Ричард Грийвсън е заместник директор на авторитетния Виенски институт за международни икономически изследвания (WIIW)
- Балканските страни ще са особено потърпевши от войната, Вишеградската четворка стои стабилно
- Пекин е свръхсила, но като финансова система е изцяло под контрола на Запада, казва австрийският икономист Ричард Грийвсън
- Г-н Грийвсън, как очаквате да се развиват отношенията между ЕС и САЩ?
- Труден въпрос. Погледнато от днешния ден, имаме политическо възраждане на сътрудничеството в НАТО. В областта на икономиката обаче разногласията между САЩ и ЕС си останаха. Засиленото политическо сътрудничество не се разпространи върху трансатлантическа икономическа интеграция.
Между САЩ и ЕС има доста неразрешени въпроси като защита на информацията, защита на потребителските интереси, не еднакви промишлени стандарти и норми, които в ЕС са много по-строги, особено за продоволствените стоки и много други.
ЕС с усилени темпове се стреми към зелена енергетика, за да намали зависимостта от Русия. Страните са готови, независимо от цената, да внасят повече газ от САЩ. Но не мисля, че това може да продължи дълго и да доведе до цялостно задълбочаване на трансатлантическото икономическо сътрудничество.
- Високите цени на суровините и от там - високата себестойност правят ли Европа неконкурентноспособна?
- Високите цени на енергията носят риск ЕС да загуби своята конкурентоспособност, но в отделните страни ще е различно. Тези с по-високо технологическо равнище ще могат да го компенсират с нови, по-съвършени технологии, с по-висока производителност на труда - говорим за страни като Германия, Нидерландия.
- Трудно ще бъде на страните от Югоизточна Европа
те едва ли ще успеят да вземат завоя.
- Какво е бъдещето на Западните Балкани?
- Страни като Сърбия, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Черна Гора ще бъдат много по-силно засегнати, инфлацията ще се разрази много по-остро. Някои от тях са по-активно интегрирани с Русия, за тях тя е важен пазар и инвестиционен партньор. На високата инфлация централните банки реагираха с повишаване на лихвения процент, което задържа икономическото развитие. Това са все лоши новини за тях и те са доста притеснени.
Интересно за Западните Балкани е дали ще се ускори процесът на присъединяването им към ЕС. Сега, след военните действия в Украйна, шансовете им нарастват.
- В каква позиция е Турция?
- Икономическото й сътрудничество с ЕС е много по-развито, едновременно с това поддържа и много тесни връзки с Русия, особено в сферата на енергетиката, на туризма. Русия е важен пазар за турския строителен отрасъл. Високите цени на енергоносителите ускоряват инфлацията, но
- преимуществото на Турция е, че е по-голяма
и по-трудно може да й бъде оказан натиск.
Освен това на САЩ им е нужен посредник в днешната напрегната военно-политическа обстановка и Турция е единственият реален мост между Русия и Запада - тя е член на НАТО, но не е в ЕС.
- Как бихте оценили мястото на Вишеградската група в днешните условия?
- Икономически погледнато, въпросните страни (Полша, Унгария, Чехия, Словакия) представляват един значителен икономически блок, те като група са най-големият търговски партньор на Германия, доста по-напред от Китай, САЩ или Франция. Те са центърът, сърцето на европейската индустрия. Особено трите по-малки са силно отворени и зависими от международната търговия и всички процеси, които стават по света, се стоварват незабавно върху тях. Въпреки спадналия напоследък растеж, макроикономически и четирите са достатъчно стабилни.
- Оформилият се до неотдавна съюз между Полша и Унгария в момента се разцепва...
- Двете стани имат фундаментално противоположни подходи към Русия. Напоследък Полша е лидер на ЕС по отношение на антируската политика и отбраната, но е обезпокоена от трите милиона украински бежанци, които се намират на нейна територия и са доста сериозен разход и натоварване за полската икономика. Ще мине доста време докато се интегрират на полския пазар на труда, много от тях са жени и деца.
- Какво е отражението на войната в Украйна върху Китай?
- Днес китайската икономика е в много слаба форма, най-слабата за последните 25 години, но не в резултат на събитията в Украйна. Китай успя да премине през предишните кризи доста успешно. Днешната криза е далеч по-трудна, отчасти заради по-строгата ковид-политика, която включва отцепване и затваряне на цели градове, области, пристанища, отчасти заради високата инфлация и нарушените вериги в снабдяването.
- Китайският финансов сектор страда от висока задлъжнялост
на пазара на недвижимите имоти и на падането на ликвидността в експортния сектор след намаляване на търсенето в останалите части на света.
- Появи се и една благоприятна възможност - Китай получи достъп до руски енергоносители и суровини на много изгодни цени.
- Същото се отнася и за Индия. Русия също се възползва от възможностите на Китай и двете страни установиха дългосрочно, широкомащабно и перспективно икономическо сътрудничество.
- Кое най-голямото притеснение за Китай?
- САЩ. Сериозните търговски напрежения започнаха при Тръмп, но продължиха и при Байдън. САЩ много внимателно следят на какво разстояние Китай се приближава до Русия и ако той отиде твърде далече в помощта си към нея, САЩ ще наложат санкции и срещу Китай. Той в много отношения е свръхсила, но глобалната финансова система е изцяло под контрола на Запада и конкретно на САЩ. Ако някой поиска да се отскубне от долара, единствената алтернатива е еврото. Русия се опита и половината от активите на централна й банка бяха блокирани и замразени.
По този начин ръководеният от САЩ Запад показа, че продължава да държи под пълен контрол световната финансова система. От една страна, Китай заради печалбите е заинтересован да помага на Русия, от друга страна, ще трябва да внимава да не отива твърде далече, за да не влиза в конфликт със САЩ. В крайна сметка всичко това ще ускори конкуренцията и противоречията между САЩ и Китай, които са в основата на действителния сблъсък в света днес, а
- противоречието ЕС - Русия е само подсюжет
в главния спектакъл.
Действителният конфликт, който предстои да се разрешава през следващите десетилетия в света, е този между САЩ и Китай. Като световна търговска сила Китай е изцяло интегриран в световната финансова система на долара и това е неговата най-уязвима точка.
- Но и САЩ зависят от китайския внос?
- Да, това прави нещата още по-интересни, тъй като икономиките на двете страни са силно интегрирани.
Ако си припомним епохата след Втората световна война и икономическото съревнование между САЩ и СССР, то премина в съвсем други условия. Търговско-икономическите контакти между двете свръхдържави бяха незначителни.
Днес имаме остър военно-икономически конфликт между САЩ и Китай, който се проявява и в политическата сфера. Икономическите среди в САЩ са сериозно обезпокоени и тези страхове се появиха далеч преди Тръмп. Антикитайският фронт в САЩ е много по-широк и се подхранва от небезпочвените твърдения, че
- китайците крадат работни места, технологии
нарушават международните правила за собственост, авторското право, патентната защита и т.н. Това засилва антагонизма, но едновременно с това интеграцията вече е станала толкова дълбока, че стотици американски фирми са зависими от вноса на китайски компоненти и детайли.
- Как може да бъде решено това противоречие?
- Засега напрежението ще нараства.Всъщност, американските концерни създадоха Китай като индустриален и търговски гигант, за да извличат по-високи печалби, а сега го отчитат като своя грешка. Можете да го прочетете в много техни специализирани анализи и изследвания: "Унищожихме своята работническа класа, своята средна класа, своята индустриална база". Наричат го "китайския шок", който предизвика сериозна политическа реакция. Нейно проявление бе избирането на Тръмп през 2017 г., но в действителност е много повече от Тръмп. Има го и в лагера на Байдън. Затова напрежението с Китай ще продължава да се засилва и да става все по-драматично, докато двете страни се отделят една от друга.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
