София. Преди пет години едно момче бе пребито жестоко пред столична дискотека, наречена "Амнезия". Ако бе жив, днес Стоян Балтов щеше вече да бъде лекар. Убийците му отнесоха две присъди от по 18 години и нищо чудно скоро или да ги пуснат предсрочно за добро поведение, или да ни осъдят в Страсбург.
Неотдавна гардове във врачанска дискотека, наречена "Бирхале", на практика повториха като в лош римейк станалото със Стоян, пребивайки до смърт друго момче. Цяла Враца въстана срещу персонажите с екзотични имена Скинара, Цофъра и Акулата и поиска линч за тях, очевидно не вярвайки в Темида. Може би на хората им е писнало от това трима тартори да тероризират цял град, в който правосъдието очевидно е с вързани ръце. Да си разиграват коня с мълчаливото съгласие на онези така наречени правозащитни органи, които би трябвало да пазят живота и спокойствието на хората. Очевидно са пазили не когото трябва. Защото, когато хората поискат линч, явно в правозащитната система зее дупка, която не може да бъде запушена с нормална присъда. Явно на хората не просто им е писнало от липсата на справедливост - сринато е самото доверие в това, че Темида може да издаде адекватна присъда за стореното от тримата. Защото тук става дума не просто за убийство. А за зло в някаква изначална и първична форма, срещу което законът няма параграфи и алинеи.
Три мутри, които заявяват, че не се чувстват виновни, защото формално смъртта на Ники четиридесет дни по-късно не можела да бъде свързана с побоя. А да биеш, подразбира се, е нещо нормално. Единият от тях е дотолкова притеснен и виновен, че дори поискал да вдигне сватба в ареста. Така де, мъртвите са си мъртви, а животът продължава. И онези, които остават живи, макар и в ареста, също имат права. Иронията е, че могат дори да ни осъдят в човеколюбивия Страсбург за нехуманно отношение, например защото Скинара не е успял да чуе Менделсон в килията. И най-вероятно, ако получат присъди, ще станат градинари като Цар Киро, със сигурност ще проявят добро поведение и след някоя и друга година ще ги пуснат отново да се интегрират в обществото. Да започнат живота си начисто - възможност, каквато убитият от тях Ники вече няма да има. В този смисъл в бунта на Враца има глад за онази изначална справедливост срещу свят, който гарантира правата на убийците, но не и тези на техните жертви. Европа има механизми, по които да гарантира едното, но е стриктна и в спазването на другото. Например в това, че не може дело за убийство като това на Стоян да се точи пет години, преди убийците му да получат присъди. Че не може Цар Киро на практика да не носи вина за станалото в Катуница.
Родната магистратура се раздира от вътрешни бунтове и противоречия и справедливостта е на последно място - и в ценностната й система, и в решенията, които постановява. В интерес на истината - през годините политици от различни бои направиха много за нейното доразклащане и превръщане в удобен инструмент за този и онзи.
И докато това се случваше, на практика забравихме, че основното, на което тя трябваше да служи, е именно справедливостта. Че има жертви и близки на жертви, които я очакват, защото само тя би им дала сили да продължат. Че има майки, които вече не се надяват някой да избърше сълзите им, но поне вярват, че възмездието е възможно. Че има десетки мутри и мутрачета от различен калибър, които безнаказано си разиграват коня, особено в по-малките селища, именно защото нея я няма. И този марш на мутрите трябва да бъде спрян. Че липсата на тази справедливост на практика руши държавата, защото лишава десетки хора от упование, че някой може да ги защити. И тогава се случват неща като Катуница. Като кампанията в защита на Йордан Опиц, който, бранейки дома си, уби човек. Като бунта във Враца. И като следващия - където и на окървавената ни карта да се случи той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
