След 17 часа тежки преговори в Брюксел
Страната остава в еврозоната в замяна на драконовски реформи и закони до сряда
След 17 часа тежки преговори лидерите на еврозоната се договориха Гърция, която е на ръба на фалита, да получи трета спасителна програма. Така бе избегнато излизането на страната от еврозоната, но в замяна тя трябва да осъществи драконовски реформи, много по-тежки от тези, които гърците отхвърлиха на референдума на 5 юли. За да започнат изобщо преговорите за новия заем от 86 млрд. евро, Гърция трябва до сряда да гласува в парламента редица от закони с реформи на ключови сектори от икономиката й. Това обаче ще постави на изпитание правителството на премиера Алексис Ципрас. Част от гръцките партии, сред които представители на управляващата Сириза, вече определиха постигнатото споразумение като унизително за страната.
Пробивът в преговорите дойде след дълъг уикенд на тежки срещи първо на финансовите министри, а след това на лидерите от еврозоната. Те настояваха Атина да приложи много по-строги мерки за икономии от тези, които Ципрас предложи миналата седмица. Заговори се дори, че се предлага временно излизане на Гърция от еврозоната, ако не бъде постигнато споразумение. На най-твърди позиции бе Германия, чийто канцлер Ангела Меркел заяви, че сделка на всяка цена няма да има. След изтощителни нощни разговори вчера сутрин пръв новината за споразумение съобщи в Туитър председателят на ЕС Доналд Туск. "Евросрещата на върха единодушно постигна споразумение. Всички са готови за програма на Европейския механизъм за сигурност (ЕСМ) със сериозни реформи и финансова подкрепа", обяви Туск. "Открихме пътя към нова помощ", заяви по-късно на пресконференция Ангела Меркел. До 25 млрд. от общо предвидените 86 млрд. евро ще бъдат използвани за рекапитализиране на гръцките банки, допълни Меркел. "Няма да има Грекзит", обяви с облекчение шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер. "В този компромис няма печеливши и губещи. Не мисля, че гръцкият народ е унижен, това е типично европейско споразумение", каза Юнкер.
Френският президент Франсоа Оланд приветства "историческото решение" на ЕС и "смелия избор" на гръцкия премиер Алексис Ципрас. Самият той заяви, че е водил тежка битка, но е осигурил за страната преструктуриране на дълга и пакет за икономически растеж. Той обаче не е постигнал много за промяна на дълга, тъй като Меркел заяви, че "въпросът за класическо отписване на дълга не стои на дневен ред". Еврогрупата е готова при необходимост да обсъди с Атина удължаване на сроковете за погасяване на кредитите. Според френския президент Франсоа Оланд гръцкият дълг ще бъде "препрофилиран" чрез удължаване на падежите и несъмнено преговори по лихвите. "Грекзитът вече е в миналото. Споразумението е трудно, но предотвратихме план за финансовото задушаване на Гърция. Водихме битка докрай, ще има социална справедливост, тежестите ще бъдат поети от всички и от тези, които успяха да избягат от тях, защото бяха покровителствани от предишните правителства", каза Ципрас. Пред него обаче сега стои трудната задача да убеди собствената си страна да приеме сделката, при това с бързи темпове. До 15 юли гръцкият парламент трябва да приеме основните законодателни актове за реформи. Сред първостепенните реформи са промяна на ДДС, преструктурирането на националната статистическа служба, промените в пенсионната система. Едва след приемането на тези законови актове ще бъде възможно третата помощна програма за Гърция да бъде гласувана в националните парламенти, включително в германския Бундестаг, който най-вероятно ще гласува в петък. До 22 юли Атина трябва да приеме и други законопроекти, включително за рекапитализация на банките. До тази дата Гърция трябва да гласува граждански процесуален кодекс. Еврозоната препоръчва на Атина да приватизира енергопреносната мрежа. Настоява се за преразглеждане на колективните трудови договори. Предвижда се предприемането на решителни действия спрямо неизрядните платци по кредити. Решенията отбелязват необходимостта от избягването на политически назначения в банките, както и в гръцкия фонд за финансова стабилност.
Сред един от най-спорните въпроси по време на срещата в Брюксел е бил този за създаването на фонд с 50 млрд. гръцки държавни активи, които впоследствие ще бъдат приватизирани. Германия настоявала фондът да бъде базиран в Люксембург. В крайна сметка той остава в Атина, но ще бъде под надзора на международните кредитори. Идеята е с приходите от управлението на тези активи да се извършват разплащания по дълга. Другата възможност е приватизирането на тази собственост и получените средства отново да бъдат насочвани към разплащането на задълженията към кредиторите.
Преди да приемат законодателство в определени области на икономиката, гръцките власти първо ще трябва да го съгласуват с представителите на ЕС в разумни предварителни срокове, което предизвика коментари, че Европа изземва част от суверенитета на Гърция. Засега на Атина се отпуска спешно "мостово финансиране" от 7 милиарда евро до края на юли и 5 милиарда евро за август.
Банките остават затворени
Гърция ще удължи банковата ваканция с още два дни, заявиха за Ройтерс двама банкери в Атина. "Целта обаче е банковите клонове да отворят отново в четвъртък,", посочи единият от банкерите, пожелал анонимност. Гръцките власти ще преценят отново ситуацията в сряда, обясни банкерът. И вчера пред банкоматите в страната имаше опашки от изнервени хора, които чакаха на опашки. Междувременно Управителният съвет на ЕЦБ запази тавана на спешните заеми за гръцките банки. Таванът за тези заеми доближава 89 млрд. евро. Едва след като гръцкият парламент гласува в сряда първите реформи, се очаква гръцките банки да могат да бъдат рефинансирани.
