Едва ли някой е допускал, че петъкът след петък 13 ще бъде по-черен. Докато някои стягаха куфари за Брюксел, други правеха циркове в сградата на жълтите павета, а на морето чакаха курортистите, небето се отвори, за да напомни, че пред гнева природен привилегии няма, а и плановете трябва да се съгласуват и по-нагоре.
В навечерието на още по-черния петък вода и кал принудиха хората по Северното Черноморие да забравят сезона и да се борят за физическото си оцеляване. Силната болка притъпи по-слабите. Телевизиите впрегнаха хора и средства в надпреварата за ексклузивни кадри. Все пак хорската мъка си е истински тв бизнес и драмата започна. Комуникацията между "нашия" кмет и "вашия" премиер и министри не тръгна по вода, макар че такава имаше в излишък. Превърнал се в телефон на доверието, номер 112 пушеше, благодарейки за информацията. Мъката започна да се дави в sms-и като в адско риалити, а всичко това завари държавата колабирала вероятно в очакване потопът да я свести.
Липса на адекватност! Това донесе лудата вода в дерето в Аспарухово. Неадекватността се носеше с плуващите автомобили и покъщнина по гребена на вълната, а ако изобщо е имало стратегия за действия при форсмажорни обстоятелства, то тя e била удавена и доубита с кал в морската столица.
Когато на разсъмване в Черния петък Варна започна да осъзнава какво е преживяла и даде курбан от 11 души, битката с водата се пренесе в Добрич. В същото време в София от спасение се нуждаеше една давеща се банка, пред чиито офиси се извиха опашки. В сградата с надпис "Съединението прави силата" пък давеха кворума. Запазиха минута мълчание, за съжаление, само една, след което за кой ли път се саморазпуснаха, но не спряха с цирковете. Без срам и свян започнаха да се замерват с обвинения. Оцениха удавения живот на 10 000 лв., а понесеното страдание на 325.
Кой е виновен? Вероятно е онзи същият, който носи вина за удавеното село Бисер преди две години и за потопа в Цар Калоян преди 7. Не му знаем името, а и надали ще го научим и този път, а вероятно и следващия. Както и да се казва, за него е ясно, че се е отъркал във властта и си е затворил очите пред незаконно строителство и сеч на гори. Действал е безотговорно в ущърб на обществения, но в името на личния интерес. Пред името му със сигурност се мъдри длъжността старши и главен експерт, която е толкова куха откъм съдържание, колкото и ланският орех. Не забравяйте обаче, че уроците се повтарят, докато не бъдат научени.
Ако попитате някой вярващ защо ни наказват бедствия в последно време, ще чуете следния отговор: "Господ ни изпраща това, което заслужаваме. Аз не се оплаквам, по света стават толкова по-страшни неща". Свети Василий Велики пък смята, че всяко от тези бедствия Господ ни изпраща пак за наша полза. Отнема богатството от тези, които го използват за лошо, и така съкрушава оръдието на тяхната неправда. Изпраща болести на ония, за които е по-полезно членовете им да бъдат свързани, отколкото безпрепятствено да се устремяват към греха.
"А гладът, сушата, дъждовете са някакви общи бедствия за цели градове и народи, чрез които се наказва злото, превишило мярата. Както лекарят, макар да причинява на тялото страдания, все пак е благодетел, понеже се бори с болестта, а не с болния, тъй и Бог е благ, когато чрез наказание на частите устройва спасение на цялото. Ти не обвиняваш лекаря, че той в тялото едно реже, друго изгаря, а трето съвършено отнема. При бедствие обаче не се боиш да отправиш хули към истинския Лекар и Спасител. Та значи трябва да разбереш, че когато страданието не отстъпва на лекарството, тогава става необходимо да се отдели повреденото, за да не се разпространи болестта по-широко и да не премине в главните органи. Затова, както за рязането и изгарянето не е виновен лекарят, а е виновна болестта, тъй и изтребването на градове, имайки за начало прекомерни грехове, не хвърля върху Бога никакъв укор".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
