Франция отново се оказа сцена на мащабни социални протести, след като стотици хиляди граждани излязоха по улиците в рамките на национален ден на стачки и демонстрации, организиран от синдикатите. Поводът – остри обществени реакции срещу новите бюджетни мерки, предлагани от наскоро назначения премиер Себастиан Льокорню, в контекста на нарастваща политическа нестабилност и икономическо напрежение, предаде БНР.
Милион по улиците – фокус срещу съкращенията
По данни на Общата конфедерация на труда (CGT), един от водещите синдикати в страната, над един милион души са се включили в протестните действия в цяла Франция – с над 100 000 повече от последната голяма мобилизация срещу пенсионната реформа през юни 2023 г. „Това е успех за движението“, заяви председателката на синдиката Софи Бине.
Френските власти обаче обявиха различни данни – над 500 000 демонстранти, включително 55 000 в Париж, където протестът завърши с напрежение и сблъсъци с полицията. До 18 ч. са били арестувани 181 души, а при инцидентите са ранени 11 полицаи и 11 други участници, включително журналисти.
Стачки в ключови сектори – от училищата до аптеките
Протестите обхванаха широк спектър от обществени сектори. Учители, машинисти, фармацевти и болничен персонал се включиха в стачните действия. Министерството на образованието съобщи за 17% стачкуващи учители, а десетки гимназии бяха частично или напълно блокирани от ученици.
В транспортния сектор регионалните влакове бяха сериозно засегнати, докато високоскоростните влакове се движеха по график. В Париж общественият транспорт работеше с ограничения, особено в пиковите часове.
Особено силна беше мобилизацията сред фармацевтите – около 18 000 аптеки (от общо 20 000) затвориха врати в знак на протест срещу намаляването на търговските отстъпки за генерични лекарства.
Политическа криза и нестабилно правителство
Протестите идват десет дни след назначаването на Себастиан Льокорню за премиер – третият за последната година и пети от преизбирането на Еманюел Макрон през 2022 г. Назначението на Льокорню беше опит за стабилизиране на правителството след разпускането на Националното събрание през юни 2024 г. и свалянето на кабинета на Франсоа Байру, чийто план за икономии на стойност 44 милиарда евро не намери парламентарна подкрепа.
Новите бюджетни мерки включват съкращения в обществените услуги, реформа на осигурителната система за безработица, както и замразяване на социални плащания – политики, които срещат остра съпротива от синдикатите и левите партии.
Макрон и Льокорню – под натиск от всички страни
Президентът Еманюел Макрон и премиерът Льокорню са изправени пред сериозен двоен натиск – от една страна, общественото недоволство и синдикалната съпротива, а от друга – инвеститорски натиск, притеснен от високия държавен дълг, достигнал 114% от БВП.
Парламентът остава разделен, без ясно мнозинство, което допълнително усложнява приемането на бюджетните планове. Въпреки това Льокорню вече започна серия от консултации с политическите сили, с цел изработване на бюджет за 2026 г., като обеща "съществени промени" в управлението.
„Да блокираме всичко“ и бъдещето на протестите
Вчерашната акция беше втората масова мобилизация за осем дни, след акцията от 10 септември, наречена „Да блокираме всичко“, която привлече 200 000 души според властите. Демонстрациите засегнаха и други градове – Нант, Лион и Тулон, където протестиращи блокираха движението по магистрали.
Синдикатите обявиха, че ще обсъдят по-нататъшни действия, а според изданието „Монд“, „Синдикатите са по-мотивирани от всякога да накарат новия премиер да отстъпи“.
Опозицията и социалното напрежение
В Марсилия в демонстрациите се включи и лидерът на радикалната левица Жан-Люк Меланшон, който отново призова за оставка на Макрон, заявявайки: „Президентът – той е хаосът“.
Пред Франция стои не само икономическо предизвикателство, но и социална криза, която може да се задълбочи, ако диалогът между правителството и гражданското общество не даде резултати.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
