Морският сблъсък между Киев и Москва, довел до пленяването на три украински кораба и спешно свикване на Съвета по безопасност на ООН, удари рублата. Руската валута отбеляза спад спрямо еврото и долара въпреки новините за леко поскъпващия нефт. Още при отварянето на борсата в Москва рублата тръгна надолу. Още в първите минута падна с 25 копейки спрямо долара и с 36 копейки спрямо еврото. Към 11 часа московско време един долар вървеше за 66,48 рубли, а евро се търгуваше за 75,54 рубли. Нефтът пък се надигна и барел от марката Brent поскъпна с 2,13% до $60,05.
Според експерти руската валута върви надолу заради опасенията, че на Москва може да й бъдат наложени нови санкции заради морския конфликт с Украйна. Сутринта на 25 ноември руските гранични служби задържаха украинските кораби
"Бердянск", "Никопол" и влекача "Яни Капу" след стрелба, при която бяха ранени трима матроси.
Пленените украински кораби ФОТО: gazeta.ru
Според Москва украинските кораби провокативно са навлезли в руски териториални води и това е довело до принудителното им задържане. Киев пък твърди, че това е поредната руска агресия и поиска ООН и Западът да се намеси.
Украинският президент Петро Порошенко свика днес в 16 ч. парламента, който ще обсъди дали да не се въведе военно положение.
По-рано на заседанието на украинския Съвет за сигурност и отбрана Порошенко осъди "налудничавия акт на Русия срещу Украйна" и увери, че "атаката е била преднамерена". "Военното положение не означава обявяване на война" на Русия и ще бъде "въведено единствено с цел защита", допълни той. Очаква се Върховната Рада в Украйна да приеме предложението за въвеждане на военно положение в страната за 60 дни. Това ще позволи въвеждането на комендантски час, забраняване на работата на медии, провеждане на събрания, митинги, демонстрации и други масови мероприятия, допуска се въвеждането на трудова повинност и принудително интерниране на граждани от други страни, уточнява агенция ТАСС,
Украинският министър на външните работи Павло Климкин пък призова Запада да сформира коалиция, която "да устои на актовете на агресия на Русия".
В САЩ също реагираха на конфликта като призоваха президентът Доналд Тръмп да повдигне въпроса по време на срещата си с руския му колега Владимир Путин в Аржентина, където от 30 ноември до 1 декември се събира Г-20. "Ние сме длъжни да стоим рамо до рамо с народа на Украйна", заяви конгресменът Брайън Фицпатрик в емонационално обръщение. Американски разузнавателен боинг пък излетя от базата в Крит в посока към Черно море заради конфликта.
В Москва засега настояват, че морският сблъсък е целенасочена провокация, която да даде възможност на Порошенко да въведе военно положение, което ще увеличи шансовете му за нов мандат на президентските избори напролет Междувременно руски дипломатически автомобил беше запален през нощта в Киев по време на демонстрации пред руското посолство.
Конфликтът доведе и до блокиране за няколко часа на Керченския проток от руснаците, но тази сутрин движението на товарни кораби беше възстановено.
Тримата ранени украински матроси Андрей Артеменко (24 г.), Василий Сорока (27 г.) и Андрей Ейдер (18 г.) са настанени в Керченската болница "Пирогов".
Русия претендира върху контрола на водите край Крим след анексията на полуострова през 2014 г. От тогава Киев и Западът постоянно обвиняват Москва, че "възпрепятства" умишлено навигацията на търговски кораби през Керченския проток.
Трудности се появиха и с изграждането на 19-километровия мост в Керченския проток, който свърза Крим с останалата част на Русия. Разполагането на арките на моста през 2017 г. започна да пречи на преминаването на част от корабите. Тази година руските граничари започнаха да задържат кораби, официално с претекст за проверки.
Киев пък се опасява, че в желанието си да превърне Азовско море във вътрешно за Русия Москва може да предприеме офанзива срещу Мариупол, който е последният град под контрола на украинските власти в източната част на Украйна, където сепаратистите се отцепиха в Донецката и Луганската народни републики.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
