София. През последните 6 месеца броят на сирийските бежанци у нас е нараснал 2,5 пъти и се е изравнил по скорост с човешкия поток от Ирак, съобщи пред "Стандарт" председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) Никола Казаков.
От началото на 2012 г. в страната закрила са потърсили общо 732 души, от които 186 са сирийци. Все още иракчаните държат първото място с 235 пристигнали. Агенцията има пълна готовност за въвеждане в сила на Националния план за временна закрила. В случай, че хуманитарната обстановка в близкоизточната страна рязко се влоши и бежанците стигнат до Балканите. Националният план се въвежда със заповед на премиера в следните случаи - запълване на 70% от пълния капацитет на МВР и ДАБ за настаняване на чужденци и наличие на реална заплаха от възникване на кризисна ситуация; когато повече от 500 чужденци са пресекли границата за 24 часа и при Решение на Съвета на ЕС за въвеждане на временна закрила.
360 000 души - толкова са подгонили снарядите, които си разменят войските на Башар Асад, бунтовническата Сирийска свободна армия и различните етнически и религиозни милиции. Едва 7200 от тях са получили убежище в европейски страни, обяснява говорителят на центъра на Върховния комисариат за бежанците към ООН у нас Борис Чеширков. И допълва, че България поначало не приема голям брой от търсещите закрила. Засега местата стигат и на този етап не се предвижда въвеждането на Националния план за временна закрила, обяснява шефът на ДАБ Никола Казаков. "При нужда ще разположим палатков лагер в района на Харманли, имаме капацитет за настаняване на до 1000 човека. Отделно сме разширили възможностите за подслоняване в стационарните центрове с около
300 места, които на този етап са свободни
уточнява Казаков. Освен това Директива 2101/55 на ЕС повелява, че ако страна членка въведе План за временна закрила и запълни всичките си места за бежанци, останалите споделят отговорността. "Ако при нас не стигнат, другите ще ни помогнат", обяснява Казаков. И признава, че от ДАБ търсят подходяща база, която може да подслони бежанците през зимата, ако ни залее вълна от Сирия. "Оглеждаме обекти, отпаднали от нуждите на Министерството на отбраната (МО), бивши почивни станции и сгради на държавни структури в Симеоновград, Нова Загора, Айтос, Малко Търново", обяснява Казаков. "Целта е да бъдат по-близко до границата, за да може
по-рано да се обработват документите
по-малко да се превозват и да навлизат на територията на страната", казва шефът на Агенцията за бежанците. "Сирийците бягат от войната с два куфара. Идват тук, защото имат близки и роднини, които им помагат. Навремето много сирийци са учили в България, създали са семейства, има диаспора", разказва Казаков. "Идват тук с надеждата мирът бързо да се върне в родината им и да се приберат по домовете си. Разговарях с техни университетски преподаватели, интелектуалци, художници - копнеят да се върнат обратно, колкото се може по-скоро", признава Казаков.
За 20-те години, откакто работи, ДАБ е предоставила бежански статут на 1533 души от подалите молби 20 000. В същото време, докато имаше мир, в Сирия бяха приютени над 1 милион бежанци от Ирак след войната през 2003 г. и 500 000 палестинци. Сега много от тях бягат
за втори път се спасяват от куршумите
В новата война особено тежък имигрантски удар понася Турция, където вече над 100 000 са настанени в палаткови лагери до сирийската граница. Те обаче няма как да получат бежански статут. През 1951 г. Анкара ратифицира Виенската конвенция за бежанците с географско ограничение - да приема единствено търсещи закрила хора от Европа. Затова и пристигащите от Азия получават само статут на "гости" - друг не е предвиден. В същото време през Турция минава източният маршрут на нелегалните имигранти, търсещи спасение и щастие в богатия ЕС.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
