България усеща ехото на сирийската трагедия, която доведе до ръба на оцеляването 7 милиона души, почти колкото цялото население на нашата страна. Благодарение на щедростта на европейците засега успяваме да предотвратим голяма бежанска вълна към нас. Но краят на войната още не се вижда и ще минат години, преди Сирия да се възстанови. Това значи още бежанци, предимно в съседните на Сирия страни, където те вече са над 2 милиона, но и към Европа.
Гордея се с добрината, с която българите помагат на страдалците, пристигнали у нас. Тревожа се обаче от ксенофобските, крайни реакции срещу бежанците. Това не са главорези, терористи, заразни, а хора като нас, като родителите ни, като децата ни. Тези, които искат да ги мразим, да ги затваряме в лагери, да ги екстрадираме, да се браним от тях, не мислят за доброто на България, макар да се крият зад лъжепатриотични маски.
Да ги послушаме означава да режем клона, на който седим. Не са тайна ксенофобските настроения в Европа и знаем, че ние, българите, сме им лесна мишена. Боли ни, когато ни казват "не ви щем в страната си" - защо тогава ние да го казваме на другите? Ако отхвърляме бежанците, даваме рамо на тези европейски политици и партии, които са против свободното движение на българите на европейския трудов пазар и против европейската солидарност с нас като цяло. А тази солидарност ни трябва: за социално най-слабите българи, които получават хранителна помощ от европейските социални фондове; за селските производители, които разчитат на земеделски субсидии; за безработните, които търсят работа по европейски програми.
Ако ние откажем да помогнем на жени и деца, бягащи от войната, с какви очи ще искаме утре Европа да продължи да помага на нас? Ако послушаме нашенските ксенофоби, които ни внушават, че бежанците са ни враг, то европейските ксенофоби с удоволствие ще използват това, за да разградят механизмите на взаимопомощ - толкова необходими на България, за да настигнем по-богатата Европа.
Помагайки на сирийските бежанци, можем да спечелим повече, отколкото ще дадем. Да получим допълнителни средства от европейския бюджет, в подкрепа на нашите усилия. Да опровергаем тези, които ни критикуват, че сме в ЕС само за да ползваме. Да покажем, че сме по-добри от онези, които ни съдят по това откъде идваме, а не по това какви сме. Да заслужим така нужното ни уважение на останалите европейци: тези, които дават на нас, по-бедните, очакват и ние да правим същото, защото това значи да си част от европейското семейство.
Солидарността е двупосочна улица. Затова, да не слушаме тези, които ни казват, че обичта към родното изисква омраза към чуждото. Да покажем с отношението си към бежанците, че сме достойни за миналото си и отговорни към бъдещето си, в което никой не е застрахован срещу беда.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
