Вулвоинтервю

Бранка несъмнено откри светли хоризонти пред новата журналистика.

Това е една сръбска палавница, която наскоро отиде да интервюира премиера на страната си без гащи. И веднага стана световна звезда.

А пък Си Ен Ен направо я произведе герой, понеже сръбското правителство забранило излъчването на интервюто. Не кой да е, а Си Ен Ен - бастионът на свободното слово, телевизията, която винаги знае - дори преди самите превратаджии - къде ще стане някой преврат, кога Елцин ще атакува Белия дом в Москва или кога американците неочаквано ще влязат в Ирак, техният Лещански никога не излиза в отпуск.

След подобна подкрепа не е трудно да се съгласим, че гащите на Бранка и онова, което е под тях, са вече най-важният белег на днешните медии. "Свобода за подгащието!" - това бе долу-горе посланието на Си Ен Ен, оттам дори поискали самите те да излъчат без никаква цензура въпросното интервю: "Щом дивите сръбски власти го забраняват, дайте ние да го покажем на света!"

Правилно, защото това интервю направо създава нов жанр в нашия залинял занаят, открива и нови възможности в чисто визуален аспект. Ето как ще протичат вече интервютата.

В кадър - Влагалището на репортерката, в повечето случаи дори не е нужно да виждаме лицето (така ще бъдат спестявани немалко средства за макиаж, фризури, дрехи и пр.).

Той се сменя с друг кадър - интервюираният, по възможност Държавник с най-висок пост, отговаря на въпроса на Влагалището.

Отново Влагалището задава поредния си въпрос, те стават постепенно все по-сложни.

Ред е на Държавника - той е максимално напрегнат, понеже вече отлично е схванал посланието: бъди отговорен, дръж се като мъж, а не като едно обикновено - нетелевизионно - влагалище.

Следва Влагалището в друг план, по-близък, понеже въпросът е по-остър, засяга най-важните национални приоритети.

И отново е ред на Държавника - той вече много по-свободно комуникира с Влагалището, бъдещето на народа му го задължава да бъде пределно честен.

Кадрите се редуват във все по-задъхан ритъм, новият жанр не позволява никакво отплесване, картината трябва да внуши една пределна концентрираност.

Сега следва най-крупен план на Влагалището - понеже идва ред на най-съкровения му въпрос и ние си казваме, че можем да научим поразителни неща от този крупен план, там има върховни емоционални изживявания, които следват едно след друго - все едно, че гледаме интервюто на Дейвид Фрост с президента Никсън скоро след неговото отстраняване, може дори да се сетим за някое ранно интервю на онзи тиквеник Кеворкян с още по-ранната Лили Иванова.

Трябва ни съвсем малко време, за да си дадем сметка, че телевизията вече е станала друга, измъкнала се е от опеката на овехтялата, на онази, с която сме свикнали от толкова години. Едно нищо и никакво Влагалище променя, революционно при това, цялата й същност. Неговата поява е като залпа на "Аврора" - само че даден по традиционната, вече вкисната телевизия, която продължава да се лигави с елементарните човешки изживявания, като още по-елементарно продължава да ги дири в лицето на събеседника - а не долу, там, където е Истината.

(Мама му стара, дали след този анализ на новия жанр "Вулвоинтервю" не заслужавам да стана доцент във Факултета по журналистика на Софийския университет?")

    ...

Простотията на Бранка - ако отклоним поглед от влагалището й, за да разсъждаваме трезво - ни отвежда в няколко посоки. Първата е, че псевдоримейкът/повторението/индигото се превръща в основен инструмент в днешните медии. Но този инструмент не ги отвежда към нещо по-добро. Качественият римейк е извънредно трудно постижим, изисква се вдъхновено въображение, за да надскочиш оригинала, без да го оскверниш. Този жанр е оставил забележителни образци в киното. Но в далеч по-примитивната среда на днешните телевизии индигото най-често посича като с топор оригинала, то изобщо не се съобразява с неговата същност. Краде се брутално и направо се преиначава природата на прототипа.

Индигото постепенно се превърна в най-великия инструмент на днешните телевизии: те се крадат една друга, имитират без никакво колебание образци от миналото, свиват като румънски джебчийки всичко, което им попадне пред очите. Този нагон се отприщи стръвно, особено след като форматните предавания навлязоха в нашия пазар. Има, разбира се, между тях и такива, които максимално се отдалечават от оригиналния формат и дават повече простор на собствените си идеи - такова предаване е, например,"Господари на ефира".

Вулвожанрът, който вероятно ще получи бурно развитие, има друга природа. Оригиналът на Пол Верховен ("Първичен инстинкт") стремително измести границата на еротичнотов киното - но го направи, все пак, с тънко длето, нямаше и намек от вулгарност. Когато Шарън Стоун кръстосва краката си, това действа като някаква мълния в далечината, която едва долавяш с периферното си зрение. Вулвожанрът ще предлага друг, направо гинекологичен поглед към женската съкровеност, с натрапчиви подробности, той ще се развива в тази посока. Имитаторите поначало са си грубияни и скандалджии, те се изживяват като гръмовержци, макар да са си просто едни Бранки - всъщност дренки. Специално в телевизията се присвоява наистина нахално, там в това отношение нямат никакви задръжки.

