Започнаха строежа на нов андронен колайдер в Дубна
Москва влага $500 млн. за гигантската лаборатория, в която ще изучават Вселената
Първа копка за сградата на бъдещ нов андронен колайдер НИПА (Nuclotron-Based Ion Collider Facility) беше направена през март в Дубна - Русия. Всички здания, съоръжения и експериментални установки се планира да бъдат готови през 2020 г. В края на 2019 г. по предварителни планове трябва да се състои първото пускане на колайдера, но не в неговата пълна мощ. Пълноценната му работа се очаква да започне през 2023 г.
Проектът е грандиозен - в него участват 16 научни институции от Русия и 79 институции от Франция, Германия, Италия, Китай, Южна Африка, Индия.
Това ще бъде огромно съоръжение - пръстен с периметър 503 метра, като това в CERN, което ще работи на основата на сблъсък на снопове от тежки йони. То ще представлява уникален набор от колайдер - детектори, работещи със свръхпроводящ газ, които ще изследват суперплътни състояния на веществото. Успехът на подобни свръхсложни изследователски комплекси се отчита не по класическите методи, а по наблюдаваните аномалии в поведението на материята, които не се срещат в природата.
Авторите наричат проекта НИПА - "Вселената в лаборатория". "Основната цел на проекта НИПА ще бъде изучаването на гъстата барионна материя - това е състояние на веществото, което не се наблюдава в земни условия. Особено интересен за учените е моментът, в който тази материя достигне своята максимална плътност, която се очаква да бъде близо до състоянията на материята в неутронните звезди", казва директорът на лаборатория за физика на високите енергии Владимир Кекелидзе.
Запитан дали проектът НИПА ще хвърли светлина върху тайните на тъмната енергия и тъмната материя, той отговаря: "Пряко проектът НИПА не е насочен към изследване на тази все още неизвестна за науката субстанция, наречена тъмна материя, но тъй като ние ще провеждаме експерименти с висока барионна плътност, то е възможно да се натъкнем на явления, които биха хвърлили светлина върху тези въпроси. Но нека е ясно - ние говорим за новото понятие тъмна материя, а не за тъмна енергия".
Този не е единственият проект за изучаване на барионна материя в последните години. Съединените щати пуснаха в експлоатация йонен ускорител RHIC. Въпреки техните усилия, в този ускорител не се постигна желаната плътност на барионната субстанция.
Според заместник-директора на Обединения институт за ядрени изследвания /ОИЯИ/ Ричард Ледницки, по-голямата част от разходите за НИПА ще се поемат от Русия. Те са в размер над 500 млн. щатски долара, или почти 80% от общия бюджет.
Русия прави сериозни усилия да се върне на международната сцена като значим играч в областта на ядрените изследвания. Правителството в Москва държи да поддържа мита за Дубна като за град символ на ядрената мощ на руската наука през миналия век. Тогава там заработи Обединеният институт за ядрени изследвания /ОИЯИ/, а по-късно бяха построени синхроциклотрон и синхрофазотрон, които бяха най-големите в света ускорители на заредени частици.
Планът за новия колайдер е резултат от амбициите на Русия да управлява проекти от типа МЕГАНАУКА /megaciences/. В плановете на Русия фигурират още 6 такива мега проекти заедно с новите й партньори - държавите от БРИКС - Бразилия, Индия, Китай и ЮАР, в които водещи ще бъдат научни институти от тези страни.
Този проект е едно продължение на вече започната линия на човечеството за проучвания в областта на "извънземните науки". Целта е постигане на знания за далечния Космос и успешното заселване на други планети. Затова се приема за естествено съществуването на споразумение между НИПА и CERN за взаимноизгодно сътрудничество.
И български учени участват в проекта
Български учени участват в проекта за изграждане на колайдер в Русия, съобщи БНР.
Професор Румен Ценов коментира, че близо половината от българите в института са физици и инженери на възраст между 30 и 35 години. Той отбеляза, че руският ускорител няма да е точно копие на европейския или американския.
"Тези ускорители се допълват един друг и изследват различни области от пространството на състоянията на веществото, което ние искаме да изучаваме. Това вещество е т. нар. кварк-гулонна плазма или гореща ядрена материя - едно състояние на веществото, което ние вярваме, че се е съществувало около една микросекунда след настъпването на Големия взрив, който е породил Вселената и всичко, което наблюдаваме. Целта ни е да се приближим колкото може повече до този миг на сътворение и да разберем какво се е случило там. Създаването на този ускорител ще ни придвижи до първата микросекунда. По-нататък още по-трудно става", каза проф. Ценов.
Друг български учен в Дубна - проф. Пламен Физиев, уточни, че благодарение на изследвания и експерименти познаваме какво се е случило около 380 000 години след Големия взрив.
"Това, което Космосът ни дава като изследователски материал, е просто недостижимо в земни условия", допълни проф. Физиев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