Туск към Меркел и Ципрас: Никъде няма да ходите
След 14 часа мъчителни преговори Алексис Ципрас и Ангела Меркел са стигнали до задънена улица и решили, че вече няма смисъл да продължават преговорите. Грекзит се очертавал като единствения реалистичен вариант. Когато обаче двамата лидери тръгнали да излизат, на вратата се сблъскали с Доналд Туск, пише "Файненшъл таймс". "Съжалявам, но няма как да напуснете тази зала", казал Туск на двамата лидери и ги върнал в преговорите.
Графикът на Атина
*15 юли: Правителството и парламентът в Атина трябва да приемат следното законодателство:
- Унифициране на ДДС ставките и разширяване на данъчната основа, така че да се увеличат приходите.
- Първоначални мерки за подобряване на дългосрочната устойчивост на пенсионната система като част от цялостна пенсионна реформа.
- Гарантиране на пълната независимост на статистическата служба ЕЛСТАТ.
*15 юли: Еврогрупата ще прецени дали да започне преговори с Атина.
*До края на седмицата: Парламентите на част от страните от еврозоната трябва да започнат гласуване на третия спасителен план за Гърция. Във Франция това ще стане утре, а в Германия - в петък.
*20 юли: Гърция трябва да започне да пише първото си предложение за деполитизирана администрация под надзора и с техническата подкрепа на ЕК. Дотогава трябва да бъде изплатено и първото мостово финансиране.
*22 юли: Гърция трябва да приеме:
- Граждански процесуален кодекс, който да съдържа мащабна реформа на процедурите и договореностите в системата за гражданско правосъдие и който значително да увеличи скоростта на съдебните процеси и да намали разходите.
- Прилагане на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките.
Гняв и бунт
у комшиите
Част от Сириза скочи срещу сделката, Ципрас готви промени в кабинета
Споразумението за трета спасителна програма бе посрещнато с гняв от някои политици и обикновени хора в Гърция. Досега Алексис Ципрас водеше битка с международните кредитори, но сега ще трябва да се бори в собствената си страна, за да получи подкрепа на сделката, коментираха наблюдатели. Фракцията "Лява платформа" на СИРИЗА определи сделката като "унизителна" за гръцкия народ и страната. Това е нов непосилен меморандум, който връща обратно и разширява периметъра на опека от страна на Тройката кредитори над Гърция и запазва статута на дългова колония на страната в рамките на поставения под германско попечителство ЕС, се казва в съобщението на фракцията. Гръцкият министър на отбраната Панос Каменос написа в Туитър: "Те искат да ни прекършат". Гърция е подложена на "симулирано давене" от лидерите на еврозоната, каза парламентарният говорител на управляващата коалиция Сириза Никос Филис. Правителственото мнозинство в парламента е под въпрос и никой не може да обвини депутатите, които не са съгласни с условията на кредиторите за споразумение, заяви пред обществената телевизия ЕРТ министърът на труда Панос Скурлети. Той посочи, че има два сценария за реализиране на споразумението с кредиторите - то да бъде одобрено в парламента с гласовете на другите партии или да бъде съставено правителство на националното единство. Главната опозиционна партия в Гърция Нова демокрация смята да подкрепи мерките на кредиторите. "Аз ще продам оставка, ако не съм съгласен с политиката на правителството", каза от своя страна пред телевизия Мега министърът на икономиката Йоргос Статакис. Той изрази мнение, че правителството ще успее да прокара през парламента исканите от него мерки.
Гръцкият премиер Алексис Ципрас обмисля промени в своя кабинет, след като мине бурята от срещата на върха в Брюксел, твърди атинският в. "Та неа". Ципрас бил подготвил план за действие и инициативи, които поне на първо време ще имат за цел да осигурят гласуване в парламента на мерките, които кредиторите искат от него.
Хаштагът "Това е преврат" заля мрежата
Бурни реакции срещу постигнатото споразумение за Гърция заляха социалните мрежи и медиите. Хаштагът "Това е преврат" стана най-използваният в Гърция, както и в редица европейски страни, сред които Германия. Финансов анализатор коментира, че споразумението е по-лошо от Версайския договор от 1919 г. Помолена да коментира тази аналогия, Ангела Меркел заяви, че никога не прави исторически сравнения. На първа страница на свързания със Сириза вестник Avgi пише: "Германия отново разрушава Европа". Гърция в Аушвиц", гласеше водещото заглавието на десния вестник "Демокрация". Водещите вестници бяха по-сдържани в заглавията си, като най-продаваният - "Та Неа", използва "гордиевия възел" за своята първа страница.
Синдикати зоват
за стачки утре
Гръцкият синдикат на държавните служители призова за 24-часова стачка в сряда, когато парламентът трябва да гласува новите реформи. "Призоваваме за стачка по време на споразумението, което е срещу народа, и за демонстрации вечерта на площад "Синтагма", се казва в изявление на синдиката. Площадът се намира до парламента, където трябва да се състои гласуването. Това ще е първата стачка, откакто е избрано лявото правителство на Алексис Ципрас, отбелязва АФП. За снощи в Атина бяха планирани няколко протеста срещу постигнатата сделка.
Станишев: Това беше исторически момент
"Приветствам споразумението за Гърция от срещата на върха. Това беше наистина исторически момент. Европа даде силен знак за единство, а Гърция показа решимост да остане в еврозоната. Сценарият за излизане на Гърция от Еврозоната е вече минало", заяви президентът на ПЕС Сергей Станишев. "От началото на гръцката криза нашето политическо семейство бе за запазването на единството на еврозоната. Никога не сме се съмнявали, че мястото на Гърция е там. За разлика от консерваторите, които настояваха за излизането й, ние, социалистите, активно работихме преговорите да имат успешен край", коментира още Станишев.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
