Тези 209 см станаха през годините нещо като мой запазен знак, нещо като емблема, която стои като доказателство за човешките възможности. Но световният рекорд не е само мой. Той е на България. Този рекорд, а и всичките ми други рекорди и успехи станаха факт благодарение на хората край мен, на моя екип, на треньори, доктори, на ръководители и на държавата, инвестирала в спорта.
Благодаря на Ники Петров, с когото още сме световен тандем. Той ме възпита като спортист, жена и човек. Благодаря на клуб „Тракия", на спортното училище в Пловдив и на атлетическата ни федерация. И нещо много важно – това постижение е и благодарение на останалите много силни българки в дисциплината. Българската школа роди такава конкуренция, която помиташе рекордите.
Тогава, на Олимпийския стадион в Рим не съм мислила за това колко време ще удържат тези 209 см... Емоцията беше толкова силна... Много атлетки след това опитваха да подобрят рекорда – някои бяха много близо, аз самата също опитвах десетки пъти... Много ми се иска – и ще бъде щастлива – ако този рекорд бъде подобрен от българка. И така да си остане наш. Защото точно подобни световни върхове предизвикват респект в останалите. Само така – като побеждаваш и си на върха – печелиш уважение и признание.
Благодаря за многото поздравления и като отбелязваме годишнината от световния рекорд 209 см пожелавам на всеки намери своя личен път към върха.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
