност представи инж. Румен Марков, управител на компанията Large Infrastructure Projects. Той представи пред участниците в срещата идейния проект на автомагистралата "Дунав - Егея", чиято цел е да ускори икономическото развитие в изоставащите европейски региони и да запълни липсващите транспортни коридори в посока север-юг. По думите му автомагистралата "Дунав - Егея" е част от проекта "ABC+De", чрез който ще се осъществи пътната и железопътна връзка между Егейско и Балтийско море, която ще завършва с изграждането на две нови пристанища, едното на Балтийско море, другото в района на Марония, на брега на Егейско море. Според него новият транспортен коридор ще насочи транзитния автомобилен поток за товари и пътници в направлението север - юг между Централна, Източна, Северна Европа и България, Близкия изток, Турция, Гърция по съвременна инфраструктура. На територията на България железопътната линия от Егейско към Балтийско море ще преминава през Маказа, близо до Кърджали, до Чирпан, Казанлък, Габрово и Павликени, а между Белене и Свищов ще напусне българските предели и ще мине в северна посока през Карпатите. Самата магистрала на българска територия ще започне при Русе, ще мине източно от Бяла. Край Горна Оряховица са предвидени два пътни възела, ще минава край Велико Търново и село Присово и ще продължава през Прохода на Републиката, ще стига до Хасково и Кърджали и през Маказа ще излиза към Гърция. Предвидени са мултимодални центрове, уточни той. Магистралата ще осъществява връзки с магистралите „Хемус“, „Тракия“, „Марица“ и „Егнатия“ в Гърция. Дължината й ще бъде 367 километра, в България - 328, а в Гърция около 40 километра. Проектирана е за движение със 140 километра в час максимална скорост. Специалистът подчерта, че цялостното финансиране на инфраструктурния обект е около два милиарда и двеста милиона евро, като стойността за трасето у нас е около милиард осемстотин и шейсет млн. евро, а за отсечката в Гърция - около 356 млн. евро. Идеята е магистралата да бъде изградена чрез публично-частно партньорство, 25 процента от средствата за изграждане ще се осигуряват от концесионер, а 75 процента - от големи инвестиционни банки, без да се ползват държавните бюджети. Възстановяването на инвестицията ще е чрез тол такси за всички превозни средства. Строителството се предвижда за три години, подчерта Марков.

Световната среща на българските медии в Тирана се организира със съдействието на "Джи пи груп" АД, Фибанк Албания, Нова ТВ, Large Infrastructure Projects и още спомоществователи.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай