В дните преди Великден, който тази година съвпадна за католици и православни, цяла една страна е разпъната от страстите на своите и чуждите политици. И за разлика от Исус, краят на кръстните мъки на Украйна не се вижда.
От една страна е Русия, която не само няма намерение да се откаже от завзетия вече Крим, но и готова да използва своята армия на цялата територия на Украйна. Поне така заяви сенатор Виктор Озеров, председател на Комисията по отбрана и сигурност в Горната камара на руския парламент. Засега този драстичен сценарий едва ли ще се случи, защото проруските акции в Донецк и Луганск бяха овладени бързо и безкръвно, но никой не знае какво може да се случи утре. Това пък предизвика ответна нервна реакция на НАТО в лицето на неговия генерален секретар Андерс Фог Расмусен.
При подобна конфронтация дрънченето на оръжие е неизбежно.
Но все пак до война няма да се стигне
Въпросът е как ще се излезе от кризата и кой държи по-силните карти в поредния покер между Москва и Запада, който ще продължи поне месеци.
Колкото и в Кремъл да мечтаят за завръщането на империята, всеки опит да се разшири анексията на отделни части от украинската територия, това няма как да бъде преглътнато от международната общност. Ако за Крим все пак имаше някакви исторически аргументи, макар и с 60-годишна давност, то присъединяване на Донбас или Одеса вече звучи прекалено. Да не говорим, че това ще засили страховете, но и някои стари амбиции на Румъния, Унгария и Полша.
Разбира се, най-доброто за Украйна, Европа и света е да се изпълни съветът на Хенри Кисинджър - Украйна в ЕС, но не и в НАТО.
Но за това са нужни не просто пари, а много пари. Финансовите нужди на страната възлизат на 35 милиарда долара, а държавният дълг е скочил до 75 милиарда - т.е. той надхвърля две трети от брутния вътрешен продукт.
Обещаните кредити от МВФ са просто глътка въздух за Украйна. През следващите две години правителството в Киев може да разчита на 15-18 милиарда долара, в краен случай - до 27 милиарда. Без тях Украйна просто ще банкрутира. Срещу което обаче фондът поставя своите искания да се премахнат част от социалните облаги, за да се закърпи бюджетът, както и да се прекрати субсидирането на цената на газа. Украинското правителство вече започна с изпълнението на последната мярка. В резултат на това още през май цените на газа за частните домакинства ще се увеличат с 50%, а за предприятията - с 40%.
И това е само началото. А от Брюксел направо казаха, че не може да отпусне повече от един милиард на Киев. И това е само началото на либерализацията на цените, която ние изпитахме на гърба си. Така че не е чудно, че май не само рускоезичното население в Донбас иска присъединяване към Русия.
При тази ситуация като че ли компромисен вариант си остава федерализацията на страната, за което упорито настоява Москва. Всъщност, границите на Украйна никога не са били ясни - татарите са държали Крим и Черноморието до края на ХVIII век, земите на изток от Днепър пък още през 1667 г. са присъединени към Русия, а в Галиция, Закарпатието и Северна Буковина никога не са имали нищо общо с Москва чак до Втората световна война.
Промяна на конституцията, която да отвори вратата към федерализация на Украйна, би туширала вътрешните противоречия в страната по оста Изток-Запад.
За ЕС подобен ход ще бъде нещо като постигане на "почетен мир" с Кремъл в битката за Украйна. За Русия обаче изгодите ще бъдат много по-големи. Защото ползвайки се от широката автономия на отделните части, де факто тя ще осъществи икономически аншлус на териториите, за които претендира.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com