Проруските власти в автономната република Крим решиха, че искат областта да стане част от Руската федерация. Местният парламент одобри с голямо мнозинство решението, а към руския президент Владимир Путин бе изпратена молба за приемане. В Крим дори бе насрочен референдум по въпроса за 16 март, а местната власт заяви, че присъствието на украински войски на полуострова вече е незаконно.
Кримският парламент одобри вчера искане "за влизане в Руската федерация с правата на субект на Руската федерация". В съобщение на сайта на парламента се посочва, че вече е поискано от руския президент Владимир Путин да се започне процедура за формалното присъединяване на Крим към Русия. "Това означава, че ние се връщаме в нашата родина, от която сме част от дълго време", заяви зам.-председателят на кримския парламент Сергей Цеков.
Говорител на Кремъл съобщи, че Путин е информиран за решението на кримския парламент, но все още не е оповестил решението си.
Ако Русия се съгласи да приеме Крим в състава си, в автономната република ще бъде проведен референдум на 16 март. На него ще бъдат зададени два въпроса: "Подкрепяте ли присъединяването на Крим като част от Руската федерация?" и "Подкрепяте ли запазването на статута на Крим като част от Украйна?".
Новото правителство в Киев обаче не признава властите в Крим, които поеха ръководството на областта на извънредна сесия, докато сградата бе обградена от проруски въоръжени отряди миналата седмица. Говорител на временния президент Олександър Турчинов заяви, че ръководството на Крим "е принудено да работи под заплаха с оръжия и техните решение се диктуват от страх и са незаконни". Министърът на икономиката Павло Шеремета пък посочи, че ще е неконституционно Крим да се присъедини към Руската федерация. Според член 73 от украинската конституция промени в територията на страната могат да се правят единствено с одобрението на национален референдум.
Дали присъединяването на Крим към Русия би било законно, не е съвсем ясно, коментира Би Би Си. Според украинската конституция промени в територията се вземат само с национален референдум. В същото време обаче конституцията казва и, че Крим може да провежда свои референдуми.
Вицепремиерът на Крим Рустам Темиргалиев пък заяви, че Крим не признава властта в Киев за легитимна.
Темиргалиев обяви още, че вече е издаден декрет за присъединяването на Крим към Русия и украинските войски в Крим ще бъдат третирани като окупатори и ще бъдат принудени да се предадат и да напуснат. "Единствените законни сили на територията на Крим са руските въоръжени сили", заяви той. Темиргалиев посочи още, че Крим може да приеме руската рубла за своя валута.
Извадиха окупаторите от кметството в Донецк
Украинската полиция извади окупаторите от сградата на областната администрация в Донецк. Тя беше превзета отново в сряда от привърженици на предложението за референдум за статута на областта.
Задържани са близо 70 души, съобщи Микола Крюченко, цитиран от ИТАР-ТАСС. Арестуван е и бизнесменът Павло Губарев. Сградата е отцепена, централният вход е блокиран със специална техника, а помещенията и районът се разчистват.
Часове след като бяха изведени от полицията, голяма група проруски активисти завзеха отново сградата на областния съвет. При сбиване между проруски активисти и защитници на идеята за териториална цялост на Украйна вчера пострадаха 7 души. Сблъсъци избухнаха между протестиращи украинци и проруски активисти. Част от провокаторите са използвали сълзлив газ срещу мирна демонстрация близо до площад "Ленин".
Образувани са дела за превземането на сградата на областната администрация, както и за "посегателства върху териториалната цялост на Украйна".
Украинското знаме отново се вее над сградата на областната администрация. В събота проруски настроени активисти издигнаха руското знаме, след като руският президент Владимир Путин обяви, че Москва е в правото да действа на украинска територия.
ЕС не наказва Москва, НАТО замрази отношенията
Лидерите на страните от Европейския съюз се събраха в Брюксел на извънреден съвет за кризата в Украйна, но още преди срещата стана ясно, че са разединени по въпроса и решение за санкции срещу Русия не се очакваше. В същото време обаче НАТО предприе по-строг курс към Москва, като реши да замрази отношенията.
Преди срещата в Брюксел френският премиер Жан-Марк Еро потвърди предварителните очаквания, че няма да бъдат предприети тежки мерки по отношение на Москва.
Премиерът на Холандия пък посочи, че въпросът за санкциите трябва да бъде отложен, за да се даде шанс за намаляване на напрежението. Президентката на Литва Далия Грибускайте пък заяви, че Русия днес е много опасна страна и упрекна Европа, че все още не може да разбере какво точно се случва в Украйна.
В срещата участва и българският премиер Пламен Орешарски, който обяви, че България ще се съобрази с общата позиция. "Очаквам декларация, която да подкрепи териториалната цялост на Украйна, както и мерки в посока деескалация на напрежението. Оптимист съм", каза Орешарски в Брюксел. "Неколкократно заявяваме, че подкрепяме териториалната цялост на Украйна и, че не приемаме каквато и да е инвазия на нейна територия", каза премиерът Орешарски. По думите му новите украински власти са длъжни да работят по-кооперативно, за да приобщят всички граждани на Украйна. "Както Русия трябва да се въздържа от каквато и да е намеса, така и новата власт трябва да покаже максимална кооперативност и да деескалира напрежението в страната", добави премиерът, цитиран от БГНЕС.
НАТО обаче вече взе решение за санкции срещу Москва. Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен заяви, че Алиансът ще преразгледа двустранните отношения с Русия и прекратява всякакви контакти извън равнището на посланиците в Съвета НАТО-Русия. НАТО спира планирането на първата си съвместна операция с Русия - осигуряването на морския ескорт на кораб на САЩ за обезвреждане на сирийските химически боеприпаси. В същото време Пентагонът обяви, че увеличава над два пъти броя на изтребителите, които изпълняват мисия по охрана на въздушното пространство на балтийските републики и изпраща самолет цистерна за презареждане във въздуха като част от отговора на Вашингтон на кризата в Украйна.
САЩ втвърдиха тона и удариха с визи
Вашингтон ще наложи визови ограничения за живеещите в Русия и Крим, които са заплаха за сигурността на Украйна, съобщиха световните агенции.
Държавният департамент работи по ограничаване на достъпа до страната на хората, които застрашават териториалната цялост на Украйна, гласи официална информация на Белия дом. Без визи ще останат тези, които са най-директно замесени в дестабилизацията на страната.
Президентът Барак Обама е подписал изпълнителна заповед, с която се дава право на властите да налагат финансови санкции на лица, които подкопават демократичните процеси и институции в Украйна.
Това е ново втвърдяване на тона на Вашингтон по отношение на Украйна, след като бяха наложени визови ограничения на замесените в политически мотивираното насилие в страната.
В Париж САЩ не постигнаха споразумение с Русия за изход от кризата в Украйна, както твърдеше по-рано руският външен министър Сергей Лавров. Това даде да се разбере американски дипломат, цитиран от АФП.
"На тази среща нямаше никакво споразумение и няма и да има без пряко участие на украинското правителство", заяви представителят на Държавния департамент след разговорите на Лавров с държавния секретар на САЩ Джон Кери в Париж.
Украйна е предала молба към Интерпол за включването на отстранения президент Виктор Янукович в международния циркуляр за арест, съобщава РИА Новости.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
