Ясен Бояджиев, Дойче веле
Ще дадем по някой лев върху пенсиите, детските надбавки и минималната заплата и народът ще ръкопляска - така може да се обобщи социалната политика на отиващата си власт, казва един от най-опитните експерти в тази сфера.
Пропуснат бе уникален шанс, казва Иван Нейков, председател на УС на Балканския институт по труда и социалната политика и бивш социален министър. Много рядко, допълва той, е имало подобна ситуация - ръководният екип на социалното министерство бе изграден от професионалисти, които знаят какво трябва да бъде направено, за което пък имаха подкрепата на социалните партньори и неправителствения сектор. И въпреки това управлението, дошло с най-големи обещания именно в социалната сфера, не направи нищо за решаване на многото проблеми в нея. Вина за това, според Нейков, носи парламентът: "За първи път виждам такъв конфликт между изпълнителна и законодателна власт в сферата на социалната политика", посочва експертът. По думите му, експертното начало е било пожертвано в името на "снишаването": ще ни се размине, няма да правим нищо, ще дадем по някой лев върху пенсиите, минималната заплата и детските надбавки и народът ще ръкопляска.
Тази тактика може и да е функционирала преди 30 години. Управляващите обаче явно не са разбрали, че генерациите са се сменили - нито младите, нито пенсионерите са такива, каквито бяха по онова време.
"Горещият картоф" - тоест проблемът с най-голям конфликтен потенциал, е пенсионната реформа. "Никога не сме били толкова наясно какво трябва да се направи - изравняване на възрастта за пенсиониране на мъжете и жените, намаляване на възможностите за ранно пенсиониране, постепенно увеличаване на пенсионната възраст и изискванията за осигурителен стаж, падане на тавана на пенсиите. И никога не е имало такава липса на кураж да се свърши необходимото. Направеното беше дори точно в обратната посока, някаква шизофрения беше обхванала парламента", отбелязва Нейков. И посочва последиците - увеличен брой на пенсионерите заради замразяването на пенсионната възраст. И увеличен дефицит на НОИ - над 2 милиарда лева. В момента близо 60% от бюджета на НОИ идват от данъци, а не от осигуровки. Което означава малки пенсии за много години напред и намалени възможности на републиканския бюджет да инвестира в образование, здравеопазване, инфраструктура, вместо да запълва пенсионната дупка. Следващият стратегически проблем, за чието решаване не бе направено нищо, е патовата ситуация с капацитета и квалификацията на работната сила. България има 400 професионални гимназии, 52 университета, над 800 центъра за професионално обучение. Те обаче дават знания и умения, които не са нужни на работодателите. От друга страна, липсва механизъм, който да обвързва квалификацията със заплащането на труда. Нейков посочва още, че огромният потенциал за разкриване на работни места е не в субсидираната заетост, а в подкрепата за стартиращия малък бизнес. 93% от близо 300-те хиляди работещи фирми са с по-малко от 9 служители - тоест това са микропредприятия. Освен от куп разрешителни режими те са притиснати и от трудовото законодателство, създадено "по мярка" за големите фирми.
На фона на задълбочаващата се демографска криза държавата отново пропусна да протегне ръка на семействата. Първо, тотално бе забравен проблемът "жилище". "Не е социализъм общините да се занимават със строителство на жилища за социално слаби. Иначе трябва да обявим за социалисти всички германски, френски, австрийски общини", казва Нейков и продължава: "Нищо не направихме и с т.нар. семейно подоходно облагане, а този инструмент има потенциал. Не създадохме модерен механизъм за професионално ориентиране на децата. Отчитаме най-голям отпуск по майчинство в ЕС, но какво от това? Най-ниска раждаемост, застаряваща нация и емиграция - това имаме като резултат от тази политика", обобщава Нейков.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
