София. Който и българин на средна възраст да попитате какво е правил на 10 ноември 1989 година вечерта, той ще ви отговори: Напих се. Да се наливаш без причина е откровен алкохолизъм. Истинските пиячи винаги отпиват с повод. А десетият ноемврийски ден преди 24 години даваше достатъчно основание за пиянство. На този ден, най-общо казано, Тодор Живков престана да бъде вожд на единствената тогава партия в държавата ни. След 33 години на този пост.
Ако, вечна му памет, самият Живков трябва да каже какво е станало на този фатален за него ден, той ще отговори: Подадох оставка. Лека им пръст на Петър Младенов и Андрей Луканов, но те в никакъв случай не биха се съгласили с подобна теза. Напротив: Ще кажат, че рискувайки живота си като истински патриоти и комунисти, точно те самите са се нагърбили с тежката мисията да свалят омразния диктатор и така да спасят България. Нароилите се по-после демократи, които още не могат да преживеят факта, че нямат нищо общо с онази дата, ще формулират случилото се така: Вътрешнопартиен преврат. Махат един червен боклук, за да сложат друг. Комунистическа далавера. Днешните столетници от родопските махали, които тогава са били на около 80, имат свое становище за онова време. Какво се е случило ли? Нищо. Така е, що се касае до техния живот. По чукарите, където се въдят само кози и токът още е социализъм.
Твърде често през годините покрай противоречивата дата във вестниците се появяват статии с нетърпящите възражения заглавия: Истината за Десети ноември. Авторите пишат с апломб и претендират за последна инстанция. Разбира се, всеки акцентира на това, което е видял, чул, но най-вече - което му е удобно да каже. Участниците в събитието пък - историческия пленум на ЦК на БКП, веднага след него млъкнаха. Тези, които проговориха после, заложиха на стила на театралните критици по повод поредната премиера: "Бяхме там и толкова. Гледахме от седмия ред. Изпълнителите на главните роли играха добре."
Всъщност 10 ноември започва от девети вечерта. Тогава пред Политбюро на БКП Живков поставя въпроса за своята оставка. Казва, че е почти на осемдесет, и подхвърля, че Георги Атанасов може да бъде достойният му заместник. Според мълвата преди това някогашните партизани от отряд "Чавдар", начело с генерал Добри Джуров, са го подложили на жесток натиск, налагайки твърдо идеята да си ходи. Така мислел и Горбачов, който при последното си посещение в София пропуснал страстните целувки с Живков, мил ритуал от срещите му с Брежнев.
На 26 октомври пред обективите на доста чужди агенции протестиращи против проекта "Рила-Места" активисти на "Екогласност" са понабити от родната тогава милиция. На 3 ноември 4000 правят шествие до Народното събрание и връчват протестна петиция, свързана с екологията. Това вече е явен удар под кръста на човека от върха. В същото време напълно тайно, връщайки се от Китай, министърът на външните работи Петър Младенов преспива една вечер в Москва. Мила среща с лидера на КПСС и последни уточнения за това, което трябва да се случи в близките дни. Би могло да се мисли, че на въпросната сбирка на Политбюро Живков, притиснат от обстоятелството, наистина е разбрал, че е невъзможно да остане. И подава оставка. Да не забравяме обаче, че това още не означава тоталната му раздяла с властта. Той е все още председател на Държавния съвет на НРБ. Може би там статуквото ще се запази.
Пленумът на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 година започва съвсем спокойно, дори ведро. Живков чете доклад за актуалната обстановка в страната, необходимостта от преустройство на икономиката и т.н. Той е одобрен и е дадена почивка. Време за един хубав обяд. Според 99 но сто от присъстващите тогава нещата са под контрол. Те дори не забелязват нещо доста странно. За първи път на пленум на ЦК има телевизионни камери. Макар и да се броят на пръсти обаче, има хора, които знаят какво ще се случи след малко. Някои от тях тържествуват. Живков си отива. Велик ден за България. Ще имаме нов генерален секретар.
Втората част на пленума започва направо с приемане на оставката на Живков. Изглежда доста мило: Изпращайки др. Живков на заслужил отдих, ние най-сърдечно му благодарим и му желаем здраве, дълголетие, здраве, бодрост и творческа активност, казва Петър Младенов. Но следва нещо, което и такъв стратег като Тато не е предвидил: Предлагат на Народното събрание да го освободи от поста председател на Държавния съвет. Играта свършва. От този момент той е вече политически труп, дори бъдещ затворник Гледа невярващо. Нима това, което става пред очите му, е истина. Тези, което толкова години са останали без кръстове, за да му се кланят, сега с високо вдигнати ръце гласуват изгонването му. Освен това не фаворитът му Георги Атанасов, а омразният Петър Младенов ще седи на неговия стол. Иска му се да каже нещо, но не му дават думата. Пленумът е закрит. България обаче още нищо не знае.
Всичко е спомен далечен
Александър Късметски е човекът, който в централните новини на единствената тогава телевизия съобщава за събитието. Тогава той е шеф на редакция "Информация" и си спомня, че във вечерните часове всичките началници се изпокрили. Налага се пред камерите да застане той. От тогава всяка година на десети ноември кадрите с още младото му лице се явяват на екрана. А след тях унилата, застинала физиономия на Живков. Мил спомен от едно яко пиянство за хората на средна възраст и абсолютно нищо, което би заинтересовало младите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
