Те са "Ранобудни", "Неспящи" и просто студенти. Дори и на 8 декември. Празникът, който тази година най-вероятно ще посрещнат разделени.
2013 година като цяло се оказа време разделно за бг студентите. Както впрочем и за цялата държава. В последните дни, напишем ли в Гугъл думата "студент", най-често ще видим лица от протестите. След дългите години, в които основната асоциация с годините на следване бяха безкрайните купони и чалготеките, осеяли Студентски град, за първи път понятието "студент" смени смисъла си. Превърна се в знак за промяна. За младежка енергия, стремяща се да разкъса безличния ни делник, за да заяви, че иска една по-различна държава. Все едно кой и как се опитва да извлече дивиденти от това, този подтик е искрен. Друг е въпросът дали не е на път да прекрачи тънката граница, в която моралният патос се изражда в гротеска и историята започва да се повтаря като фарс. Все още никой не знае къде преминава тя. Но може би това е част от уроците по гражданско образование, за които студентите никога няма да слушат лекции. Защото ги учат наживо. За разлика от хилядите други уроци на историята, които може би няма да научат в стремежа си да почнат на чисто.
Най-тъжното е, че българският университет започна да се превръща в територия, изпразнена от съдържание. В място, което е лесно и удобно да окупираш, защото за образованието у нас и без това на никого не му пука. В демитологизирано пространство на знанието, където професори празнуват титли на градус, развенчавайки и без друго поомачкания ореол на академизма. В каца без дъно, където бюджетът излива едни пари "на калпак" - хем малко, хем лошо разпределени. И в територия, към чиято автономия вече започва да посяга и държавата - както стана ясно от стратегията за висшето образование, появила се наскоро.
В момента никой не води дебати за този университет. Включително и държавата, която пише стратегии за него, изпълнени с лозунги и празни пожелания за качество, което не е наясно как да оцени. Най-простият начин е да го направи чрез въвеждане на общ държавен изпит за всички студенти - но вероятно се страхува, че в такъв случай много бързо ще стане ясно, че повече от половината абсолвенти са търкали студентската банка напълно излишно. Че има хора, които след четири години обучение излизат не само без практически, но и без грам теоретични знания, но за тяхното "обучение" са похарчени немалко пари. Вместо това упорито продължава да се говори как ще започнем да финансираме университетите на базата на броя студенти, които са започнали работа - и това в държава, в която CV-то не значи нищо, ако не върви в комплект с препоръката "едно наше момче".
Намираме се в ситуация, в която безизходицата във висшето ни образование е стигнала апогея си - и по стара българска традиция, както винаги в такива моменти, правим работни групи и кръгли маси. Може би защото всъщност не искаме промяна. Защото предпочитаме университетите да стоят с шапка в ръка и да просят пари от спонсори и държава, а студентите да работят още от първи курс нискоквалифицирана и монотонна работа за минимална заплата. Да затъпяват по чалга клубове или да емигрират - всеки според вкуса си. Или да протестират, отлагайки образованието за несъществуващия момент, когато ще си построим една по-идеална държава. Или да станат лидери на някоя от казионните студентски организации - защото е далеч по-лесно да започнеш кариерата си в някоя от новите версии на комсомола, отколкото да работиш по специалност, чиито лекции така и не си успял да посетиш от висене по "кръгли маси".
Образованието у нас вече престава да бъде ценност - ако не е получено в чужбина. Made in BG в дипломата кара работодателят да се мръщи - дори ако този работодател е държавата. Която зорлем превърна десетките наследени от соца университети в пуцове, където младите хора се скатават за четири години, за да не отидат в бюрата по труда. На никого не му стиска да признае това - затова непрестанно имитираме реформи, които не водят наникъде. И което свеждат университета до обслужващ персонал на хаотичния ни и объркан бизнес, а не до място, където би трябвало да се ражда знанието. И където би трябвало да се отива най-вече заради него. Но всички вече отдавна са забравили, че имаше и такъв университет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
