Европейската комисия съобщи днес, че започва наказателни процедури срещу България и Унгария заради това, че не са въвели правилно европейските правила за правна помощ на заподозрени и обвиняеми в наказателни производства.
Правилата предвиждат общи минимални стандарти в тази област, включително право на правна помощ в наказателни производства и права за издирваните с европейска заповед за задържане. Заподозрените, обвиняемите и издирваните следва да имат достъп до финансова подкрепа за правна помощ, пояснява комисията.
ЕК е установила, че у нас и в Унгария не всички лица, обхванати от европейските правила, имат достъп до правна помощ. По отношение на Унгария ЕК е открила допълнителни проблеми, тъй като предоставянето на правна помощ зависи от искане на засегнатия.
България и Унгария разполагат с два месеца, за да отговорят и да отстранят посочените недостатъци. При липса на задоволителен отговор ЕК може да реши да продължи с наказателните процедури, се посочва в съобщението.
Освен това Европейската комисия съобщи, че е решила да предяви иск пред Съда на ЕС срещу България, Литва, Португалия и Швеция за неспазване на ангажиментите за намаляване на емисиите от няколко замърсителя на въздуха.
Европейските правила предвиждат цели за намаляване на емисиите от няколко замърсителя, които всяка държава трябва да постигне в годините между 2020 и 2029 г., както и по-високи намаления след 2030 година. Държавите от ЕС са длъжни да създадат и обновяват национални програми за контрол на замърсяването на въздуха, за да покажат как тези ангажименти ще бъдат изпълнени, се пояснява в съобщението, цитирано от БТА.
България, Португалия и Швеция не са изпълнили ангажимента си за намаляване на емисиите на амоняк, а Литва - на азотни оксиди и неметанови летливи органични съединения.
През януари 2023 г. ЕК изпрати официални уведомителни писма до 14 държави, които не са изпълнили ангажиментите си за намаляване на емисиите за 2020 година. Амонякът е замърсителят, за който повечето държави не са изпълнили задълженията си. След оценка на постъпилите данни за времето до 2021 г. комисията издаде мотивирани становища за девет от тези 14 държави. Последните данни за емисиите до 2023 г. показват трайни недостатъци в постигането на ангажиментите за намаляване на емисиите за някои държави. Според комисията усилията на властите досега са недостатъчни и затова предявява иск пред Съда на Европейския съюз.
Комисията ще вземе решение за по-нататъшни действия, когато е необходимо, се допълва в съобщението.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