Има, разбира се, и случаи на неволни присвоявания. Вчера чух, че сценаристът на едно ново шоу щял да направи клип, който да съобщава, че те нямат нужда от промени, понеже са си това, което са. Да, де, обаче това е един от девизите на "Всяка неделя": "Ние сме това, което сме били. Другите да се променят!" - и той се излъчваше нашироко още през 2002 година, при поредното възкресение на тази многострадална програма. Такива заемки понякога се правят подсъзнателно, хората, които правят телевизия, също така и много гледат - нещо се загнездва в подсъзнанието им и след това изплува като влагалището на Бранка.

Впрочем, един друг девиз, може и най-важният, на "Всяка неделя" е: "Истината е винаги над нас". Но сега леко съм смутен: след като мастодонтът Си Ен Ен толкова категорично подкрепи влагалището на Бранка, може би трябва да сведем поглед по-надолу. Още по-надолу. Още, още. Там, там...

Вулвожанрът не се появява случайно. От години насочват погледите ни в тази посока. Той е кръстоска между воайорството и ексхибиционизма - нещо като телевизионна овца Доли.

Воайорството достигна кулминацията си още преди няколко години, Мрежата/Интернет засили до крайност този порок. По някое време бях решил да напиша една дописка и да я озаглавя "Долу гащите!" - имах предвид непрестанно показваните в чалгата гащи, които развяват като бойни знамена. Чалгата, покрай другото, се превърна и в един панаир, по-скоро на един простор, на който се веят всякакви гащи. Това е много изгодно за чалгата - зяпаш в тях и изобщо не чуваш онова, което се пее, не те интересуват качествата на гласовете, погледът на тълпата е придърпан надолу.

Постепенно воайорството започна да се гарнира и от неприкрит ексхибиционизъм. За наше съжаление все още не ни показват в достатъчна степен телеса, затова пък с удоволствие ни демонстрират интелектуалната си огладеност. Много наши Бранки се намърдаха в телевизиите, надойдоха и от чалгата, и смело ни казват, че вече всеки може да стане водещ. Гледаш "Първичен инстинкт", сваляш гащите - и хоп, готова си да интервюираш дори папата. Все още у нас това не се е случило, но предстои, бъдете сигурни. И някой трябва да си свали наистина гащите, за да видите колко Бранки има наоколо - иначе не ги забелязвате, свикнали сте с тях, а изглежда не ви и пречат. Отначало сте си казали,че са доста постни, мама им стара, тия кокошки, сетне обаче свиквате, както с всичко друго в нашия велик български живот.

Дискретността не ми дава право да бъда конкретен, но преди няколко седмици и у нас се е появила една Шарън. Влязла при наш държавен мъж, когото всички жени харесват, и започнала да премята крака. Нашият човек обаче излязъл по-храбър от сръбския премиер, не вдигнал кръвното, но и не посегнал - и в този смисъл може да се кажа, че българинът поне в една битка се е проявил като по-голям мъж от сърбите, които са си истински войници открай време.

Да обърнем внимание и на нашите братя - македонците. Те пък, след палуването на Бранка, като най-древни войни на света, веднага решили да направят римейк, за да покажат на какво е способно едно македонско влагалище, дори направили нужния кастинг. Обаче после спрели и се оплакали от "неочакван натиск от правителството". Македонските жертви край нямат, наистина.

Затова пък влагалището на Бранка продължава да има солидна подкрепа. От Си Ен Ен отново коментирали, че очевидно сръбското правителство не е демократично и задушава свободата на медиите. Не са казали свободата на словото, защото все още не върви да твърдиш, че едно влагалище има възможност и да разговаря, но това се разбира.

Сега с нетърпение очаквам следващото интервю на Си Ен Ен с президента Обама, то със сигурност ще бъде взето от репортерка без гащи - така ще се демонстрира колко безгранична е медийната свобода в Америка. По-сложно ще бъде, ако интервюто трябва да бъде взето от мъж, особено ако е тъмнокож. Има и някои технически трудности - как точно да бъдат показвани семенниците на репортера на Обама - но това са преодолими неща. Вероятно ще се измисли някакъв нов модел панталони със специален отвор за допълнителната репортерска глава. Ще бъде голямо шоу, и нужно - все пак трябва да има някакво равновесие, защото жените отново са дискриминирани: влагалищата задават въпроси, а семенниците ги няма никакви. Това е направо обидно за слабия пол, стига вече.

(Бел.: Предложих на редакторите си този текст да бъде илюстриран с фотоси на новите тв репортерки, които могат да се намерят в списание "Гинекологически преглед". Отказаха ми.)