Произходът на пандемията от СПИН е бил проследен до 20-те години на 20 век в град Киншаса, който сега е в Демократична република Конго (Белгийско Конго преди Втората световна война), според ново изследване, публикувано в списание Science.
Според изледването това е била перфектната среда и смесица на фактори, като нарастване на населението, бум на проституцията и железниците, която е позволила на вируса ХИВ да се разпространява.
Професорът по зоология от Оксфорд Оливър Пибъс, който ръководи изследването коментира, че повечето подобни проучвания анализират фрагментарно генетичната история на ХИВ и разглеждат генома на вируса на строго определени места.
"За първи път анализираме всички достъпни данни с помощта на най-модерните филогенетични методи, които ни позволяват да направим статистическа прогноза откъде е произлязъл вирусът", казва Пибс. "Това означава, че можем с доста голяма сигурност да определим къде и кога е започнала пандемията от ХИВ".
Данните на агенцията на ООН за СПИН (UNAIDS) сочи, че понастоящем на световно равнище носители на ХИВ са повече от 35 милиона души, а през 2013 г. от свързани със СПИН заболявания са умрели 1.5 милиона души.
Болестта се разпространява по кръвен път, в семенна течност или кърма. Не съществува лечение, но развитието на СПИН може да бъде забавено у много пациенти с ХИВ с помощта на медикаменти.
Различни щамове на ХИВ са били пренесени от маймуни и примати върху хора най-малко 13 пъти в познатата история, но само един от тези случаи – на щам, известен като ХИВ-1 Група М – води до настоящата пандемия сред хората.
Пибъс коментира, че най-важният въпрос е как това се е случило. "Защо повечето щамове са отмрели, други – ХИВ-2, например – водят само до локални епидемии в Африка, а само този се превърна в глобална пандемия? За да отговорим на този въпрос, трябва да реконструираме разпространението му в пространството и времето", казва той.
Екипът на Пибъс е анализирал секвенциите на ХИВ-1 група М и ги е сравнил с достъпните пространствени и епидемиологични данни. Професорът от университета в Льовен Филип Леми заяви, че генетичният анализ е позволил да се установи времето и мястото на началото на пандемията. След това екипът е сравнил откритието си с историческите данни и е установил че "ранното разпространение на ХИВ-1 от Киншаса до други населени места е следвало предсказуеми модели".
Анализът сочи, че ключова роля са изиграли транспортните мрежи на Конго, и особено железопътната мрежа, благодарение на която Киншаса става една от най-комуникативните точки в Централна Африка.
"Данните от колониалните архиви сочат, че към края на 40-те години повече от един милион души са пътували до и от Киншаса по железопътната мрежа", съобщава членът на екипа Нуно Фариа от Оксфорд.
Според него генетичните данни сочат, че ХИВ се разпространява много бързо из цяло Конго, понеже хората се движат с влакове и по реките на страната и достига Кисингани на север и Лумумбаши на юг между края на 30-те и началото на 50-те години.
Екипът е установил, че промените в социалната структура, поведението на проститутките и разпространението на здравните услуги, благодарение на което са започнали да се ползват масово спринцовки от много хора, са спомогнали за превръщането на ХИВ в епидемия.
"Смятаме, че социалните промени около независимостта на Конго, обявена през 1960 г. Са позволили на вируса да се разпространи от малки групи заразени хора до по-широката общественост и в крайна сметка до целия свят", коментира Фариа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
