Петък,

Прогноза: След 10 г. Лондон пак ще смени вектора

От: Бойчо Дамянов -
A
A
A

.Ричард Грийвсън, заместник-директор на авторитетния Виенски институт за международни икономически изследвания (WIIW), даде специално интервю за вестник "Стандарт" пред Бойчо Дамянов за ситуацията с преговорите около Брекзит. 

- Къде сме днес по отношение на Брекзит?

- Най-общо казано, там сме където бяхме преди Брекзит. Нищо не се е променило, въпреки че бе обявено началото на преходния етап. Трудните решения се отлагат, трудните действия още не са извършени. Това, което е новото в сравнение с преди няколко месеца е, че Великобритания има ново правителство, което разполага със солидно мнозинство и с правителствен ръководител в лицето на Борис Джонсън и нов кабинет, които изцяло са верни, убедени и последователни борци за Брекзит. Предишното правителство – на Тереза Мей не беше напълно убедено в целесъобразността, а и нямаше мнозинство в парламента и зависеше от коалиционни партньори.

Затова бих казал, че днес е по-лесно –те знаят какво искат и как да го отстояват. Разбира се, за Брюксел ще е по-трудно, ще са необходими повече усилия и издръжливост. Тази ситуация от своя страна крие рискове и вероятности за лоши последствия. Правителството и премиерът са склонни на рискове и небалансирано поведение, което може да доведе до прекъсване на преговорите.

- Има ли промени в условията на Брекзит?

- Базовите условия не са се променили. Но Лондон трябва да има предвид, че ЕС е по-големият и по-силен партньор, а Великобритания е по-малкият. Във всички подобни ситуации по-малкият е принуден да приеме условията на по-големия. В Лондон това като че ли все още не са го схванали. Те предявяват един куп условия и искания към ЕС, които очевидно няма да бъдат приети. За това считам, че опасността да се стигне до неконструктивен сблъсък днес е по-голяма, отколкото преди една година. Не че накрая няма да се стигне до споразумение, но ще мине доста време докато британското правителство разбере, че трябва да се откаже от голяма част от своите първоначални позиции.

- Какви негативни последици би имало такова развитие за Великобритания и съответно за ЕС?

- Все още никой не е подготвен за такъв сценарий, при който ще възникнат усложнения в търговията, в пътуванията, в преминаването на границите на стоки и хора, в появата на мита и т.н.Това ще бъде икономически удар и за двете страни, ще се нарушат изградени в продължение на десетилетия сложни технологични вериги. Икономическата интеграция се разви и задълбочи неимоверно мащабно през тези почти 50 години. В крайна сметка най-силно ще пострадат Великобритания и Ирландия. В ЕС най-големи ще бъдат загубите за Германия, а чрез нея и за редица източноевропейски страни, доставящи кооперирани детайли и изделия за германската промишленост.

Така погледнато, нито една от страните не е заинтересувана това да се случи, няма никаква обективна причина. Притеснява ме това, че правителството в Лондон е прекалено самоуверено и си въобразява, че като има зад гърба си силно парламентарно мнозинство може и навън да бъде безцеремонно.

- Мислите, че поведението на премиера и на кабинета могат да повлияят толкова силно на преговорите?

- За разлика от предишното, това правителство идеологически е изцяло отдадено на Брекзит. Голяма част от министрите в предишното не бяха негови убедени поклонници и се стараеха да минимизират негативните последствия, както икономически, така и политически. Тези са готови да платят и висока икономическа цена за осъществяване на своите идеологически възгледи.

- Такава висока икономическа цена не би била нито в интерес на населението, нито на концерните?

- Има кръгове, които считат, че с подписването на бъдещи съглашения за свободна търговия със САЩ, Индия, Австралия или други страни по света ще могат да се компенсират и дори надминат загубите от разрива с ЕС. Не виждам това да бъде по-изгодно, особено за големи промишлени компании, които имат десетки поддоставчици в Европа. Дори чисто транспортно и географски нещата не се връзват.

Има голямо противоречие между интересите на населението от индустриалните райони и на големите производствени компании, от една страна, и на привържениците на Брекзит, от друга страна. Не мисля, че развитието на британското общество ще бъде по-успешно в резултат на политиката на днешното правителство за откъсване и излизане от интеграцията с ЕС за сметка на влизане в нови безмитни зони в други райони на света. Това е нереалистично.

Колкото повече се разпадат връзките с ЕС, толкова повече ще страда населението.

- САЩ е огромна икономика, огромен пазар. Ако интеграцията с тях потръгне може да се окаже голям успех?

- Не мисля. Дори и да се раздвижат някакви процеси това ще отнеме дълъг период от време. Нагледен пример - Източна Европа. Няма да се размине и без сериозни социални сътресения, защото ще има икономически спад, ще се наложат сериозни структурни изменения, ще се нарушат регионални равновесия. Ще бъде заплатена висока социална цена. Може би не чак толкова висока като тази, която плащате след 90-те години в Източна Европа, но няма да е малка. Парадоксалното е, че най-засегнати ще бъдат хората, които гласуваха за Брекзит, тъй като това бяха преди всичко индустриалните райони на страната.

