Катастрофа превръща бегачката в тласкачка на гюле
Моята олимпиада ще бъде в Токио 2020 г., убедена е Есмерай Ибрям
Всяка победа обикновено е последица от редица поражения. Мисълта е на испанския драматург Александър Касон, но не е известно вдъхновението, довело го до това заключение. За да се убедим в думите на испанеца, неминуемо трябва да се поровим зад кулисите на успеха, като забравим поне за миг бляскавата му страна. Откъде черпят сили ощетените от съдбата? И наистина ли успехът започва винаги с думата решителност? "Стандарт" ще търси отговорите на тези въпроси в рубриката си "Воля", в която ще ви представи параолимпийците, които намират сили да прославят България по света. Днес ще ви разкажем историята на Есмерай Ибрям, която с много хъс дава сериозна заявка за успехи.
Привилегия или наказание е да бъдеш различен? Параолимпийката Есмерай Ибрям веднага ще изкрещи, че това е привилегия за разлика от повечето, които биха смутолевили с половин уста, че става дума за истинско наказание. И за да се аргументира, Есмерай ще цитира мисълта, според която само смелите дръзват да живеят различно, а другите просто се сливат с тълпата.
Тя е на 33 и е едно от последните попълнения в състава на параолимпийските ни атлети, но ако я попитате, ще ви каже, че е изтърсакът в отбора. Макар че е родена и израснала в Исперих, Есмерай се определя като натурализирана бургазлийка, а и говори и се държи като такава. Гордее се с Бургас и не би го заменила с нищо, въпреки че именно тук преди години инцидент променя напълно живота й. "Не зная дали всички пътища водят до Рим, но съм убедена, че
всички пътища водят до Бургас
Или поне моите водят дотук", казва с усмивка тя.
Есмерай, чието име означава на турски "лунно затъмнение", идва в Бургас през 2000 г., за да следва в Колежа по туризъм. "Дотогава само веднъж бях минавала през града, но много ми хареса и реших, че ще уча тук, макар че Варна е по-близо до Исперих", спомня си тя. 4 г. по-късно катастрофа приковава на инвалидна количка 22-годишната тогава жена, която по това време работи като барманка в популярно в града заведение. "Стана от глупост", спомня си, без да трепне Есмерай. "Прибирахме се от дискотека в Слънчев бряг. Стана близо до солниците. Аз шофирах колата на тогавашния ми приятел и загубих контрол, след като вместо да изгася мигача, спрях светлините.
Бях без колан и изхвърчах през стъклото
нанизвайки се на желязо. Счупи ми се гръбнакът", добавя тя. 11 г. по-късно Есмерай е с неподвижни долни крайници и спомен, който отдавна не боли. "Защо се случи на мен?" е въпрос, който също отдавна не си задава. 10-те години рехабилитация каляват волята, но не и краката. "Свикнах. Възприемам случилото се философски. Имало е да става и благодарение на това разбрах, че хората не са физически тела, а имат дух и разум", казва тя.
Преди катастрофата Есмерай е тренирала атлетика. Печелила е сребърни медали от републикански първенства на бягане 3000 м. 7 г. след инцидента отново се захваща със спорт. "Стана случайно. Николай Кръстев, който е състезател по вдигане на тежести и също е на количка, ме попита дали искам да пробвам и аз се съгласих", разказва параолимпийката.
Първото състезание се оказва съдбоносно
защото се провежда във Варна в залата на параолимпийката Стела Енева. "Тогава спечелих сребърен медал, въпреки че бях фина и слаба, вдигнах собственото си тегло. Стела ме видя и каза: "Това момиче е упорито и ако тренира, ще стане шампион". Запомних думите й", добавя тя. Тогава председателят на параолимпийската асоциация Илия Лалов я съветва да се занимава с атлетика, а не с щанги заради дългите й крайници.
Есмерай нарича този момент преломен. "Дотогава не контактувах с хора с увреждания, защото имах чувството, че виждам собственото си отражение, което не харесвах. В продължение на 5 г. ми беше много трудно да свикна с мисълта, че аз няма да съм здрава. Дори се виждах с психоложка. Стремях се да бъда заобиколена само със здрави. На състезанието във Варна видях хора без крака и се почувствах почти здрава. Казах си, че не трябва да съм такава лигла", спомня си тя.
В продължение на 2 г. Есмерай
води борба, за да качи килограми
От 45 става 60 кг и започва да тласка гюле. Първоначално не я вземат на сериозно заради телосложението, шегувайки се, че по-добре да се захване с художествена гимнастика. През 2013 г. е и първото международно състезание в чешкия град Оломоуц, което донася и първия сребърен медал. Засега това е единственото международно отличие, което обаче се възприема като ново начало, а амбицията е то бъде умножено. Миналата година на европейското в Уелс Есмерай е осма, а тази година в Дубай остава четвърта. Все още може да преброи медалите си от републиканските първенства, но амбицията е занапред да жъне само успехи. В края на годината й предстоят Световните игри в Сочи, като се надява да покрие и норматива за Световното в Катар. Мечтата й е да стигне до Рио и да се представи достойно. "Токио 2020 г. ще бъде моята олимпиада", убедена е Есмерай.
Досега на всички състезания е подобрявала личните си резултати. "Жертвах част от суетата си и вече тежа 70 кг. Другата част обаче не я давам. Понякога забравям да си сложа накитника, но гланцът за устни не пропускам", казва с усмивка Есмерай.
Два пъти е ставала спортист на годината в Бургас, като е изключително щастлива, че градът не дели спортистите си на здрави и такива с увреждания. Днес Есмерай тренира със Звездомир Шутов, но черпи вдъхновение от Новак Джокович и Стела Енева, на която е изключително признателна.
От 3 г. параолимпийката ръководи спортен клуб "Джавелин" за хора с увреждания, който се посещава от 20 души - баскетболисти, атлети и щангисти. "Раздавам се за тях. Много бих искала да излезе някоя параолимпийска надежда, но по-скоро колективният спорт ще бъде изненадата. Баскетболистите ми са трети в България", казва с гордост тя.
Есмерай е изключително благодарна на Георги Манев, при когото е работела преди катастрофата. И днес той не я е оставил, като продължава да й помага и да я подкрепя по всякакъв начин.
Дължа му живота си!
твърди Есмерай. Благодарна е и на община Бургас, която прави всичко възможно да финансира участията й във всички състезания.
"Аз вярвам, че сами избираме нещата в живота си и вярвам, че хората се прераждат", убедена е Есмерай. "Сега дори не мога да си представя какво ще правя, ако случайно се оправя. В живота ми на количка всичко е подредено. Може би, ако по чудо оздравея, ще бъда една обикновена ходеща жена. Не искам да бъда част от тълпата", добавя Есмерай. "За да бъде незаменим човек, трябва да е различен". Това пък е казала френската дизайнерка Коко Шанел, много преди бургаската параолимпийска надежда да дойде на бял свят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
