Понеделник,

Морският бой с Русия скара властта в Украйна (Обзор)

От: Стандарт -
A
A
A

Морският конфликт с Русия предизвика скандал в Украйна. Президентът  Петро Порошенко поиска да въведе военно положение в цялата страна за срок от 60 дни заради инцидента в Керченския проток, при който бяха обстреляни и задържани три украински кораба с 23 моряци, но не получи нужната подкрепа от депутатите във Върховната рада.Част от опозиционните депутати обаче имаха въпроси към него и настояваха срокът да е 30 дни и да важи само за някои области в Източна Украйна. Други пък се противопоставиха изобщо на идеята за военно положение. Съмненията са, че Порошенко се опитва чрез въвеждането на специалния режим да си осигури победа в президентските избори през март догодина.  Президенът първоначално напусна гнаевен заседанието тази вечер, без да говори от трибуната, тъй като му е било попречено от опозицията - включително от представители на крайнодясната Радикална партия и блока на бившия премиер Юлия Тимошенко. По-късно той се върна, но след негова реплика към депутат да не псува се стигна до ръкопашна схватка между парламентаристите, съобщи тв каналът "112 Украйна".  В крайна сметка 276 депутата гласуваха да бъде въведено за 30 дни военно положение, но не на цялата територия на Украйна, а само във Виницка, Луганска, Николаевска, Одеска, Сумска, Харковска, Черниговска и Херсонска области, както и във вътрешните води на Азово-Керченския пролив.  

Военно положение в Украйна не е въвеждано дори след анексията на Крим от руските "зелени човечета" през март 2014 г. Ако парламентът все пак приеме мярката, това ще се случи за пръв път, откакто се повиши напрежението между Москва и Киев. Срещу подобна мярка вече се обявиха трима бивши президенти на страната - първият ѝ Леонид Кравчук, Леонид Кучма и Виктор Юшченко. В открито писмо те предупредиха, че военното положение е "заплаха за демокрацията".

Първоночално Порошенко подписа указ за въвеждане на военно положение от 9 часа сутринта на 28 ноември до 25 януари догодина за цялата територия на Украйна. По-късно в тв обръщение той предложи срокът да е 30 дни, което  не би засегнало избирателните права, нито би въвело цензура в навечерието на президентските избори на 31 март догодина.

От украинската агенция Униан обясниха какво следва от въвеждането на военно положение. На първо място това е обявяване на пълна или частична мобилизация в срок и обем, съответстващи на заплахата за националната сигурност и отбраната на Украйна" и то ако напрежението ескалира допълнително. Властта на някои места може временно да се предаде на военна администрация. Имущество може да се конфискува за нуждите на държавата. Възможно е да се въведе полицейски час, да се ограничи свободата на придвижване, да се проверяват документи и разглеждат вещи, собственост на украински граждани, без да се изтъква причина.

Възможно е властите да поискат по-сериозни регулации на медиите за известно време и да ги използват за разяснителни кампании. Могат да се забраняват демонстрации, както и партии и организации по бързата процедура, ако са заплаха за сигурността на Украйна. Не могат да се състоят и избори - заради това Порошенко поиска да съкрати военното положение на един месец.

Междувременно Съветът за сигурност на ООН разгледа и блокира искането на Русия да бъде осъдено "нарушаването на границите на Руската федерация". Заради инцидента бе свикано извънредно заседание, но заради малкото гласове "за" съветът се отказа изобщо да обсъжда темата. Постоянният представител на САЩ поиска от Русия да спазва международното законодателство и да не пречи на украински плавателни съдове да преминават през Керченския проток. Ники Хейли настоя, че действията на Москва трябва да бъде "осъдена" за "ужасяващото нарушение на териториалната цялост на Украйна".

Заместник-представителят на Москва в ООН Дмитрий Полянский от своя страна обвини Украйна, че с поддръжката на САЩ "подгрява" милитаризацията на Азовско море.

"Става въпрос за нахлуване на чуждестранни военни кораби в териториални води на Руската федерация. Работата е там, че тези чужди военни кораби навлязоха в руски териториални води, без да реагират на запитвания на нашите граничари, изобщо не реагираха на предложенията да се възползват от лоцмански услуги", заяви пък говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Президентският говорител допусна, че плановете на Киев да обяви военно положение след инцидента в Керченския проток може да са продиктувани от наближаващите президентски избори в Украйна.

Песков каза, че засега не му е известно да се планират контакти между руския лидер Владимир Путин и украинския президент Петро Порошенко във връзка със ситуацията. Прессекретарят остави без коментар въпроса смята ли Русия задържаните украински моряци за военнопленници.

"Не мога да отговоря на този въпрос", каза Песков, помолен да уточни статута на украинските моряци и дали те са военнопленници. "В прекия смисъл на думата, не, нарушителите на границата се преследват в строго съответствие със законодателството", посочи той.

Междувременно Великобритания, Норвегия и още няколко западни държави призоваха Русия да освободи задържаните от Русия членове на екипажите на трите кораба (определяни от Киев като заложници). Това поиска и НАТО, чийто генерален секретар Йенс Столтенберг каза, че няма оправдание за действията на Русия. От канцеларията на Порошенко пък съобщиха, че той е провел телефонен разговор с германския канцлер Ангела Меркел с молба да съдейства за разрешаването на конфликта.

Един от задържаните украински военни Андрей Драч, който е бил на задържания катер "Никопол" пък призна в публикуван запис на руската Федерална служба за сигурност, че трите украински кораба са били предупредени от руската брегова охрана да напуснат руските териториални води. 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички