Две думи в местния речник демонстрират проблема на Алжир – хогра и харага. Първата обхваща поредица от мрачни сантименти, които засягат алжирците: чувство за унижение и потисничество, отказ от достойнство. Това води до втората все по-разпространена дума, която буквално означава „тези, които изгарят“. Обозначава нарастващия брой алжирци, които искат да емигрират нелегално, за да имат по-добър живот в чужбина, и включва изгаряне на документите за самоличност. Досега тази година около 13 000 са достигнали Испания в разнебитени лодки.
Неотдавнашна статия във френския в. „Монд“, озаглавена „Куфар или затвор“, обяснява защо водещи правозащитници се чувстват подтикнати да емигрират. „Трябваше да избягам, за да остана жив“, казва адвокатът Асса Рахмуне. Алжирците с достатъчно пари или връзки, за да напуснат законно, се отправят най-често към Европа, Америка или страните от Персийския залив. От онези, които получават визи за обучение в чужбина, „90% не се връщат у дома“, казва прекарал доста време в страната западен бизнесмен. (Както всички чужденци и местни алжирци, интервюирани за тази статия, той пожела анонимност, което е красноречиво за режима.)
За момента три фактора потушават недоволството. Единият е високата цена на газа и петрола, които представляват 90% от приходите на страната в чуждестранна валута. Европа жадува особено за изобилния газ в Алжир. Вторият е социалният договор, според който жизненоважни неща - основни храни, електричество, готварско олио, бензин и жилищни разходи - се субсидират масово. Това поставя Алжир мъничко по-напред от неговите съратници от Северна Африка в индекса на човешкото развитие на ООН. „Никой не гладува“, признава критик на режима. Третият фактор е споменът за ужасните изблици на насилие в страната, включително т. нар. десетилетие на мрака. То започна през 1992 г., когато военният режим отменя втория тур на изборите. Ислямистите бяха на крачка от това да ги спечелят, което предизвика гражданска война, в която алжирци убиха 150 000-200 000 свои сънародници.
Въпреки че много хора ненавиждат стагнацията при сегашната уредба на страната, като негодуват и се страхуват от военния апарат за сигурност, стоящ зад нея, повечето граждани я предпочитат пред хаоса и кръвопролитията, които смятат, че могат да настъпят, ако репресиите бъдат премахнати. Като изключим газа и петрола, икономиката е в ужасно състояние. Най-голямата компания е „Сонатрах“ (Sonatrach - Société Nationale pour la Recherche, la Production, le Transport, la Transformation, et la Commercialisation des Hydrocarbures) – лошо управляван търговски гигант, който доминира в енергийния сектор. Икономическият растеж често изостава от нарастващото население, което сега е около 45 милиона. А растящото вътрешно потребление на газ ограничава възможността за износ на повече от суровината. Безработицата е близо 15%, като сред младите е много по-висока. Закон, приет през 2019 г., трябваше да отвори страната за инвестиции от чужденци, премахвайки предишното изискване алжирските фирми, обикновено държавни, да притежават повече от половината от всяка компания. Но западните банки и МВФ, гледани с подозрение в официалните кръгове на Алжир, остават предпазливи от това да се намесват.
Бюрократичните пречки, грубата некомпетентност и враждебното отношение към чуждия капитал, особено френския и американския, все още възпират чужденците, въпреки че американският петролен гигант „Оксидентъл“, френската „Тотал“ и италианската „Ени“ подписаха споразумение за споделено производството със „Сонатарх“ през юли. Повечето чуждестранни представители на бизнеса остават объркани от новите закони и техния „ситен шрифт“. Все още не е ясно как и дали печалбите могат да бъдат репатрирани. Други постоянни оплаквания са привидно произволното налагане на мита върху вноса („Налагат ги, когато си поискат“, казва западен инвеститор); нежеланието да се допусне внос на стока, който се произвежда също и в Алжир, независимо от лошото качество на местния продукт; неконвертируемостта на алжирския динар, който е по-евтин с една трета на широко използвания черен пазар; както и рутинната необходимост да се даде подкуп на държавни служители, за да се сключи сделка. Бизнесмени, които попадат на властите или на съперници с добри връзки, често биват обвинявани в корупция или избягване на данъци – и се оказват в затвора.
Изискването министрите или висшите държавни служители да парафират практически всяка сделка, плюс бездействието и некомпетентността на чиновничеството, правят бизнеса изключително труден. Чуждестранен предприемач споделя, че 40% от молбите до държавните органи никога не получават отговор. Хората със среден ранг „са вкаменени от страх да не прекрачат някоя линия“, казва друг западняк. „Трябва да стигнете до върха, в противен случай нещата просто ще изчезнат завинаги. Законите могат да се променят, но нещата просто никога не се случват.”
Тази уникално лоша бизнес среда отразява природата на политиката в Алжир. В началото на 2019 г. избухнаха мирни улични протести, след като болният Абделазиз Бутефлика, който беше президент от 20 години, обяви, че ще се кандидатира за пети мандат. Известни като Хирак (Движението), протестите, които понякога привличаха милионни тълпи по улиците, принудиха Бутефлика да се оттегли, заедно с неговия вътрешен кръг от мошеници и хора от службите за сигурност. Десетки големци, включително братът на Бутефлика, бивши шефове на службите, двама експремиери и редица министри и генерали, бяха вкарани в затвора. Повечето все още са там. Но скоро стана ясно, че новият режим на Абделмаджид Теббун, мрачен бивш дългогодишен министър при Бутефлика, е почти същият като своя предшественик. Той беше спасен само от началото на Ковид-19 през 2020 г., което накара Хирак да спре, и от стремително покачващите се цени на газа и петрола, след като Русия нахлу в Украйна.
Може ли от „Le Pouvoir“ („Силата“), както е известен тъмният кръг от фигури, които все още дърпат конците, да се появи истински реформираща, либерализираща фигура ала Горбачов? Еманюел Макрон, президентът на Франция, обиди Тебун преди година, като го описа уместно като блокиран „в капан“ във „военизираната политическа система“.
Добре осведомени хора смятат, че той не е просто фигурант. Поразен от ковид, през 2020 г. той изчезна от полезрението за повече от месец в Германия. Дипломати и бизнесмени често въздишат, че „никой не знае кой управлява“. Репресиите отново се увеличиха. „Хюмън райтс уоч“ преброи повече от 280 политически затворници, а местна група определя цифрата на 320. Водеща правозащитна организация, наречена Обединение за младежко действие, беше разпусната преди година. Чуждите НПО са практически забранени. Независими политически фигури и журналисти са тормозени и хвърляни в затвора, често фалшиво обвинявани в съучастие с една от двете враждебни на властта групи: Рачад и Движението за автономия на Кабилия (основният берберски регион). Първата се свързва с ислямския екстремизъм, втората със сепаратизма, а и двете плашат много алжирци.
Официалните медии са откровено подлизурски. Западната преса, особено френската, се смята за враждебна. Нито един голям френски вестник няма местен кореспондент, бюрото на Агенция Франс прес трябваше да бъде закрито. Професор по история твърди директно, че опозиционните медии и Хирак са били инфилтрирани от Мосад, израелската разузнавателна служба, и често са били подкупвани от Мароко.
Официалните изявления обикновено са изпълнени със смесица от самохвалство и параноя. Откровените оценки, особено във френската преса, се отхвърлят яростно като расистки или водени от изпълнено с омраза желание да се дестабилизира страната – най-голямата по територия в Африка. Официалните медии също са злонамерени към съседно Мароко, особено след като дипломатическите усилия прилив може да се обърнат срещу Алжир в кампанията му за извоюване на независимост на Западна Сахара от окупацията на Мароко. Истината е, че икономиката и политиката на Алжир са склерозирали, държавното ръководство е репресивно, но слабо, ролята на страната в Африка и арабския свят е на самоуважение, но е неоценена. Алжир все още се представя за първенец на глобалното движение на необвързаните страни. Много от хората, особено младите, са нещастни, разочаровани и се страхуват от властта. Хогра преобладава; харагите търсят изход. Масите, които подкрепяха Хирак, не са изчезнали. Ако цените на газа и петрола паднат рязко, трудно е да се види как този непрозрачен, но същевременно гнил режим би могъл да оцелее.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
