През ноември 1850 г. в замъка Уиндзор пред кралица Виктория застава седемгодишно африканско момиче. То говори английски, облечено е по европейска мода и вече носи ново име – Сара Форбс Бонета.
Но зад красивите дрехи се крие история, която няма нищо общо с приказките за кралския двор.
Само няколко години по-рано детето се е казвало Айна. Родителите му са убити, родното му селище е нападнато, а самото то попада в плен.
След това момичето е представено на британската кралица като дипломатически подарък.
Повече от 170 години по-късно историкът професор Хенри Лавджой разказва необикновената му съдба в новата биография „Becoming Sarah Forbes Bonetta“.
Книгата поставя под съмнение удобната версия, според която добрата кралица просто спасила африканско сираче и му осигурила блестящо бъдеще.
Момичето, което загубило семейството си
Айна е родена през 1843 г. в район на днешна Югозападна Нигерия, сред народа йоруба.
Смята се, че произхожда от семейство с висок обществен статус.
Когато е приблизително на пет години, войски на кралството Дахомей нападат родното ѝ селище.
Родителите ѝ са убити, а тя е пленена и отведена в двора на крал Гезо.
По онова време Дахомей е една от държавите в Западна Африка, чиито владетели участват активно в търговията с роби.
Момичето прекарва около две години в плен.
Историческите свидетелства показват, че съдбата му е била несигурна и че е съществувала опасност да бъде убито при ритуално жертвоприношение.
Необичайният подарък
През юли 1850 г. британският морски офицер Фредерик Форбс пристига в Дахомей с дипломатическа мисия.
Великобритания вече е забранила робството в голяма част от империята си и се опитва да ограничи трансатлантическата търговия с роби.
При срещата си с крал Гезо Форбс получава необичайно предложение.
Сред дипломатическите дарове има и пленено момиче.
Не е напълно ясно дали владетелят сам го е предложил, или британският офицер е настоял да го получи.
Форбс приема детето от името на кралица Виктория.
Преди да отпътуват за Англия, момичето е кръстено и получава името Сара Форбс Бонета – по фамилията на офицера и името на кораба, с който пътува.
Така заедно със свободата от непосредствения плен то губи и името, дадено му при раждането.
Кралицата е впечатлена от нейната интелигентност
На 9 ноември 1850 г. Сара е представена на Виктория.
Кралицата описва срещата в дневника си.
Офицерът Форбс също е силно впечатлен от способностите на момичето, което бързо научава английски и проявява забележителен музикален талант.
Виктория решава да поеме отговорност за образованието и издръжката му.
Сара първоначално живее при семейство Форбс, а по-късно е изпратена в училище във Фрийтаун, Сиера Леоне.
Решението е свързано и с опасения, че английският климат се отразява неблагоприятно на здравето ѝ.
След няколко години момичето се връща във Великобритания.
Продължава образованието си в семейство на бивши мисионери в Кент, учи езици и музика и постепенно навлиза във викторианското висше общество.
От пленница до дама от висшето общество
Сара става известна фигура в британското общество.
Нейните умения и образование привличат внимание, но интересът към нея невинаги е безкористен.
В епоха, когато расистките представи за интелектуалните способности на африканците са широко разпространени, тя често е представяна като изключение, което трябва да доказва собствената си стойност.
Новата биография разглежда именно това противоречие.
Сара получава образование, обществено положение и покровителство, но едновременно с това животът ѝ е използван като доказателство за предполагаемите благотворни последици от британската колониална политика.
Тя не е просто момиче, спасено от кралицата, а човек, чието детство, име и бъдеще са били определяни от чужди решения.
Брак, семейство и нов живот
През 1862 г. Сара се омъжва за Джеймс Пинсън Лабуло Дейвис – заможен търговец от Западна Африка.
Кралица Виктория подкрепя брака.
Двойката има деца, а кралицата става кръстница на една от дъщерите им, която също носи името Виктория.
Сара прекарва част от живота си във Великобритания и Западна Африка.
Тя е образована, владее езици, интересува се от музика и оставя след себе си писма и свидетелства, които помагат на историците да възстановят личността ѝ.
Умира през 1880 г. на остров Мадейра, едва на 37 години, след продължително заболяване.
Потомците ѝ искат да бъде запомнена като личност
Един от хората, които приветстват новата биография, е Байо Рандъл – праправнук на Сара.
За него е важно историята на неговата прародителка да не бъде сведена нито до образа на безпомощна жертва, нито до романтичната легенда за африканско момиче, спасено от британска кралица.
Сара е притежавала собствен интелект, характер, талант и способност да изгражда живота си въпреки обстоятелствата.
Това е и една от основните идеи в изследването на Хенри Лавджой.
Историята, която Великобритания дълго разказваше по друг начин
През 2020 г. организацията English Heritage представи нов портрет на Сара Форбс Бонета, нарисуван от художничката Хана Узор.
Творбата е вдъхновена от нейна фотография от 1862 г. и е изложена в Осбърн Хаус – любимата резиденция на кралица Виктория на остров Уайт.
Портретът е част от усилията да бъдат представени личности, останали в периферията на традиционния разказ за британската история.
С новата биография Сара отново застава пред публиката.