- Как ще се отразят тези промени върху чуждестранната работна сила, понастоящем във Великобритания работят и много българи?
- Страната разчита на тях, икономиката е зависима от трудовите ресурси на източна Европа – Полша, Румъния, България, Прибалтика и т.н. Последните 20 години те станаха неотменима част от британския трудов пазар. Отделни отрасли биха колабирали без тяхното присъствие. Ако по едни или други причини се наложи да напуснат работа, да се върнат или да заминат за Германия или друга европейска страна това ще доведе до сериозни сътресения, например в обслужващия сектор, който изцяло е доминиран от евтината работна ръка от Източна Европа. Това ще има тежки последици за цялата страна, няма как да бъдат заменени набързо. Ще се увеличат издръжките, а от там и цените на различните стоки и услуги. Ако трябва да сме честни, дори и в дългосрочен аспект не виждам от къде биха могли да бъдат заменени.

- Хора от страни на Британската общност – Африка, Азия?
- Не ми се вярва у тия, които гласуваха за Брекзит да предизвика възторг това, че ще дойдат нови имигранти от тези райони – да си заминат поляците, за да дойдат индийци. Такива демографски неравновесия могат да създадат нови политически напрежения.

- Каква очаквате да бъде новата външна политика на Лондон след разрива с ЕС?

- Ясно е, че ще се отрази на външната политика, на отбраната, на сътрудничеството във военната промишленост, в разузнаването. Теоретически не би трябвало, но на практика започнаха да се проявяват различия и противоречия особено в отношенията със западноевропейските страни като Германия и Франция. Докато източноевропейците, особено Полша, Прибалтика, се стремят да останат в близост до Великобритания и тя охотно поддържа тези техни стремежи особено в рамките на НАТО. Самият премиер и хората около него са по инстинкт проамериканци. И единствено въздържаното поведение на Тръмп ги охлажда. Ако беше друг отношенията сигурно щяха вече да са доста по-топли.

- Как си обяснявате това?
- Тръмп преценява нещата по един много прост начин – търговският баланс, независимо с коя страна или регион, трябва да е изравнен. САЩ има търговски дефицит с Германия, значи е зле, има дефицит с Китай – зле, и т.н. Той няма да допусне дефицит с Обединеното кралство. Разбира се, Тръмп също по инстинкт е англофил – майка му е шотландка и той принадлежи към англофилското крило в САЩ, за разлика от Обама. Въпросът е, че Джонсън, излизайки от ЕС разчита да получи от Тръмп нещо повече и това го поставя в много уязвима позиция. Цялата групировка, искаща и поддържаща Брекзит е вманиачена от идеята за търговски съглашения със САЩ, Индия, Австралия и т.н. И влагат огромна политическа енергия в подготовката им.

- Сигурно Великобритания ще загуби нещо, но от друга страна и ще получи съответни изгоди от тези съглашения?

- Безспорно, но ще се наложи да даде повече отколкото ще получи, така са нещата, когато си по-слаб и особено когато си в ръцете на партньор като САЩ.Действителността е такава – в света има три икономически блока: САЩ, ЕС и Китай. Великобритански блок няма. Лондон може да избира един от трите. В момента се отдалечава от ЕС и се опитва да се сближи със САЩ. Може и да успее, но има и закони на гравитацията, които са по-силни от политическите възгледи и те са свързани с това къде се намира една държава географски. Едно е да прекосиш Ламанша, друго – да прехвърлиш Атлантика или Индийския или Тихия океан. Със сигурност след десетина години Великобритания след като се опари със САЩ отново ще потърси по-тясна сътрудничество с Европа.

-- Ще смени вектора отново към Европа?
- Мисля, че дори няма и да може напълно да го обърне към САЩ и въпреки напъните ще остане в достатъчно силна степен интегрирана с ЕС.

- Как се развиват преговорите по търговското съглашение със САЩ?
- Все още са на доста ранен стадий, но тук-там вече изтече някаква информация като тази, че САЩ настояват за приватизация и пълен достъп до всички сектори, включително и здравеопазването, докато обществеността не иска американски фирми да могат да купуват английски болници и клиники. И има защо – като виждат катастрофалното положение на здравеопазването, там не искат сами да си го причинят тук.

- Не можем да подминем въпроса за коронавируса, който днес вълнува света и Европа. Какви ще бъдат според Вас икономическите последици?
- Последиците ще са значителни, ограниченията, докато трае периодът на разрастване на епидемията – също. Деловият живот, заетостта, пътуванията,туризмът, международните полети, всичко е сведено до минимум или е напълно прекратено. В течение на няколко месеца ще бъде унищожен сериозен икономически потенциал. Но вече имаме примера как се развиха нещата в Китай или в Южна Корея. Очевидно след като бъдат взети най-драстични мерки, вълната от нови заразявания ще се успокои и ще започне да заглъхва. Но стопанството през първото полугодие на тази година ще претърпи сериозна криза, след което ще започне постепенно да се възстановява. Много неща ще бъдат загубени безвъзвратно, но много дейности, които могат да бъдат отложени ,ще бъдат наваксани по-късно, което ме кара да мисля и да се надявам, че загубите в брутния вътрешен продукт няма да бъдат чак толкова катастрофални. Парадоксално , но сега, поради това, че много фирми, вузове и училища преминаха на работа онлайн има засилено търсене и ръст на продажбите на електронни средства.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички