Вторник,

Байдън сложи на фокус Западните Балкани

От: Бойчо Дамянов, специално за "Стандарт" -
A
A
A

Ведран Джихич е един от водещите австрийски експерти по Югоизточна Европа и Балканите. Старши научен сътрудник е в Австрийския институт за международна политика (OIIP), преподавател във Виенския университет, научен сътрудник към университета "Джон Хопкинс" във Вашингтон.

  • Промените обаче няма да са бързи, зависят от  отношенията Русия-САЩ, казва Ведран Джихич
     

БОЙЧО ДАМЯНОВ, специално за СТАНДАРТ

- Напоследък отново се заговори за т.н. Западни Балкани, за Босна и Херцеговина, за това, че новата администрация в Белия дом възнамерява да преразгледа Дейтънското споразумение от 1995 г. Какво вещае това за Балканите?
- Тези дни с един експерт имахме обстоен разговор в ефира на радио "Свободна Европа" на тази тема. В момента има много спекулации и слухове, но официално няма никакви конкретни предложения или инициативи.Новият президент Джо Байдън много добре познава Босна и Херцеговина от времето, когато като млад сенатор през 90-те години няколко пъти е посещавал страната. Той е поддръжник на идеята за обща и единна Босна и Херцеговина на основата на мултикултурализма и е противник на сепаратистките и националистически тенденции.
- Очаквате ли някакви инициативи от американска страна?
- Предпоставки за това има. В Държавния департамент още от времето на Хилари Клинтън има няколко човека, които са много наясно с Балканите. Освен това в навечерието на президентските избори, а също и напоследък различни американски експерти искат САЩ да разшири влиянието си на Балканите. Това са хора от Уилсъновия център, това е Даниел Сървър, който работи по Балканите още от времето на Мадлен Олбрайт. Състоя се и обсъждане в сената в рамките на комисията по външната политика.
- За Дейтънското споразумение ли става дума?
- Да, то спомогна за прекратяване на войната, но не е достатъчно за изграждането на нормално функционираща държава. Самият Байдън споменава вече няколко пъти Западните Балкани, в т.ч. и в своя първи разговор след встъпването си в длъжност с германската канцлерка Ангела Меркел, като един от приоритетите на новата американска външна политика наред с Китай, Русия и НАТО. Това, разбира се, засили в някои политически кръгове определени очаквания, а в други - определени страхове и тревоги.Сред босняците се появи надежда, че Байдън ще издигне тяхната роля в държавната система на Босна и Херцеговина. Сред сърбите пък се появиха опасения, че техните интереси ще бъдат накърнени.
- Kакво реално бихме могли да очакваме?
- Днес, както всички виждаме, САЩ са заети особено силно със себе си. На този етап правителството изцяло е погълнато от вътрешнополитически въпроси. Външната политика ще е посветена най-вече на отношенията с Русия, с Китай и на трансатлантическото сътрудничество в рамките на НАТО. В този смисъл, не очаквам още утре да бъде отделено особено внимание на Западните Балкани, да бъде лансирана някаква мощна инициатива по Босна и Херцеговина или да бъде даден някакъв силен тласък.Ако се появи нещо, то ще е тясно съгласувано и ще се провежда в непосредствено сътрудничество с ЕС, с върховния представител за Босна и Херцеговина, която длъжност предстои да бъде заета от християн-социалиста (CSU) Кристиан Шмид.
- Какви промени очаквате в близко бъдеще?
- Твърде малки, защото Република Сръбска блокира всякакви инициативи в посока централизация, Милорад Додик е категорично против. Хърватите също не горят от ентусиазъм по идеите, които идват от Запад. Това ме кара да мисля, че съществени изменения в конституцията или свикването на Дейтън 2 е преувеличено и нереалистично. Или поне процеса ще е стъпка по стъпка.
- Кой ще го осъществява?
- Това ще става чрез посланиците - представител на ЕС в Сараево е австриецът Йохан Сатлер, който е много активен и добре сътрудничи с американския посланик Ерик Нелсон. Те могат да окажат натиск върху сърбите и хърватите да сменят неотстъпчивите политици с по-гъвкави, които да са съгласни да сътрудничат със Запада.
- Едва ли Русия ще стои със скръстени ръце...
- Затова и всичко зависи от това как ще се развиват отношенията на новата администрация с Русия и Китай, как ще бъдат построени глобалните взаимоотношения. Има едно леко преместване - продължено бе действието на договора за стратегическите оръжия. Това означава, че различните второстепенни въпроси, какъвто е случаят с Босна и Херцеговина, ще се разглеждат и решават контекста на глобалните движения, а не поотделно и изолирано, както беше до неотдавна в условията на еднополярност. За да се стигне до съглашение за поглъщане на Западните Балкани и на Босна и Херцеговина в Западните структури, трябва първо да се разчистят други по-крупни обекти и площадки.Ако взаимоотношенията между Русия и САЩ останат напрегнати, то и балканските проблеми няма да се придвижат ни на един милиметър.
- Къде на картата на тези взаимоотношения е процеса около Алексей Навални?
- Мисля, че днес Байдън има доста по-сериозни грижи, отколкото случая Навални. На него му е необходимо сътрудничество с Путин. Уверен съм, че стилът на общуване между Байдън и Путин ще бъде много по-различен от досегашния.
- Очакват ни интересни времена, така ли?
- Несъмнено, на нас политолозите и на вас журналистите няма да ни бъде скучно в най-близко време. Очаквам ЕС да се събуди и ако осъществи сътрудничество със САЩ, може и да има напредък. Косово се провали именно заради стагнацията на глобално равнище. Ако отношенията между големите играчи са обтегнати, това се пренася и върху техните подопечни по периферията.Дори САЩ и ЕС да намерят обща линия по Балканите, тя може да е успешна само ако е съгласувана и одобрена от Русия.
- А каква е ролята на Турция на Балканите?
- Байдън и Ердоган в момента изясняват своите отношения. Независимо от стратегическия съюз в рамката на НАТО, между двете страни има много остри и открити въпроси, останали отпреди, като закупуването на руските зенитни ракети и още доста неща. Напрежението и противоречията в отношенията с Гърция също продължават.Що се отнася до Босна и Херцеговина, то турската позиция е еднозначна и ясна, тя поддържа и помага на босняците. Самият Ердоган обаче е достатъчно прагматичен и не би рискувал заради босняците нещо по-важно в международната политика.Ако Русия и САЩ се договорят нещо по Балканите, то Турция при всички случаи ще подкрепи босняците, тя е поддръжник на искането за наказване на военнопрестъпниците, разбира се сред сърбите. В този смисъл тя се приближава до позицията на САЩ и ЕС.Известно е, че отношенията на Ердоган с ЕС са напрегнати, но ако САЩ се ангажират по-активно, то и Ердоган ще се включи на тяхна страна.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички