- Докато съществува неолибералното високомерие към различните култури, светът ще е в опасност, казва д-р Самюел Шуберт
- Западът се заблуждава, че демокрацията може да хване корен навсякъде
Д-р Самюел Шуберт е ректор на виенския клон на реномирания университет "Уебстър" и е водещ американски експерт в областта на международните отношения, енергийната политика и Източна Европа. Завършил е политически науки в университета "Джордж Вашингтон" в САЩ. Работил е като консултант към ООН и Европейския парламент. Активен участник е в Американската асоциация за политически науки по проблемите на защита на културното наследство по време на конфликти.
- При унищожителен сблъсък между САЩ и Китай, европейците може да спечелят
- В Украйна Западът губи само материални ресурси, но не дава човешки жертви
- Всяка смяна на порядъка през последните 800 г. е била свързана с опустошителни войни
- Прогнозата на Световната банка за тази и следващите години е доста песимистична. Съгласен ли сте, д-р Шуберт?
- Въпреки, че не е оптимистична, не очаквам Европа да колабира през 2023 г. Независимо от инфлацията, засега заетостта в САЩ е задоволителна. Но за съжаление днес има много непредсказуеми обстоятелства, които могат да завъртят икономиката нагоре или да я дръпнат надолу. На европейския енергиен пазар настъпи някакво равновесие, но остава вероятността да бъдат въведени ограничения за дизелово гориво. Това би имало отрицателни последици през пролетта, когато започва селскостопанската дейност. За страни като Индия и Китай бойкотът на руския дизел в ЕС е добре дошъл, те внасят по-големи количества на по-ниски цени.
- За руската икономика последиците от европейските санкции май не се оказаха така ужасяващи?
- Вярно е, руската икономика не изпадна в бедствено положение. Русия продължава да бъде мощна индустриално сила. Първо, тя е ресурсно напълно обезпечена, второ, тя продължи да развива активни търговски отношения с всички страни, които са заинтересовани от отслабване на доминиращата позиция на САЩ и на колективния Запада. Индия благодарение на Русия засилва своята икономическа мощ. И Западът с нищо не е в състояние да я обуздае, още повече, че мобилизиращ мотив са и дълбоките рани от колониалното минало.
- Доколко западният модел продължава да е привлекателен за страните от Азия и Африка?
- Връхната точка на своето доминиране САЩ достигнаха някъде в средата на деветдесетте години. Днес те са значително по-слаби - и като военна сила, и като привлекателност. Международната система е винаги динамична, властта и надмощието доста бързо се променят. Тогава Русия беше почти изчезнала от картата на света, днес тя отново върви нагоре. Същото правят Индия и Китай. Растежът на едни страни неминуемо означава относителен спад на други. Държави, които биха искали да следват западните принципи, навярно и в бъдеще ще се ориентират към тях. Но има такива, които не желаят западния модел и канят Русия да им помогне да се освободят от бившите си колониални господари. Те предпочитат автократичното управление. Западът се заблуждава кардинално като мисли, че демокрацията може да хване корен навсякъде и че може да бъде универсален модел, още повече наложен отвън.
- Какво бихме могли да очакваме в Германия през следващите години?
- Тя все още е най-силната икономика в ЕС. Това засега изключва идването на власт на популистки и крайно десни партии. Но тя минава през фазата на най-сериозна трансформация и се стреми към все по-голяма и активна роля в НАТО. Виждаме го в решението ? да изнася оръжие в Украйна. Взривяването на Северен поток е огромна крачка напред в откъсването ? от Русия. От друга страна, нямам съмнения, че ако се променят нещата, всичко това би могло много бързо да се върне назад.
Западът губи само материални ресурси, но не дава човешки жертви. Човешките жертви ги дават украинците. А Русия унищожава и материални ресурси, и дава човешки жертви. Тя бавно и систематично се обезкървява и Западът се надява това да създаде вътрешни конфликти и разпадане на Русия.
- Все пак, рано или късно, военните действия ще трябва да бъдат прекратени. Какви са възможните сценарии?
- От една страна, днес в ръцете на населението има какви ли не видове огнестрелни оръжия - пистолети, автомати, гранати и т.н. Налице са и сериозни вътрешни борби и размествания сред властващия елит. За определени групировки по-важна е богатата природна и силно развита индустриална база в Донбас. За НАТО най-важно е постигането на контрол над стратегически важния Крим. Всички тези противоречия правят постигането на примирие твърде сложно. НАТО и ЕС са убедени, че Русия трябва непременно да бъде сломена и победена. Но пък историческата практика показва, че ако Русия бъде силно ударена, тя отново се изправя на крака и тогава за неприятеля става още по-зле.
- По-рано САЩ твърдяха, че техният враг №1 е Китай. Днес това продължава ли да е така?
- Разбира се, повече от всякога! Може би враг е не съвсем точно, бих казал съперник или конкурент. Същото важи и за Русия.
До втората световна война светът беше многополярен, след 1945 той стана двуполярен - САЩ и СССР. След 1991 г., когато се разпадна СССР, стана еднополярен и остана само западният модел, поддържан от САЩ. Не казвам, че е по-добрият, той просто се задържа по-дълго. Обявиха го за вечен, че демокрацията и индивидуалните човешки права са победили, че всички други култури и общества са лоши, накрая дори обявиха края на историята. Настъпи време на нетърпима и невероятна арогантност начело с Клинтън и компания.
Но днес съществуващият световен ред вече не отговаря на новите реалности. Русия, Китай и Индия отхвърлят установените през последните 30 години от Запада правила и той се чувства несигурен, заплашен. Ако Русия или Китай покажат, че техният модел е по-силен, може би другите ще възприемат руските или китайските норми. За съжаление всяка смяна на порядъка в света през последните 800 години е била свързана с тежки сблъсъци и опустошителни войни.
- Кой ще излезе победител?
- При един унищожителен сблъсък между САЩ и Китай нищо чудно европейците да се облагодетелстват и да спечелят.
- Следващата година в САЩ по това време предстоят президентски избори. Какво очаквате?
- Едва ли нещо съществено ще се промени във външната политика. Видяхме, че дори при такава неординарна личност като Тръмп, нищо особено не се случи. Единствено ново беше по-острата и по-твърда позиция спрямо Китай, с което приключи ерата на "отварянето", започнала от Никсън през 1972 г.
- По всичко личи, че доминирането на САЩ ще бъде съществено намалено. Каква очаквате да бъде тяхната реакция?
- Това би означавало край на световната търговия и глобализацията по сегашните търговски и валутни правила на САЩ и Запада, което ще предизвика драматични икономически последици върху начина на живот на милиарди хора. Дълги години Западът вярваше, че и Китай, и Русия са щастливи да играят по неговите правила. Западът използваше тези правила, за да увековечи своите ценности - многопартийна демокрация, либерални морални идеали, което сериозно вбеси Русия и Китай. Просто трябва да снижим летвата на нашите изисквания към останалите страни. В бъдещия многополярен свят всеки трябва да приеме правната система на другия.
- А ако САЩ откажат?
- Да, това е въпросът на въпросите. По принцип вярвам, че капитализмът може да издържи доста силни натоварвания. Това, което ни показаха Китай и Русия е, че за да си капиталистически, не е нужно да си либерално-демократичен. Това е заплахата, когато неотворени общества се развиват добре капиталистически. За съжаление Западът позволи на Китай да се издигне.
Даже насила го тикаше нагоре. Така постъпи и с Русия, обезпечавайки я с чуждестранни инвестиции. Алчността на Запада вкара Китай и Русия в западната икономическа и финансова система, без да си дава сметка за останалата част от тяхната културна система. И това създаде деформации, освободиха се експлозивни сили и напрежения в Китай и Русия. И приключенията на Русия в Украйна са комбинация от всичко това.
По-рано в САЩ битуваше мнението, че поставянето на Китай и Русия под влиянията на световния капиталистически пазар ще инфилтрира техните общества, хората ще възприемат неолибералните ценности и ще променят своята система. Но не се получи нито в Китай, нито в Русия. Има много възможности да се намери равновесието за нов начин на сътрудничество с Русия без опити за конфликти и подчиняване. Западът трябва да се научи да възприема Русия като равностоен партньор, а да не гледа на нея отвисоко и да се опитва да я превъзпитава.
Западът по същия колониален начин се отнася и към останалите култури и счита, че трябва да ги променя, да ги мисионира. Да речем, че сте израснали на Запад и всички филми, които гледате, са холивудски. Руснаците са най-опасните мафиоти, режат ръце, вадят очи, измъчват по най-жесток начин, убиват невинни хора. Ако това е вашият образ за Русия - насилие и бруталност, вие влизате в един омагьосан кръг, който означава, че те, руснаците, са фундаментално различни от нас, те са лоши и трябва да бъдат подчинени и унищожени от нас.
Не мисля, че излизането от този омагьосан кръг ще бъде лесно, защото ние продължаваме да твърдим, че идеалите на неолибералния капитализъм са универсални и тези, които не ги възприемат, са няколко равнища под нас. Дори в нашето си западно общество неолиберализмът вече не приема консервативните аспекти, счита ги за ретроградни. Градският неолиберал счита хората от селото за непълноценни, за неграмотни.
Докато съществува това високомерие, светът постоянно ще се намира в опасност, постоянно ще живеем в напрежение.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
