Влизането му в затвора не е история само за подкупи и мръсни пари, а за стойността на думите в съвременната политика
Бившият френски президент Никола Саркози стана жертва на собствените си решения. Идвайки на власт с призив за прочистване на политическата класа от злоупотреби във финансовата сфера, той падна в собственият си капан.
13 години след като излезе от Елисейския дворец, Саркози влезе да излежава петгодишна присъда в парижкия затвор Ла Санте, като стана вторият бивш президент на страната след Жак Ширак (1995-2007), изправен пред съда, и първият, който получи ефективна присъда. Тя е по обвинение в престъпен заговор за незаконно финансиране на предизборната му кампания през 2007 г. от либийския диктатор Муамар Кадафи.
Факт е, че във Франция предизборната кампания изисква много пари. Не е лесно да се намерят законно заради сериозните ограничения за набиране на средства и получаване на пари от хазната за политическите партии. Саркози пък е показал през годините, че е склонен към доста рисковани комбинации. Стъпките му, безспорно, дават голям ефект и водят до успех, но много често те са на ръба на закона. Такъв беше случаят и в отношенията с Муамар Кадафи, тогавашният премиер на Либия.
Българската следа
През 2007 година Саркози беше избран за президент с огромен успех. Веднага след това той улесни преговорите за освобождаване на българските медицински сестри, обвинени от Кадафи в заразяване на либийски деца със СПИН.
Осъдени на смърт, те прекараха години наред в затвора, а през лятото на 2007 година се завърнаха живи и здрави в България, докарани със самолета на бившата съпруга на Саркози – Сесилия.
18 години след освобождаването на медиците ни, днес предишните ни президенти Георги Първанов и Петър Стоянов се включат в петицията за освобождаването на Саркози. Дали действията им са в синхрон с позицията на българското правителство или ще поставят министър Георг Георгиев в сложен обяснителен режим, все още не е ясно. Но е факт, че българската дипломацията по онова време добре си е свършила работата. Разбрала е, че помилване на сестрите от страна на Кадафи ще се впише брилянтно в цялостната му стратегия за подобряване на отношенията не само с Франция, но и с европейците като цяло.
Отношенията с Кадафи
Месеци преди изборите, Саркози обеща на Кадафи да създаде Средиземноморски икономически съюз за милиарди евро, но отношения между двамата започват години по-рано, когато Саркози е вътрешен министър - Франция доставя оръжие на Либия. Кадафи е поканен в Париж, Саркози в Триполи, подписани са десетки договори за отбрана.
"Кадафи, за когото беше важно да се срещне със Саркози, смяташе, че е намерил достоен събеседник. И според мнозина той е решил да инвестира огромни, колосални средства, така че Саркози да спечели изборите", каза френският бизнесмен Бертран Шолер.
"Докато Саркози все още беше министър на вътрешните работи, веднъж ми подаде писмо и каза: "Лично ви препоръчвам нашия приятел, либийския оръжеен магнат г-н Зияд Такедин за надежден партньор за вас и други френски индустриални компании", каза френският бизнесмен и търговец на оръжие Бернар Шайнел по време на съдебния процес.
В хода на делото се изяснява, че схемата за либийското финансиране за изборите е на три етапа. Бившият шеф на либийското разузнаване Сенуси снабдява либийския оръжейник Такедин с пари, а приходите са прехвърлени на шефа на френското Министерство на вътрешните работи Геан, той също е в затвора, като либийците плащат в брой. Как са пренасяни тези 50 милиона евро още не огласено.
"Съдиите публикуваха досие от 380 страници. Саркози уреди всичко много умело, самият той не вземаше директно подкупи, подчинените му работеха. Целият Елисейски дворец беше в контакт с Кадафи", разкри бившият кандидат за президент на Франция Франсоа Аселино.
Кадафи изживяваше по онова време златните си години, заедно със семейството си станаха акционери в големи западни компании. Всичко свършва с началото на Арабската пролет. По това време Саркози вече искаше да се кандидатира за следващия мандат. Той се нуждаеше от категорична дипломатическа победа и затова с британският премиер започнаха операция за сваляне на Кадафи. Париж не само подкрепя противниците на либийското правителство, но започва въздушна операция срещу Либия.
Отмъщението на Кадафи
То не закъсня. В интервю за френския Le Figaro той заяви, че е помогнал на Саркози да дойде на власт, като е осигурил средствата за победата му на изборите. Синът му - Саиф ал-Ислам чрез Euronews призова Саркози да признае факта и да върне тези средства. Макар Саркози да нарече твърденията нелепи, през ноември 2016 г. френско-либийският бизнесмен Зияд Такидин заяви, че през 2006-2007 г. е превеждал пари на Саркози три пъти - общо 5 милиона евро - чрез Клод Геан, сътрудник на президента.
Така разследването, което временно бе спряно, се възобнови, а процесът започна в началото на тази година. На 25 септември съдът в Париж го осъди на пет години затвор и 100 хиляди евро глоба.
Новият дом с убийствените съседи
Арестът беше най-наблюдаваното събитие на 21 октомври не само във Франция. Целият път на Саркози от дома до затвора Санте беше излъчен директно от всички телевизионни канали – как държи за ръката любимата си, моделът Карла Бруни, как се качва в колата и потегля под аплодисменти.
Самият бивш президент беше мрачен, но решителен. Той призова поддръжниците си да не превръщат сбогуването с него в трагичен фарс.
"Не мога да понасям хленчене", каза той, държейки в ръка книгата „Граф Монте Кристо“. Разликата с героя е, че единият натрупа богатство след затвора, а политикът – преди това.
"Добре дошъл, Саркози!", крещяха няколко затворници, когато първият бивш френски президент пристигна в затвора Ла Санте, за да влезе във ВИП килия с размери от 9 до 11 квадратни метра, с душ, печка за загряване на храна, телевизор и малък хладилник.
"Очаквах всичко, но, признавам, не това. Всичко отиде дори по-далеч, отколкото можех да си представя", каза Саркози. Както се оказа, френската затворническа система, която не е готова за лишаването от свобода на бивш президент, също не е очаквала такава присъда.
Затворът Ла Санте
Саркози поиска да бъде третиран "като всички останали". Това обаче е невъзможно поне заради статута му. Бивш държавен глава, той е символ на страната, пазител на най-високите държавни тайни. Френски съд може да го вкара в затвора, но не и да премахне държавната защита.
Затова в съседната килия със Саркози винаги дежурят двама служители от личната му охрана. Това са единствените двама въоръжени мъже в затвора - на надзирателите в затвора не е позволено да бъдат въоръжени. Задачата на полицаите е да придружават Саркози по време на всички движения, да стоят на вратата на килията му, когато е вътре, за да гарантират безопасността му. Сменят се на всеки 12 часа.
Като президент Саркози постави специален акцент върху борбата с престъпността. Мнозина се озоваха зад решетките по време на неговия мандат. Затова и когато присъдата стана известна, започнаха и смъртните заплахи. Още през първата му нощ няколко затворници крещели срещу него, а за да не гледа на това несериозно, изнасилили негов симпатизант. После пуснали в социалните мрежи деянието си от видеокамерата на телефона си.
Как са получи апарата, не е ясно. Но не е новина, че условията там са ужасни. Годишно умират от 250 до 500 души. Благодарение и на усилията на Саркози, от години затворът е пренаселен. В Ла Санте има 657 легла, но побира 1237 затворници. В единичните килии има двуетажни легла. Някой трябва да спи на матрак на пода. Затова и престъпниците са раздразнени от факта, че на Саркози е в отделна килия, ходи на фитнес и има чести срещи в специални зала с Карла Бруни.
Построен е в средата на XIX век като музей, след това става затвор. През 1909 г. е инсталирана гилотина за екзекуции. Най-много са били по време на окупацията на Франция от нацистите. Последната екзекуция е била през 1972 г. - сериен убиец, който отнема живота на десетки по жесток начин.
Лесното бягство от Ла Санте
Век и половина затвор не познава толкова много успешни случаи на бягство. Най-известният беше преди 40 години, когато престъпник избяга с помощта на съпругата си Надин. Тя прекарала две години в учене да управлява хеликоптер, после кръжала дълго над тренировъчната площадка. Докато пазачите се опитвали да разберат какво се случва, двамата офейкали. Още през 1992 г. по този случай е заснет филм в Холивуд.
Малко вероятно е Никола Саркози и Карла Бруни да се наложи да прибягват до такива екстравагантни методи, за да се съберат отново. Адвокатът му вече е подал молба за предсрочно освобождаване. Срокът за разглеждане на молбата е един месец, така че семейството на бившия президент продължава се надява, че на Коледа той ще се прибере у дома.
Дали ще има чудо за Саркози? От една страна, той не признава вината си, защото не присвоява лично парите, получени от диктатора Кадафи. Но пък те сложиха катран върху френската демокрация, допринесоха за победата му на изборите, а после не спряха бомбите над Триполи. Както знаем, в политиката прошка няма. Нито за приятели, нито за врагове. Още по малко – за предатели.
Историята на ареста на Саркози не е само за подкупи и мръсни пари. А и за стойността на думите в съвременната политика.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
